o!
последна нощ в бургас. важна ми е някак. като онази първата. заради тримесечното отсъствие и вероятността да се върна къмто след сесията. важна и защото завърших всичките си изсиквания към храна навън - ядох катма със сладко и сирене и така желаната странджанка с лютеница (денонощни били) - харесва ми в момента да се оригвам на нея. заради още рома и снимките с дес от ехей преди малко, а вече са на компютъра и заради всички неща, които си разказахме с големи подробности понякога, защото сме една зодия :) и заради доброто 'сработване' или по-скоро усещане между фотограф и модел (защото само на нея давам доброволно да ме снима). заради картофите от мусаката, които боцках до преди още по-малко и ядях с внимание (и съзнание, хаха), за да усетя напълно сладкия им вкус.но да излезем от сантименталностите.. щото снимките по-долу дори също не са такива. две оплаквания - нищо не се сбъдна от
първия ми пост и второ - блогът ми не е това, което искам да е, а дори не знам какъв искам да е. досега една година съм го писала от клубове, от нели, от мартин, от мишо, от братовчед ми. стана прекалено личен на места, прекалено дори за мен. има малко музика в него, малко книги в него, малко филми, а за сметка на това доста глупости. а прекалената директност тук не означава непременно директност във всеки един момент... ам, то се знае.
Етикети: затворени очи, хубаво, photos
Вдъхновение и Съзнание
първи том: ВдъхновениеВдъхновението, плам, е единственото, което остава да те радва, да е детско, да е чисто. прекалено е моментно. защото отвъд вдъхновението са две неща - изчезването или задълбочаването. Изчезването е като вече не се виждате с някого и вдъхновението се потушава, а задълбочаването вече е истинското убийство на първичността на вдъхновението (философски трактат by dete). опознавате се и това някак убива онази еуфория, която е сравнима само с влюбването, затова ми се случва да казвам, че съм влюбена и защото понякога не искам да ги разгранича и предпочитам да мисля за себе си като за влюбена. не че съм против задълбочаването, но както съм писала не ми се получава както си го представям, а и вече ужасно бягам от него, защото не ми се получава както си го представям и защото винаги нещо се обърква, винаги, и накрая остава само вдъхновението, на което да се радваш. а то като влюбването те кара да си говориш с хората наум, да си представяш и (и тук се усещам как трия изречения, защото се притеснявам кой ще ги прочете и какво ще си помисли) и бла-бла. странични ефекти на вдъхновението са вманиачаването (обсесивност, ако щеш, мартин). има ли нещо друго, на което да се радваш?
ето например сега гледам с вдъхновение закачената снимка на обръснатата и набола глава на Натали портмън и искам да я изям и се чудя кога ли я залепих (и не че искам да я ям,а искамда осъзная цялата липса на косата й като такава, да я усетя не само по пръстите си. понякога когато докосваш много леко с два пръста е по-добре, отколкото с цяла длан - цялото ти внимание и съзнание е в тия два пръста и така е по-концентрирано като усещания). не знам, пращат ми се любовни смси... the smell of you..
и добре, нека не е вдъхновение само от хора, да изляза малко от антропоцентричността, в която все изпадам почти без конкретика при това (ох, думите ми наистиа напомнят трактат)... нека е от снега, от топлото, от музиката, о боже музиката, от която виждаш цели и завършени форми, колкото и да са неоформени понякога - и то изчезва в един момент, в моментът, в който изчезнат за момент, дори и кратък да е - да е прибиране от навън или изчакване на следващата песен... кратко и моментно, но ужасно радващо. ужасно!
втори том: СъзнаниеДа си осъзнат през по-голямата част от времето се оказва, че не всеки владее. не знам и дали е до владеене, не знам и как се получи да мисля за това. наблюдавам хората по улиците - софия е идеална за това - и ги виждам колко безсъзнателно вършат всичко. някак различно е от рутинните действия, поне при мен е различно и се усещам винаги в съзнание и то много ясно. те правят нещо рутинно без мисъл - вървят нанякъде, вървят и не забелязват хората, в които дори ще се блъснат, не обръщат внимание на действията си, докато седят в тролея и всичко това, докато аз ги наблюдавам в пълно съзнание. така съм дори да съм пила и няма общо със заспиването и говоренето на безсмислици и повръщането. дори да залитам аз знам какво правя, къде отивам и защо. дори да забравям нещо, никога не обърквам посоките и гледам да не правя неразбории, да си почистя повръщаното, ако се е стигнало до там. никога не може да ми се случи да заспя някъде без да разбера.. но това са прекалено тривиални неща. и мисля, че успях да обясня цялото нещо на тодор само онази нощ когато той беше много пиян, а аз не, и говорехме за това и той ми каза 'ти си повече осъзната от мен' сякаш ми беше прочел мислите от изминалата седмица, когато мислех само за това. не знам, не знам, не знам
Етикети: затворени очи, писаници
детето, което не можело
да прегръща силно..........
обичам способността си, когато съм пила и се прибирам към вкъщи, да вървя много бързо. да вървя, докато в главата ми се разиграват сцени и думи, но ми е толкова автоматично прибирането, че мога изцяло да се посветя на главата си. обичам да мога да се прибирам отвсякъде до нас пеша за кратко време, което е някак невъзможно в софия.
след моменти, когато двете сме изпили общо бутилка ром (а когато броиш чашите не изглежда толкова много). обичам цените в бургас. обичам да пия в бургас. защото винаги мога да се прибера, да се преоблека, изкъпя и пак да изляза и да не ми е отнело толкова много време, колкото в софия. защото не е така отровно, когато пресичаш кръстовища. обичам да знам, че не е нужно да ям навън, защото вкъщи-то ми е близо....
..след моменти с приятели, стрелички, снимки и пейка.
Етикети: затворени очи, хубаво
again
http://homily.cult.bg/7/index.php?id=8330 вдъхновявах се от теб, после ти почна от мен, после една от друга едновременно и това раждаше приказки, постове, писма - всяка необходима дума започва с П. това ме подсеща за една нощ у вас в студентски, когато беше дошъл бате Жорко и двамата си лежахте на едното легло, а аз зад вас ви слушах притихнала и пишех части от разговора ви и мои измислици, а когато ти го прочете, написа нещо пак с хлебарки и глупости и го предаде по арабски (и аз се чувствах адски значима). но няма да изброявам като теб какво помня (да, My sweet prince във влака го помня прекалено добре и изобщо всеки момент от това смутно време), идеята ми беше, че сме като верижна реакция, като перпетуум мобиле.
