не
не мисля, че обичам родителите си и осъзнавам цялата сериозност на това. те ме обичат, но не ме харесват. страхотно, нали? все да ми променят нещо - от дрехите през музиката та до мисленето. не се опитват да разбират, нито го искат. звуча като тийнейджър, а и така се чувствам, когато майка ми напада панталоните ми без да разбера, за да ги подгъне, щото им имало нещо и не може аз да ходя с такива дрехи - харесвам си ги скъсани и няма да си купя онова яке дето го харесах - от инат. знаех си аз, че трябва само с дес да пазарувам.не харесвам някои възпитателни практики, които е прилагала майка ми. не харесвам и фактът, че интернет постоянно пада.... БТК! sucks again.
************************************************************
искам да отгледам дъщеря си на изолиран остров с ежеседмични пратки от храна, музика и книги. за да не й подаряват пластмасови играчки и тъпи скъпи дрешки. за да не я разхождам в количката сред дупки и коли по тротоарите и кръстовищата.
за да не я питат още в детската градина има ли си гадже и за кого ще се омъжи. за да не й казват бабите като има децакакво щяло да стане. за да не си купува кроасани, вафли, хамбургери и сокчета от десет стотинки в училище. за да не пуши, щото другите пушат.
и това би било не само егоистично, но и ужасно.
Етикети: гадости
posted by dete @ 7:49 сл.об.
Comments: 0
