детски му работи

Ирис (продължение)

(обожавам 'пряката реч', но нещо реших да е на един ред, ще се види по-надолу)
Повежда ме за ръка през гората, не гледам къде вървим. Усещам само топлата й длан и дългите пръсти. Дъхът ми си личи в студения въздух. Не мога да разгранича обзелото ме спокойствие от настанилата се топка ниско в стомаха ми. Още не беше съвсем светло, а и имаше сутрешна мъгла. Въобразявах си, че е парата от котлето, което не видях като се събудих. Говори ми се, но сякаш съм забравила как. Отдавам се на възприятията си – ушите и носът ми мръзнат, още не съм излязла от вцепенението на съня, а Ирис с бързи крачки ме влачи вероятно към къщата си. Не знам колко далече сме, не знам и дали преди съм идвала в тази част на гората. Изведнъж се оказваме пред познатия двор с живия плет. Последните крачки до входната врата ми костват огромни усилия, все едно съм натежала и едва се движа, дори очите ми тежат. Влизаме вътре и веднага в полусъзнание сядам на някакъв стол, без дори срамежливо да чакам тя да ме покани.
- Махни магията – казвам измъчено.
Не я виждам какво прави, докато не усещам под носа си топла ароматна пара, взима ръката ми и я поставя на чашата с чай.
- Пий.
Пия. Каквото каже тя, ще го направя.
- Няма вече магия.
Вярвам й. И наистина започвам да се чувствам по-добре. Просветва ми пред очите и жадно пия чая. Ирис прави нещо из стаята, пак ме е обзел срам и само скришом я поглеждам, но съм убедена, че тя и това усеща. Винаги съм искала да й кажа толкова много неща, да я питам, тя да ми отговаря, а сега не се сещам за нито едно... може пък тя вече да знае какво искам да й кажа, и ще ми отговори, докато сънувам. А и да ми хрумне въпрос, ми се струва толкова нелеп, че ми иде да се ударя през устата.
Сяда на стол срещу мен, кръстосва по-скоро онези черни ботуши, отколкото краката си. Приключила съм с чая, но още държа чашата пред лицето си, за да се скрия. Сега какво? Очаквам тя да заговори първа, аз си казах небивалиците вече. Очите й имат собствен живот – черни дупки, пълни с живот, с взиране, с думи дори, могат ей сега сами да затанцуват пред мен.
- Аз съм тук само за лятото! - почти проплаквам и това е кулминацията в търсенето ми на близост с тази изумителна жена. И знам, че тя разбира това без още дори да съм разбрала какво съм казала. Иде ми да се тръшкам и да проклинам, че ще я загубя толкова скоро след като съм я открила. Какво ще стане като си тръгна оттук и почна училище? Трябва да я виждам, да говоря с нея. За нищо конкретно не сме говорили още, но не мога без нея. А Ирис мълчи сякаш не ме е чула. Поглеждам я безнадеждно, а тя се усмихва:
- До края му има още два месеца.
Да! Добре. Това е целта ми. Тези два месеца да ги изживея максимално с нея. После ще мисля за после. Връщам й чашата за чай, а котката й тъкмо е замъркала и се гали в краката ми. И все пак оаквам Ирис да ми обещае, че ще е така и че ще е хубаво, стига е мълчала. А мисълта за тези два месеца ме е направила смела и усещам как всеки момент ще я питам всички фундаментални въпроси, които ме мъчат. Тя сякаш ме усеща по очите и ми отнема тази възможност:
- Отиди си у вас.
Все едно ме е ударила. Тъкмо да запротестирам и:
- Ела довечера.
- Защо не сега?
- Баба ти ще се чуди къде си. Хайде.
Вървя замаяна по пътя към селото. Ирис знае дори, че не съм казала на баба за всекидневните си занимания в гората. Купувам един хляб и се прибирам точно, когато баба се кани да излезе за същото. Така замазвам всички подозрения. До ранния следобяд място не мога да си намеря от вълнение, но когато виждам как баба е заспала, внимателно лягам при нея най-накрая да почина и аз. Дори не съм усетила кога тя е станала и ме е оставила да спя и ме събуждат звънците на овцете, които се прибират от паша. Значи се стъмва! Набързо вечерям и после баба ме изгубва от поглед, защото вече тичам да отида при Ирис.
Свещта на прозореца е там. Ханът е отворен единствено за мен. Почуквам.
Тя приготвя чай и добавя прясно мляко в чашите.
- Ти защо ме следеше? - изненадва ме първа.
- За да те опозная. / - И какво разбра за мен? / - Всичко, което си ми позволила да разбера. / - И си сигурна,ч е всичко си разбрала? / - Е... не. Но ти ще ми обясниш, нали? / - Ще си помисля. / - Добре, истината е, че нищо не знам за теб. Виждах само какво правиш навън, но никога в къщата. Нито знам какво мислиш... - почувствах се по-голяма. сякаш не само можех да питам Ирис неща, но и да ги обсъждаме. Мисля, че тя направи нещо с мен, за да й е по-лесно да говорим, а иначе би ни пречела моята наивност... а не е ли наивно да мисля така? Може би просто въпросите и мислит еми получават някаква форма. - Какво направи с мен? / - Омагьосах те, казах ти. / - Но как? / - Тайна е. / - Нека е тайна. така ми е по-добре - омагьосана. А докога ще ме държи? / - Докогато аз реша. / - Докога ще решиш? / - Не съм решила - смеем се, а котката измяуква да получи мляко. Ирис й сипва. / - Добре, прави ме каквото искаш. / - Не аз, ти го искаш. / - Какво искам? / - Питай ме смао неща, които не знаеш. / - Добре, искам отговори. / - Слушам те. / - Ще бъдеш ли с мен винаги? - най-голямото ми притеснение в момента. / - Не можеш да почнеш отзад-напред. / - Но аз не знам реда на въпросите! / - Не го знаеш, но имаш представа. / - Защо трябва да е толкова сложно?! / - Не е сложно. Спокойно. / - Може ли да питам за теб? / - Може. Но не толкова скоро. Още не сме се опознали. / - Както върви, това никога няма да стане - промърморвам си. - Имаш ли представа какво значиш за мен! / - Имам някаква. / - Това не беше въпрос. / - Знам. Но имам представа. А ти имаш ли? - Замислям се. Това, че нямам думи, с които да й обясня, значи ли, че нямам и представа? / - Добре, питам: защо значиш толкова много за мен. Защо имаш отговорите, които искам? / - Прекалено си нетърпелива. / - Отново не ми отговаряш! / - Отново си нетърпелива. Ако си все такава, каквото и д ати говоря, ти ще се стараеш да го наизустиш, вместо да го запомниш и да знаеш как да ти помогне. Освен това си и напрегната. Изчакай поне да подейства чаят. / - Какво има в него? / - Специални билки да се отпуснеш. / - нали няма да ходим в гората? / - Няма. Страх ли те е? / - Малко. / - А иначе ме преследваше и посред нощ... / - Ти сам оме омагьосваш. / - Хайде, изпий го.
Пия до дъно, гледайки я в очите.
- И сега чакаме да подейства ли?
- Той вече действа.
................................................... * * * * * * * * * ....................................................

Етикети: писаници

posted by dete @ 7:25 сл.об. Comments: 1