Освен това, избери си - познавам те от малка или не мога да те познавам в никакъв случай, защото не съм била ти последните 21 години? :) Друго - на мен не мие лесно да преживявам неща и точка за това, говорила съм го и писала вече много пъти. Да ми пука - от какво? или за какво? понякога от абсолютно нищо, друг път прекалено много, но и в двата случая не е довело до нищо добро..или знам ли.
А понякога с теб е никога нищо, а друг път винаги всичко и навсякъде. помня като ми казваше, че рибите сме такива, че си измисляме наши значения на нещата и толкова вярваме в тях, че се чудим и караме с другите, когато не ни вярват или не ги възприемат без да сме им ги обяснили.
същинско дете си. осинових те от малка и все ми се качваш на главата и бягаш от вкъщи при всеки удобен случай. нямам представа какво исках да кажа с това.
намерих тази снимка на Шашко в албума на Яна Пункина a.k.a pearlsgirl в homily. от един от протестите за Рила е.
а това сме с Плам и Ачко на Зеления панаир.
Етикети: затворени очи
Дни ли бяха да ги опишеш!
INXS! Roxette, U2, Plcb, Radiohead, Travis, Skiny Puppy-Tainted love, Kebap4eta i Rozi, Panican!, NG.Като почне един ден, освен, че не знаеш със сигурност дали е продължение на предишния, ами и продължава няколко дни. Сега не знам имения ден на Мишо у тях начало на този пореден цикъл ли беше, или част от него в по-дългосрочен план... В броя следват: Линч, филм, мижанка, спане, зелено и супа.- Линч (9 ноември) - този ден трябва да се празнува в Бг като национален празник. Да, бе, и аз го пипнах.
излизане от квартала - куфарче излита от червена жигула, караща бясно. Аз тичам да го отворя. ирта – дете, недей, може да има бомба. Но то по-скоро прилича на аптечка. Жена от блока от терасата си ни казва да го занесем в онази сивата къща. чудя се на себе си как не заебавам ситуацията. Жена от къщата ни благодари. С нищо не ни черпи. според мАртин трябва да направим още 2 ‘добрини’ и без проблем ще ни пуснат на пресконференцията на Линч. Мартин се опитва втората да е да върне някому една изкопана играчка-маймунка; а аз – да спася човек от куче. не се получава.
· тролей – ирта влиза от друга врата и оставаме разделени почти до СУ; и с мА. се отдаваме на устно творчество стил инж. Донев и по-зле. Помня за един пакистанец-бежанец, затворен в буре, който от 2 години не дишал и някакви стари градски песни с нов аранжимент.
· Шипка 6 – по кафе, ореховка и кекс убиваме време до Линч и обсъждаме стратегия как да влезем при журналистите.
· Кемпински-Зографски – до където с мА. се добираме почти накъсмет. Не усещам още вълнение. Едно мо миче, неориентирано като нас, също търси съдбовната зала Витоша. Тръгваме 3мата и се оказва,ч е тя е от Новинар, Казваме й ние от коя медия ще се представяме. После осъзнавам,че всъщност е по-голяма. ред залата всички, които влизат, се вписват в списък. На въпроса ‘от коя медия сте’, казвам пързо ‘Алма Матер, радиото’ и за мое учудване ни казват просто да се запишем. Истински имена и сменени телефони. Ексайтед!
· в залата – сядаме нахално на първия ред и гледаме как всички се приготвят с фотоапарати с огромни обективи и записващи устройства. мА. вади нашето – мп3 плейъра му; и листи за писане.
· His Majesty enters – почти не разбирам когае влязъл и седи точно пред мен и говори, обяснява с ръце за трансцеденталната медитация (и съответния университет, който ще се строи в Младост 4, ноу джоук) и ръката му описва вълни и въртележки, а апаратчиците пред него снимат настървено всяко едно движение, което с нищо не се различава от редишното. Аз пускам плейъра на запис и той спира на 2рата минута от липса на място. но го държа докрай, за да правим впечатление, че сме от медия. И проклинам това радио, че ни е дало толкова малко техника! В продължение на много минути, докато Линч говори, гледа точно мен и аз се хипнотизирам и искаме да участваме във филми. Перчемът му е адски як! Боже, ако не жиевя в София, а в Бургас, как ще ми се случват такива неща!
· преди филма – имаме около 2 часа, кото пропиляваме в пътуване, храна и търсене на магазин за бельо и у мА. за преобличане.
· филмът ‘Линч’ – (9 ноември, 15ч.) – на опашката за билети засичам Десу-бу, която е именно в Алма Матер радиото и й предлагам записките на Марто като материал.
· сънят – да, интересен е филмът, особено, докато говори по телефона с Джеръми Айрънс, реже врати и прави дупки в декорите, пуши и хвърля фасовете на пода на ‘офиса’ на радиопредаването си, но сънят ми се обажда в този час и нещо и между 2 сцени сънувам толкова много и постоянно се оплаквам на Деси-бу колко ми се спи.
· въпросите – Линч излиза с жълта вратовръзка и усещането е сякаш сме били заедно досега. Повечето въпроси са тъпи, защото 1) има отговорено в книгата му; 2) са за Туин Пийкс, а за това са изписани хиляди сайтове, но кой да ги чете освен мАртин. Но има и добри попадения и той разказва как се е ‘появила’ идеята за Боб във филма; за Денис Хопър в ‘Синьо кадифе’.
· фенове – после отиваме за автографи – нещо, което не харесвам, но в случая много исках. Книгата ми е в Бургас, та ми се подписва на тетрадка. После снимки с телефона ми и ‘You’re the greatest!’ - казва мАртин. ‘Thanx, maaaan’ - отговаря Линч,
Прибиране - звъня на мама да следи да ме види по телевизора, хаха! Замъквам мА. у нас да ми изяде яденето, което прави 3та поредна нощ за него да не се прибира
- Мижанка - след папане и домино, идва Калоян-голямата Шашка. Плам рещава, че живея много далеч след като почти я навих да дойде, за това пък Марта се съгласява почти от раз, което е едно голямо УАУ! Децата се чудят вече на какво да играем, а до Листопад никога няма да стигнем
§ Марта - не е толкова изумена, както когато я побутнах и й казах 'аз съм dete', може би защото този път е подготвена. Не, бе, и аз се чувствам така сред 3ма непознати! Пък и и обещахме да не я упояваме, за да й вземем бъбрек-два. Чайове, бири, а на децата все им се играе. Странно, но преобразуваната Асоциации (един по един се изреждат да казват дума, докарала им асоциация от предната) се оказва доста плодотворна, най-вече заради обратното на асоциации. Като банан-самолетоносач-тиква-сламка-фенерче-килим-шише-химикал (сега си ги измислям, че ми стана забавно). Марта е почти срамежлива, почти разговорлива, съвсем Риба и почти с коса - на което (последното) се изумявам с възхищение 'как е възможно' всеки път като я погледна. Както викахме навремето, когато си говорехме за обръснати глави - 'хубав и правилен череп'. После слушаме инж. Донев до попикаване и после невероятно идиотската идея да играем на мижанка. Калоян съвсем се вдетинява покрай нас (все той измисля детските идеи). След 2 кратки игри в двустаен обаче идва невероятно умната идея за мижанка навън!
