Ирис-проглеждане (kid’s trauma)
През пролетта – казваше П., се влюбвам. Аз пък се влюбвам през есенно-зимните месеци. Или през август, или пролетта, кой знае. Например в нея не знам кога се влюбих – преди или по време на великата ни първа среща през великия ден 22 февруари (02) 2002 – колко много двойки, които всъщност нищо не предвещаха. Когато и да е било, го разбрах последна – знаеха вече всичките ни общи приятели, а дори не ми казаха! Не знаеха ли, че ми е за първи път... както и да е. Обещах си и досега умело се справях да не се връщам към нея, но Ирис е виновна. П. Беше и си остава прекрасна, ужасна, вманиачена и вманиачаваща ме по себе си. Аз бях наивно, невинно и непривлекателно за нея същество, защото ‘твърде много си приличаме, детенце’. Имахме телепатията, усещането и вглъбяването си. С цялата си наивност и събрала смелост, че сме в чат и само седмица след като осъзнах кво е станало, реших да й признавам. Почти не ми даде шанс тогава. Почти, защото по-късно ме накара да летя и аз приех това за чиста монета, щото – пак, пуста наивност и не познавах до какво може да доведе самотността (й). Най-големият й грях към мен не бяха убийствените думи ‘ами Ти беше Там и Тогава’, а това, че изобщо ме беше докоснала. За жалост това отключване не доведе до безразборен секс, а до пълно вглъбяване с малки изключения. После дълга и широка, не е целта сега това, а моментът, когато като всички велики хора Изчезна. Колкото и да съм я преживяла (а понякога ми се струва, че не съм, а че просто успях да не мисля за нея), не можах да преодолея следното: 1. самото изчезване – което всъщност си е мое определение, което ще да рече, че някой съзнателно е решил да прекъсне всякаква връзка (кога наистина станах толкова обяснителна, мамка ми) – и тогава боли, щото се прекъсва изведнъж. И аз не съм успяла да проведа всички разговори с тоя човек – отлагани от страх или бездумие. Изчезва ми човек, когото съм обичала безумно; с когото сме имали най-странните отношения; с когото сме били близки по най-особения и неизказан начин; с когото за първи път развих телепатията си; който ми показа музика и писане, които ми останаха и досега; на когото исках да спася живота; който ми показа нежност и аз я консервирах за по-добри дни; който имаше отговорите на въпросите ми, които все още не знаех (Ирис), но не можеше пълноценно да ми отговори, защото беше lost. И после как да си весел човек... как да се влюбиш отново след като не можеш да престанеш да я обичаш... как изобщо да кажеш на някого, че го обичаш... как да прегръщаш хората, когато ти стои вече травма от физическия контакт по принцип... как да не търсиш такава толкова привличаща еднаквост... как да не търсиш такива хора, с които да можеш да си говориш толкова надълбоко, колкото с нея... и да не намираш никога.2. Липсата – сякаш са ти отнели голямо парче от тялото. Чувствах се отхапана. На кого можех да кажа как ми действа онази част от онази песен и да ме разбере и да каже, че и на нея така й действа и да я разбера.
После Изчезването и Липсата се превърнаха в константи вече не толкова свързани с нея, колкото с Пустотата (но не онази блажената на керуак). И следващото такова изчезване ме ужаси повече... едва ли е повече, защото първото си е първо и затова най-травмиращо, но просто така орязва крилата, че после иди се спасявай. И за какво да преодоляваш нещо като пак ще ти се случи – най-малкото, за да разбереш, че отново не можеш да се справиш с него. От ‘Елада’ – ‘никой никого не напуска, защото не е възможно’ и това, че аз не преживявам нещата – хората, срещите случките, че винаги остават с мен и ми носят всичкото си лошо и всичкото си хубаво, но остават, защото никога не забравям. И като прочетох това, беше като потвърждение, че наистина е така и че не си го въобразявам (въобразявам си). Друго е като видиш написани мислите си от непознат човек и то – събрани в едно просто, но много силно изречение. Цели 4 отрицания в едноредово изречение – няма как да не му повярваш.
Eдва накрая на ‘Ирис’ осъзнах какво правя – тя проговори като за финал и изрече такива неща, които навремето едва ли не съм искала да чуя от П., дори разликата в годините между Ирис е детето е колкото нашата. Стремежът към отговори без въпроси. Търсенето на приличаш на мен човек... Не, учудвам се. Всичко това ‘се оказа’ така. Осъзнах чак като го написах, че това са моите неща, преоткрих си мислите...
ако ми изчезне още някой ще се самоубия.. но това няма да стане, защото ми е невлюбващо се.. кхъ
posted by dete @ 11:14 сл.об.
Comments: 7
