another complain
кво друго освен, че вися все във фейсбук ли?...всъщност си мисля за прегръщането като такова и какво общо има то с мен в частност!
оплакването е следното - има едни хора такива, хубави, прекрасни, които винаги ме прегръщат много силно и аз се стъписвам - по дефолт заради любимото 'защо' и защото се усещам, че аз съвсем не мога така да ги прегърна. или си мисля, че ще им сторя нещо, което е тъпо, или - в повечето случаи е нещо почти необяснимо, защото е свързано с някакви...не знам с какво. спирам до необяснимо. не знам и защо в малките часове ме обземат такива безумия да пиша. все едно съм пияна.
прегръщането е хубаво нещо. стоенето пред фейсбук не. ири, защо!
прегръщането освен това ми е свързано с усещането за неадекватност и неспособие от моя страна при всякакъв физически контакт. и затова аз сама да тръгна да прегръщам някого си е ехеее постижение някво (е, не във всички случаи, сега като не сме се виждали е друго нещо, или за рожден ден и на високосна година-тва с годината май го прочетох някъде наскоро, дори днес, но не помня къде). не съм съвсем хоуплес, знам. и отивам да си лягам.
това ще ми е третата нощ в чаршафи и пижама от около 2 седмици. просто защото за това време за трети път ще спя у леля ми. не знам що се скарах със спалното си бельо та не му обръщам грам внимание!