§ Играта - е луда. Имаме обособен периметър. Припомняме си правила за броене и крещим 'Пу за менеееее' в 2 посред нощ. Доста изморително и голяма бягане пада.
§ Вътре - се прибираме да поиграем уно (след представяне една по една картите, нарисувани от нас, пред Калоян и Марта) с бисквити, кекс и локум и мусика още. След нов и продължителен изблик на лиготия и хилеж (от не-спане), ми се доспива ужасно.
- Спане - шашка ще спи в стаята на Тошко, който още не се е върнал от филм с Георги и вероятно ще спи у тях. Което се оказва не така, когато се оказва, че без да разберем Тощо се е прибрал, докато сме били навън и спи без да ни чува. Спим. Богове, най-сетне! Събужда ме телефонът на Шашка, който трябва да тръгва. Студено е. духалка и второ одеяло. Другите си спят. Пак сън. Събуждат ме очертанията на лицето на Марта, която също трябва да тръгва. Станало е горещо. А навън! Навън е снежно като Нова Година! Мартин и той ще тръгва. Водя ги до спирката и обяснявам за рейсовете. Облечени са като за лятна олимпиада, а е студ. мА. изчезва до близката мания за зимно яке и чао на Марта.
- Зелено (10 ноември-събота) - след лекция, на която почти спя, се добирам до Зеления панаир на НДК, с Плам, Ачо и Катя. Купувам си 'адската' торбичка от плат със зелени кленове листа и надпис 'зелен бъди'; гледаме филмчета с добра идея, но ужасно патетик разказвачка; много полезни брошури и доброволчески лагери. После харча пари и за книги (не знам - за половин седмица ми липсват 80 лв.) - Силвия Чолева - Картички (наистина с картички) и 'Посветено на терлика - 20 артекспедиции в Източните Родопи' на Артдвижения Кръг. После у Жужу и Катето, където да си взема ютията и лампата и ме засипват със стари програми и седмици в софия и де що неща съм си забравила при изнасянето преди година (старата ми квартира). С див ентусиазъм им говоря за яката зелена торбичка и показвам, за Линч, за Марта, за Калоян и мижанката посред нощ, показвам блогове, а Жужу се зачита и ходи по линкове. После пътувам за Георги за т. нар. Сефте парти, купувам ром и чипс. Оказвам се 'сама жена' - там са само Ванката и Кем и 2ма георгиеви колеги. Компютърът е заел цялото им внимание и в отчаяние ям филии с лютеница и салати и чипс и бонбони. Не че се чувствам не на място, просто ми се прави нещо, а хората се кефят само да играят халф лайф и някъв самолет. Поне си говорим с Кем за Линч (и той бе там) и с Георги доста, което ми е някак неочаквано. Иначе очаквах познати като мА, Мишо, Ети, Ани... Брех, напоследък само с момчета се събирам - като едно време, но сега никой няма колички и автомати.
- Супа - мА. звъни и под секрет му казвам, че тук няма никой по-познат и си тръгвам без да казвам на георги, че ще ходим у Мишо, сори. Оказва се, че в Жужу съм забравила всичките си пари и разполагам с лев и нещо. Той пък с още по-малко и сме луди. Уж да избягам от заледеното на моста на влюбените, падам на сухо място както съм с раницата, пълна с ютия и лампа. Белегът на ръката ми са 2 дупки като ухапано от змия. Изпускаме явно последния автобус за Мищо, щото е 11ч. и правим тегели да се стоплим. Той тръгва да ни взима сколата, защото ни обича безкрайно. Само ни е смешно. И 'Мартин, случвало ли ти се е да имаш... значи имаш едни 'преди' и 'сега',м които са разделени от един момент, в който осъзнаваш, че никога вече не можеш да възприемеш човека пред теб по същия начин?... оф, абе в любовен аспект!'
§ Докато чакаме Мишо, мА. преиграва: 'хайде, това такси закъснява...ало, поръчах едно такси' и в този момент Мишу бие спирачки до нас. "Мишо, виж, ухапа ме змия' - показвам му 2те дупки.' 'Ааам...', 'Закарай ме в болница!', 'Сега нали няма да умреш... в нас?' Загриженост, хаха!
§ Оказва се, че Мишо е адски паричен на наш фон - 5 лв. За няколко дни, с които купуват бира! Шапката ми е паднала в калта и докато Мишо е пак в магазина за суха супа, щото имал картофи, с мАртин разиграваме диалози 'не, мишо, никакви пари не сме намирали в колата. Изобщо не сме и тършували! И никакъв автобус не е минавал!' и ' Мишо, какъв прах ще ми дадеш за шапката? Имаш ли за ръчно пране? Ама да е за цветно! И с омекотител!' когато наистина го питам, той казва, че имал за жълто пране!
§ Обявява, че той сам ще прави супата, защото знае с мА какви ги забъркваме поне като стане дума за спагети. За последните Мишо даде само едно масло и кетчуп (щото така си ги обича), а ние сложихме в нашите: лютеница, всички подправки, краставички, камби и моркови от буркан и невероятните ябълка, чесън и мед!
§ Още под влияние на престоя в Георги и игрите, казвам,ч е като противовес ужасно ми се гледат Футурама, Фемили гай и Саут парк, квото пуснат! След малко Фемили гай, почваме първия епизод на Туин Пийкс и Мишо заплашва да го спре след като мАр. Говори репликите с героите, затова си ги говорим зад гърба му. Друг път не ми е било толкова интересно да гледам, все едно съм във филма и почти ще се разплача за Лора. Не от филма, а от Огън, следвай ме и книгата с дневника й се разбира повече за нея и защо всички са потресени. Нямам търпение да видя идването на Дейл Купър, но си лягам и той тъкмо се появява. Oh, what are these fantastic trees!
§ (11 ноември) - мишо ми се смее, че тва ми бил най-дългия сън и че спя с очилата. Епично прибиране от 2 часа и без късмет.
- Бонус трак - 11 ноември вечер: Тошо е направил чудна картофена салата, в която лукът и картофите са правопропорционални по размер и количество. Разпръсквам всички брошури, книги, седмици в софия, програми п опода и уж ще оправям, но само чета, пак ям, оправям малко, пиша, пак ям, чета... докато не звъни Петя да съобщи, че ще изюрка мА. да дойдат. Направо i feel sorry for him, четири вечери му станаха навън. Той не й вдигнал обаче и тя се докарва сама с половин бутилка коняк и жартиери!
§ И се почва взаимно лакиране на ноктите на краката в червено и черно между трима ни с Тощо. Коняк с кафе, снимки на лака и игра на уно.
§ Свещи и игра със сенките, когато Тошо си е легнал. Не, няма да се вмъкваме в леглото му и да спим тримата!
§ Ще спим. Спрях музиката, но се обичаме. Не, не се притеснявам. Не нищо ми няма. Не, добре съм. Да, бе, добре съм. Дете съм, нали знаеш. Малко не мога. Малко нищо не мога. Малко се притеснявам. Но за 2 години и половина има напредък
Дете!
Дете!
Дете, детедетедете! Дете се оказва не случайно избрано име. Малко ме е страх. Малко е нелепо. Топло. Горещо. Без одеяло е студено. Хубаво топло. Навсякъде мирише по различен начин, но все така хубаво - аромати от мъжки парфюми и сладък дъх на бахар (и аз не знам!). аз съм котка.
Дете съм и не съм свикнала., трудно е. да и не. По-скоро да, но...
Спим, тихо.
Топло. Горещо. Със студени крака, които не се стоплят.
Напредъкът е хубаво нещо. Дете, хубаво е. знам.
... Къса коса в ръцете ми, мека, топла. Разтапящо меко, стъписващо топло.
Не знам как да се отпусна съвсем, пречи ми нещо. Топло. Пари. Гладкост. Знаеш ли, забелязала съм, че нямаме координираност като се целуваме.
Хахаххахаха, знам!
Ще спим ли? Не. Ама сега това какво значи!
Искам така! Ъ, не. Последно?
Fuck, fuck!
Аз, такова, не мога. Какъв е проблемът? Не мога. Защо? Не мисля, че успявам
@#$$%^&ế()І)+ế^$#@@
не, не мога!
(страх ме е)
добре, спим.
Ъъ, това такова ли беше? Да. Окей, да знам.
Етикети: (непри)лично, затворени очи, сънища, филми, хубаво
мишо-лов!
не очаквах така да завърши деня(тоест да не завърши-както пише марчин-един ден преминава в 2-3 следващи), а тази клавиатура е толкова странно съставена, че все опитвам да натискам други бутони.
на кратко-за мишовден сме в мишо - 2 шашки (мА. и аз), една ирта, която да ме прощава за онова дето не ми се точно сърди и един мишо без да се смята факторът 'братовчед мишов'. бтв, сега при мен е 7 сутринта, а как стигнах дотук, ами ето как! : почва да се тегли и гледа Монти Пайтън, аз обаче заспивам, дори съм спала докато е ставало и Футурама гледане, но после става едно шумно и дете вече не може а спи, а тъкмо се е затоплило и му е хубаво. и сега те всички спят кой където свари, аз сварих за директорския стол пред комп. и като се почна едно ровене по хомили-поща-блогове, па и накрая фейсбук, в което баси-имам регистрация. търсех и аз не знам кво търсех, но не намерих нещо задоволително. преди малко изключих духалката и вече треперя. пак я пуснах. а огладнях толкова зверски, че направо ми се повръщаше и довърших някви спагети с кетчуп.
написах си домашната по едно нещо и с гордост щях да я дам, ако ми я поискаха, но изведнъж изниква, че конференцията с Линч ще е баш по това време. сори, г-н Сунгарски, ще се видим другия петък. сега ще се представяме, че сме от вестник Стандарт, а като ни се усъмнят в детските физиономии с мА. (еле мойта), ще си 'признаваме', че всъщност сме от някво училище. и ми е едно такова, че ми се ще след всяка дума да пиша по едно 'ебаси', ама на, не става, ебаси! насочих духалката към себе си. мишо ще му звънне телефона точно в 7.30 и трябва се изнасяме кой откъдето. искам този ден да свърши с чисто бельо, но за целта трябва да пера. господи, колко прости постове има в тоз блог, господи!...
всяка вечер си пиша за Ирис. когато стане достойно дълго и поносимо за четене, ще постна. Нели, по-дълго е от обикновените ми 2-3 страници на уърд.
...май им е топло, марчин са е отвил чак, но няма да му гъделичкам краката.
предната подобна безсънна нощ портокалов сок ме върна към живота за доста време, сега трябва да си потърся...и шоколад.
по дяволите, за трети път сънувах, какво да направя!
Етикети: глупости, затворени очи, празник
второ
29 окт, morning-бщро-кафе-супа*Опитвам да стигна до теб по най-трудния възможен път. Най-непознатия тоест. И това не е метафора, а съвсем буквално стъпих в непозната земя, където практиките са други, а думите означават това, от което повечето се страхуват. Но аз тръгнах по този път с малка надежда, че все отнякъде и ти ще се появиш; защото ме предизвика. и все пак това май е и единственият възможен път, където мога да те мярна. Надеждата е малка, така че, ако те няма, ще го преживея (мразя пословицата 'това, което не те убива, те прави по-силен' - толкова употребявана и толкова изтъркана вече; по сигнатури, по блогове, по тефтери. Хора, измислете си ваши изрази, но и ги рефрешвайте). Но нека го има този непознат път път като възможност, защото ако не стигне до теб, може д астигне до друго - отдавна не съм изследвала психиката си. И като всеки нов път трябва да се сблъскам с какви ли не препятствия - много фалш, много патос, много пошлост, от които засега някак умело успявам да избягам. Не знам с какво се захващам и няма повече да се превъзнасям, че и аз ще стигна до патос.
И изведнъж в съвсем друга ситуация, съвсем други хора ми казват '... може д ая познава' и откриват едвали не нов път пред мен. И не знам дали да се изплаша или зарадвам. Просто ще продължа да хрупам Зайо байо. Сметана и копър, то се знае!
afternoon;alone*Oпиумни сламки. Споделяй
*Пием бял чай. Бъркаме с малки лъжички, сякаш има какво да му се бърка. Трябва да го пием по-бързо, защото е студено и ще изтине. Прозорецът е свален, защото е на поправка и малките шумове отвън долитат и вътре. Капе си леко. цял ден е така. само по едно време реши, че сериозно ще вали и стана едно тъмно посред обяд. В отсрешния блок запалиха лампите. И ние запалихме, защото пишехме. После отмина и тихо капе. не мокри пода. Не е и студено чак толкова, а тръбите са топли от съседите.
Пием чай. Лъжичките машинално бъркат, а дори захар не сме сложили. В стаята има акустика, защото е голяма, а няма достатъчно мебели. Един голям гардероб би свършил чудесна работа, но не би. Изкънтява дори, когато телефонът ми кука за смс.
Пием и пушим. Мрачно е, но не включваме лампите. Димът излиза през липсващия прозорец. Другите стъкла са опръскани с капки, някакви листа безшумно си падат, усетили приближаването на вятъра. А тези, които остават по клоните, зашумяват от вълнение и се подиграват на падащите. Не ме бива в подобни описания. И спирам.
Пием бял чай (с мляко). Аз и моята вярна възглавница.
*We drink white tea
but we think it's opium.
The absinth is absent.
We are in a fridge.
We are the ice.
We dig for a bridge.
But we are still mice.
Damn you in the dungeon.
Damn you - you're a pigeon.
... and perhaps it was opium.
'cos there's no white tea in the stores.
Етикети: глупости, затворени очи, personal
първо
28 окт., after midnite; квартира-сама-бюро-радиоаз да кажа
Въобразявам си някакви неща. и не само им вярвам, ами и почти им се навивам. една чисто моя игра, без която би ми било скучно до смърт. Добре, обичам тези мисловни игри, признавам си без бой. толкова свикнала на бездействие, че му противодействам с игрички, самозалъгвания, вкарване във филми със сценарии, роли и продължения дори. Защото, ако не е това, ще си ям ноктите. Защото, когато не мога да заспя от Незаспиване, ми трябва да си изфантазирам някаква тъпотия (вече дори и не със секс) и да се унеса преди да я завърша. И на другата нощ пак със същата история мога да карам, и така доста време. Такава съм от 8-9-годишна, не е нещо ново - просто нуждите от 'филми' да се променили. Понякога нуждите се изострят, но скоро това не е било. Да се изострят значи... и аз не знам кво значи... Значи някой да ми е сторил нещо и да не мога да спя и да трябва да се приспивам с глупости насила. Но тъй като напоследък никой нищо, спя почтио спокойно, а минат ли и менструалните болки - съвсем. Идеално е - ставам все по-безчувствена и по-безразлична (но кой знае, може и това да си въобразявам), по-цинична и саркастична.
Искам нещо. Измислих го.
Да съм добре.
Ама наистина този път.
И тогава вече ще мога да правя нещата.
*Чета си някакви 'литературни' раути (повечето публикувани я тук, я в хомили) и много им се кефя, направо им се наслаждавам; чета си ги на глас след един безумен превод бг-френски на Светослав Минков - Асфалт!
*The choice is yours - hit or miss.
What's mine is yours. Confide in me.
*Довери ми се. Омръзна ми.
И искам някой да ми подари хубав черен химикал, че тия шнайдери много бледи; ама не и от онези тънкописци, които се отразяват от другата страна на листа. Наистина имам нужда.
*О! и искам да правя секс на музика без да мисля за нищо... но и химикал ще ме зарадва, даже ще пиша с него!
Етикети: затворени очи, филми, personal
Бяло..
знаеш ли какво бяло нещо съвсем не тихо се сипе вън? почнало е от дъжд, после от трамвая ми се привиждат бягащи хора и докато установя какво става, се сипе бялото нещо вън. разтърквам запотеното стъкло и се хиля срещу него, станало е още по-студено! и се засилва, падат парцали, огромни. после щастие, докато се оправям за излизане с грим и лак на бързи обороти. щастието малко се помрачава, когато плащам и таксито на сестра ми и оставам с половината си пари само и после това:
С поглед ми посочва какво да направя. Правя се на ударена. Пак ми сочи. Отричам с пръст. Пак сочи. Отказвам на глас 'Не'. Играя го 'невинно дете неориентирано'. Преди години играех само 'дете невинно', сега имам за самозащита и 'неориентирано'. Постоянно вкарване в роли. Вечна игра. И никаква истина една... и неща, които виждам за първи път, но сякаш не ми правят впечатление, а са впечатляващи!
Етикети: затворени очи, personal
not writing
много исках да пиша тук. и да пиша по принцип. исках да си опиша всички преживелици от култовото пътуване из планината с Плам, имах и един странен сън с Нели (дон'т аск), и ме засърбяваха ръцете, но нищо не можех да направя. най-странното е, че не разбрах дори, че съм си забравила бележника в софия и не помня дори какво правех във влака. за бележника се стеих примерно 2 седмици по-късно. нищо не написах, само говорех. италианско вино и дъжд-буря. записало се да учи френска филология, по дяволите! и сега ям италиански сладкиш, хаха. ще се учи, не знам къде ще се живее, но докато пътувахме с ирта сега към софия, тя се премести на друга седалка да спи, аз седях оцъклена и не заспивах и мислех за миризмата на солени закуски, която долавях отнякъде-банички, рогчета, кифли със сирене. боже, тази мисъл ме държа през цялото време. после усетих пък сладки-кифли с шоколад, с мармалад, козунаци. после пак солени, после сякаш позагорели, но пак приятни.. докато не се събуди ирта и не изкара от един плик бутерки... страхотно.
не-пишещо..но имам нов фелоу-блогър!
Етикети: затворени очи
клик
оф. мартин май е зле, но... или въпреки това... едно голямо оФ! голямо, като Отечествен фронт голямо... както писах в иртиния блог мишу прай опити за баница в кухнята. но аз мислех за нещо друго, щото четох блога на ири и там видях стар пост с флайър на афтър парти на Пласибооо (мартин чакал господ!?) и нещо за партитата на Ася. м, ири, тва парти не беше никак и хич брит-поп. ще го изтрия, мАртин! чакай! та идеята е, че два дни след концерта говорих с Ася и я питах ще се виждаме ли с нея и м. но тя не знаеше нищо и ми каза за парти на което ще пуска, да, пропуснах запетайката там по-рано... но аз й казах, че ще пътувам към бургас и тя ми каза да пътувам на другия ден, но аз казах, че не мога... и й обещах догодина да ходя на всичките й партита, не съм пияна и съвсем отговорно заявявам колко много обичам Ася (дано не ме прочете!). и няколко минути след като сме говорили се засичаме в Борисовата. тя кава, че е пияна или нещо от сорта, аз й казвам същото, защото бях изпила две загорки и ме беше позамаяло. и проведохме същия разговор долу-горе, но на живо вече. и сега пак ме боли коремът, както ме болеше тогава и знам от какво е, както знаех и тогава. и изобщо има някакви толкова прекрасни моменти в шибания живот, които помниш колкото и да са малки. дали те умиляват или т.н. и този концерт ме държи толкова здраво. и не мога да повярвам как можа Деси от Бургас да не дойде заради някакъв тъпак. искам да споделям телепатични мисли с някого за този концерт. защото само така мога да говоря за него...нели се залива от смях...
Етикети: затворени очи
а първи юни!
вечери. нощи. бира.
31 май-нощ с бира: не знам как успявам да ме замае за първи път бирата, сега ми се губят спомените от тогава, но денят трябваше да го прекарам в учене (нали заради това си отмених урока за следващия ден), но не се получи, а си бях оствила цяло есе за тогава.... от вила вилекула, където новата сервитьорка се притеснява, когато мартин я пита как се казва, после сигурно си мисли, че й се смеем, но всъщност не беше така, връчва ми ролка тоалетна хартия в ръцете и е ужасно сладка и коланът й е с цветовете на дъгата и такива работи. а когато сме у нели, нося 'перлената огърлица', на която викам 'аналните топчета', и го казвам и на деси, която се обажда от германия, и на стефчо лалчев, когото засичаме по пътя към магазина и за когото вече пишат глупости в жълтите вестници... а по пътя към вкъщи пея на глас емилиана торини!
1 юни е денят на детето! нещо като мой измислен имен ден, на който всички 'се вързаха' и го приемат съвсем насериозно, което е яко пък.. и цяло щурчово радиопредаване бе отменено по този повод, защото предстоеше събиране у нас... но есето! за първи път наистина се вдъхнових, а имах ужасно малко време за писане и мислех как ще карам колелото на зиг-заг до урока. венета каза, че в такова състояние е идеално да се пишат съчинения на френски и беше в софия... (жлъчно, венето, жлъчно!). интересно, че първият, който ми се обади беше георги, и то не рано сутринта. а именния ден честити дори учителката ми по френски след като я уверих, че е много сериозно! после спринт по александровска с колелото да се добера до мААААртин, откъдето излизаме и с неговото колело и весо ни чака със своето да караме, което каране се състоя главно в ядене, но поне си взехме шоколадови яйца.. и на тримата ни се падна мечо пух под една или друга форма.. у нас мъкна бири в торбички с щампа на ариана, що не, и ме заболява гърбът (нивеата на петя за под мишниците мирише хубаво, даже прекалено). липсваше музика на 'купона', както вика баща ми, който чак сутринта разбра, че си празнувам имения ден. но пък, докато изпращам петя и вървим ужасно бързо, аз-с бира в ръка, тя ми разказва някакви неща, аз само питам 'защо не ми каза преди, защо не ми каза преди', вкарва/м (се) във филми пак и на връщане дома вървя още по-бързо, а бирата съм я изпила и се затварям в банята, за да съобщя на диктофона си кво ми е казала петя, за да не го забравя.... ужасно! и с мартин и весо на морето, където с м. влизаме по гащи и 'е, те наистина не ти висят', о богове! дълъг пост пак стана а? нищо...но водата е много студена и мартин повръща по пътя, което едва ли помни, но весо се грижи за него, докато се прибират и едва вярвам, че е станало 5 сутринта. ужасното е, че петя ме събужда в 11, за да си вземела забравената тетрадка и когато идва се оказва, че не очаквала да ме види по пижама, а да сме пиели бира. да, ама не.сънувам интересни неща и мразя като ме събудят и ги прекъснат.
2 юни: Ботев, Ботев. ако знаеш Ботев, че днес е твоят ден и че е единственият ден, когато има сирени. гледам през прозореца, а навън никой не е спрял по време на тези 2-3 минути. а помня веднъж в подготве едно момиче влиза закъсняла в час и казва как сирените я сварили докато се качвала по стълбите и останала там. после решила да влезе в час и всъщност стоеше на вратата права, докато спрат да вият... Ботев, ако знаеш, това са същите сирени, които биха се използвали да предупредят населението от въздушна опасност...
Етикети: затворени очи, празник
върви народе
онлайн известие... м. в Бг. добри новини. опел астра-синичък с климатик, жена го била карала, има и ръководство само на италиански, карана е в италия колата, до торино едно градче, кака ти каза, че до торино се намирало. кака ми се връща утре по обяд. а малка далка днес има рожден ден (на една годинка става малкото сладурче), или вчера, или 'кака ми' се връща днес. или който когато каквото иска да прави.
измислила съм го - за да не мисля, се изтощавам с безсъние и безумно много телевизия и после като си лягам, нямам време да си разработвам едни диалози от една история, за която се вдъхнових всъщност от Numb видеото на Linkin park, напрао не знам как стана, но ми е в главата (историята) откак го видях. като мисля пък, пак нищо не става.. и в двете ситуации сътворявам филми, но с телевизията си имам 'извинението' да не ги опиша, а понякога се получават наистина интересни.
варна, ропотамо, балове, не знам къде съм в близките дни и лошото на почивните дни всъщност е, че всеки е замислил нещо - в случая - сестра ми се връща, балове, м. в бургас?!, волейбол във варна.
след сватбата на Ана, следва караница с майка ми по повод стаята ми и мамка й, изхвърлила е онези формички от восъка, който изливахме по ръцете си с петя и баща ми ни 'разтървава' и като го пиша изглежда толкова тийнейджърско, шит..., хаха.. и после седя на земята сред всички неща по нея и си пиша в бележника и мечтая вече за квартира и после спя.. а Ана се омъжи и всичките й роднини се засмяха тихичко, когато чуха Фабиан да казва 'да'-то си на български език, сякаш е някаква маймуна, която са научили да говори.. и на другия ден, вечер, нощ неща в стил полу-случил се имен ден с бране на цветя посред блоковите пространства в 'Славейков', защото кой да ти каже, че на имен ден сме канени и отново ситуацията на лека неадекватност като на сватбата, отново в компанията на тошо и мартЮ. и лени, която е доста свежа (appears so, когато не сме само двете) и колежката й, която се оказва уникална смесица между харесване на кристина агилера, бритни, пласибо, десислава и високи обувки с токове и ми даде телефона си, за да ме гримира и в последствие да ми оскубе веждите.
исках да напиша още нещо важно, но какво ли е то. но какво лети? делтапланерът! пастърма. с баща ми си говорехме как мама ще сготви пиле капама, но тя го направила с кисело зеле. и за десерт ядох банан. после пак пиле.. аман! много хубави рози има у валя и почнах да си мисля само как бихме живели с нея и мартин на квартируша, хах, каква съм хитруша. плам, обичам те и ще се видим скоро. .. обичам си тия безсмислени постове, (запетаййййка). пък тия в кухнята пак правят макарони и всъщност снощи мишо и нели така и не разбраха всички съставки на макароните, които им приготвихме.
Етикети: глупости, затворени очи, празник
ах...
Мия чиниите в четири сутринта.
С две черни тениски или блузи една върху друга, but I am not a mourner, not this time.
С червените England чорапи.
И анцугът ми усилено ухае на ленор, че чак ми писна.
Правя си спагети в три сутринта, в единайсет, или два, тихо мия чиниите...
На път за лягане се сблъсквам с два кашона, пълни за изхвърляне –
формички за курабийки; железен поднос на цветя; остаряло ренде, много забравени тенджери и тигани, които от години не ползваме, и дори не ги помня; долната част на кутия за кекс (похлупакът се счупи преди няколко години); онова еднолитрово пиукащо нещо за варене на мляко с двойно дъно, в което се налива вода (събира точно една торбичка мляко, от онези найлоновите с кравата отпред); и още други неща... или общо взето – изхвърляме едни от последните следи на социализъм вкъщи. Искам всичките да ги прибера, където са били допреди часове. Да не ги виждам, но да знам, че са там, а не на боклука. Като Инвентарната книга на социализма на Господинов... някъде имахме и кафемелачка (няколко дни по-късно я виждам в друг кашон, май не за изхвърляне). Онези формички за сладки... последно правих такива у маминка, но кога ли беше... и онзи безчувствен поглед на големия ми братовчед, когато го виждам преди няколко дни, с когото, ако наистина се познавахме и бяхме близки, вярвам, че щяхме да се харесваме... Приисква ми се всички соц-неща вкъщи да преброя... може би някои от мебелите, няколко лампи... хах, за нищо друго не се сещам или е малко... имаме цяла кутия с кибрити – спомен от Олимпиадата Москва’80, със спортове на картинките... едва от скоро ползУвам единия... в един ъгъл на стаята ми сме приютили онзи уред за сокове – метър високо, да ги държи студени, с помпа и голяма човка отпред...
А тези гларуси... помня ги от 12 клас, когато освен по цели дни, и по цели нощи пишех нещо, което наричах ‘книга’, хаха, и ги чувах как към 3-4ч. сутринта вече кряскат; мисля, че и за тях пишех. А сега като ги чуя, веднага ми изниква един спомен: последните дни на юни, как една нощ не спах, защото реших, че ще дочета ‘Сенки в рая’ на Ремарк. А тази книга беше голяма, носеше отпечатъка на войната и я четях без да си отбелязвам страниците. Помнех – 10 глава, 74 стр., 210 стр., всеки ден помнех. И през цялото време си мислех, че не е нищо особено, понякога не ми беше интересна, но четях, нещо се развиваше там, случваше се, и едновременно с това в моята ‘книга’ пишех колко съм безчувствена... Гларусите кряскаха още от по тъмно, четах или пишех, но привърших Ремарк по светло и тя пак кряскаха, и тази книга свърши толкова тъжно; не безнадеждно, но любовта не победи, май дори и не се случи. Остави ме с отворена уста и й се разплаках на таз книга. Търсих я, но не я намирам сега. Помня, че бях неадекватна сутринта, задето не бях спала и с Катето после ходихме до МВР да им пиша обяснения що не съм си подала молба за лична карта в срок... о, да!аз всъщност не спах, за да мога да ида сутринта, иначе се вдигах по обяд и в тази горещина нищо не можеше да ме изкара навън. Помня, че много се смяхме, а чичкото по бтв, който говори за пътната обстановка едва не ме разплака... а може и да са били различни сутрини... аз тогава всъщност учех през нощта и си лягах по светло. Като нормално вампирче! И сега само тия гларуси са ми в главата.
Ирта, да знаеш кво намерих из шкафовете, докато търсех книгата... вестник от твойта гимназия, но по времето на сестра ми.
И никой няма да ми смуче пръстите!
p.s. – Дес, обичам те. Без теб нямаше да имам обувки и perfect black shirt.
Етикети: затворени очи
факлено/пъклено
запалили са факлите, когато отиваме и вече не ми е така смотано, както преди половин час, когато висях пред бившето БСУ с всички хора, които обикновено висят там и пият и карат скейт и ми стана супер тъпо и неадекватно сред тях и как никого не познавам и само си гледах телефона и накрая се върнах във Вилекула при нели и мишо. и добре, че е петя, за да е с мен, а и знам, че би познавала някои от хората там. и се появява владо, който бях забравила, колко е голям и висок и го хващаме двете под ръка по пътя до терасата. движим се бързо, петя се поздравява с много хора, ние с владо се следим с очи, някой тарамбучи приятно. сядаме на летния татър, където верно ще ни прожектират филмчета и аз го чаках това с нетърпение. студено е..и яки снимки на бг природа, да не повярваш даже. с владо топлим петя, а типът, с когото се запознахме предния ден и карахме колела до сарафово, се е появил и си говорим и коментара на п. 'май днес на теб ти се лепват всички луди', 'не, запознахме се вчера', 'оооо'. но студеното си казва думата и по средата на филмчето за пирин търчим до най-известния и оборотен магазин в Морската - аз за ромче, те за не помня какво. като се връщаме, някакви познати на владо си тръгват и ни дават едната факла и се греем, прегръщаме и духаме в длани. и понякога мразя всички онези 'активисти', които уж са дошли за 'каузата', а всъщност само се събират и пият и се смеят и си спомням за миналия 17ти май в софия, когато се получи точно така и се бях разочаровала, и бяха оставили едва ли не само на мен и на едно дете на 14 години да раздаваме листовки и да информнираме хората 'за кво се борим, по дяволите'.
и когато всичко свършва гасят факлите и с петя се насочваме уж да се запознаваме с момичето без коса. п. се познава с тази, която събира факлите и тя тъкмо вади едни дълги свещи и тях да ги палим (що ли) и трите в един глас 'калинкиииии', оказва се, че по едната има восъчни калинки и после вика една друга да ги види 'наистина са калинки' и с петя стоим с по една такава запалена свещ и гледаме към онова момиче. 'айде гасим', казва другата и прибират нещата. приближаваме се и не знаем какво да и кажем (владо решава той да ни запознае, ужас). и по-скоро само си говорим помежду си и нищо не става и се хили и дори не виждаме кога си тръгва, владо й научил името и че е със сестра си. после разпитваме някъв тип за нея, който ни гледа подозрително ('е, как така накъде тръгна, за какво ви е?') и особено мен, защото 'теб съм те виждал в изгрев' и половин час да му обяснявам, че не живея там, нито някога съм, но работих известно време, и че не, не съм от 35и блок! някой раздава безплатни вестници 'свободна мисъл', яко.. една от организаторките ми сочи откъде да се запиша в мейлинг лист, като й казвам от кои други получавам мейли и разбирам, че тва не че е първата проява за природата в бургас, на която аз участвам, а че е първата изобщо!
как се пикае с кърпичка, с която някой си е бърсал носа преди това и с петя, клекнали - обмяна на опит за пикаене по градинки с липса на кърпички въобще. владо си тръгва с подозрителния младеж и го навиваме да го разпита за девойката.
и после с някъв друг тип си говорим за педерасите как го сваляли по влакове и т.н. и се казвал Дрогата - 'аз съм дрогата, ве!', добреее. още предния ден като го видях ми хареса пънкарското му излъчване с гащеризон с прилепнали крачоли, Англия братче! и продължава с тва как мразел педерасите и изведнъж дава нова посока 'ааа, лесбийките са мноо яки' и аз падам да се смея. и петя се включва в нов разпит дали познава онази девойка и казва, че е бисексуална и за някви тройки споменава, господи. 'вие гаджета ли сте?'. после си споделят годините, той си вади личната карта да потвърди, че е 89, невъзможно! изобщо не прилича на толкова малък. онзи тип с колелата от предния ден пита дали не иска да ни изпрати донякъде, смея се, на него му става странно и си го казва...
появява се някакъв дядо, която прегръща петя, но тя му се изплъзва, хваща ме за ръка и избягваме оттам 'тоз е педофил'... нови храсти, нова обмяна на опит за кърпичките и вървим страшно бързо. хайде, пица. ромът ме е замаял. всичко ми се случва бързо. отхапвам парче пица, топя пръсти в чесновия сос, друго не помня. и бързането. и изпращането както преди. 'да, мамо, до блока съм' и после чао и също така бързо се прибирам и разбирам, че дори няма 12ч...
Етикети: затворени очи, action
бла
сънувам... че ставам в 9ч. и съм във филмчето на пауърпъф гърлс, много истинско. и страшни неща сънувах предните два пъти, но в съня изобщо не ме беше страх, може би имам напредък. след 2 месеца прекъсване и нея сънувах, най-вероятно защото Сара ми писа за нова година 'you should come with us in Esence'...us?, кой друг се включва в това?, още не съм преживяла последното ходене в софия, а вече си мисля за следващото февруари, и Лайбах, с надежди за европейското по биатлон в Банско (ходи ми се пък). и не можах да си напиша перверзния червено-черен разказ, а компютъра ми продължава все така да може да пуска клипа на 'Protege-moi', само този клип, нищо друго.
Етикети: затворени очи, сънища
wtf?
.......квантова физика.................илюминати........ за водата.......тъпизми..........нищоправене....... студ и тролеи в задръстване..... без ред....................катя и няма да разкажа историята с 'общите познати'.......................мокри чорапи в обувките и бели маратонки................................ котката бианка и 'котко, искаш ли да ти покажа детските ти снимки?'.........бебето Далия аха да каже нещо........ играчката не е предназначеназадецапод3-годишнавъзраст...... самба и свирене............деситата идват в повече, НЯКОЙ НАИСТИНА ТРЯБВА ДА ГИ ЗАБРАНИ СЪС ЗАКОН!.......не помня какво се случи........... ром за стопляне и се напивам почти.....ръководоство как се влиза пияна в офиса на орифлейм......... и се заспива миг преди да влезе м. в стаята, защото катя не ме остави намира... топло... одеяло...... аромати някакви.... и блузи хубави....... и очи хубави.......и ще пътуваме ли....... и изпуснат влак, но нали има друг, в който много спя и после пространствата и времето са странни....... ту се забързва едното, ту другото и кой знае къде сме......... в студа..... ром след ром... ледена пързалка наблизо....... после е... е.......... еееееееееееееееееехубавоеееееееееееее.. пък... а после е гадно, до зеленост гадно, но от гадното зелено, не като якето ми, не като чорапите... и вкъщи... смърт. чисто буквална........плача, почти не знам защо...... баща ми сам на работа.... аз сама болна вкъщи..... другите са другаде............. и някакво ужасно съвпадение, смъртоносно съвпадение............телефони звънят...... и разбирам, че пак са ни обрали и ми се чупят кости много бавно.... и после как няма да ми се стори, че празниците дошли много бързо....
това е единсmвеното засега адекватно обяснение.
Етикети: гадости, затворени очи, концерт, action
съботно
в клуба ме посреща 'изгубен в празен кадър влизам... представих си', представям си много неща.. и съвсем случайно, съвсем неочаквано се сдобивам с раница, защото ири си е тук, а суза ме подушва после ме лае неумолимо и има акустика. аз съм една коледна елха и единственото в раницата са желираните бонбони, за които също не мислих много, сигурно затова са се сбъднали.. и сигурно това е отговорът - да не мислиш толкова и нещата изведнъж стават. не мисля и за софия като случване, а само за софия като дестинация, а дано се случи и пловдивското парти, ири, искаш ли да отидем на стоп? спокойно, правила съм го декември до пловдив :)) да, рибите сме такива, не преодоляваме, а по-скоро се вманиачаваме в нещата, но така че никой да не разбере.. и деси от софия, с която се запознах наскоро и се оказа скорпион (което само по себе си е разбиващо), и й казах, че съм си имала работа с много скорпиони и с много десита, но тази двойна комбинация е убийствена.. та после се сетих, че тя не е първата, съчетала тази комбинация, а навремето имах една деси-скорпион 'най-добра приятелка', и че деси от германия също е коварната зодия, но пък нея не мога да кажа, че я познавам... мога само да сe смея на късмета си, така де.. нали вече не плача.
Етикети: затворени очи, personal
...
търся козирога, в който съм щяла да се влюбя според
http://blogthings.comне е от наличните ми познати козирози Мария и Зара. като се появи такъв, нека се яви при отговрните лица, да го натъпчат с хапчета, за да го подготвят за мен... а защо козирог, може да отговори само сайтът... давах такива отговори, че направо си знаех каква зодия ще ми се падне, уви, дори и да променях някои отговори, не се падна някоя от зодиите, с които съм си имала работа досега... къде останаха любимите скорпиони.
свих малко оранжева боя от тази, с която боядисват входа. не съм наясно защо, чисто първосигнално, но към свиването, или към оранжевото - не знам. мисля да си нацапам пръстите и да си сложа отпечатък на вратата... или да си боядисам косата.
сега... отпусни се, трябва ти масаж - дълъг, много дълъг, ако се наложи и с почивки; бавен.. умерено бавен. после ще си вкараш лентата в главата и ще почне да тече. като разтопено масло, от хубавото - немското, което с баща ми обожаваме, особено върху кекс или бисквити, и със сладко. (всъщност не искам да си признавам, че гърлото ме заболя след нощното колело, което не може да обясни факта, че спряха водата, но спокойно, ние сме се запасили като за едномесечен режим)
Етикети: глупости, затворени очи
.
Twin Peaks - the ultimate sleeping pill.
Етикети: затворени очи
