Мила ни е..
някво усмихнато щастие и обич и доброта към всички, когато пристигаме на мястото на началото на шествието 'Рила ни е мила' - Славейков. с плам и мАрчин. полицаи отстрани, кола със светлини отпред. спираме трамваи и 'представяш ли си сега каква негативна енергия се насочва към нас от трамвая', а всъщност повечето хора се усмихват и ни махат. а ти представяш ли си самба-групата каква тумба-лумба (не мога се отърва сега от тая дума) правят най-отпред и аз току напипвам ритъма на една от трите мелодии, които свирят, защото някогаааа там отдавнааа и аз съм я свирила вееееднъж с тях и все казвам на мА. кога свирят нея. и още повече вдъхновение, когато сме спрели на едно кръстовище, защото минават учители - те ни махат и свирят, пляскаме си едни на други. светофарът показва червено, но си продължаваме по пътя, защото улиците са отцепени.'виж, минаваме на червено' - аз.
'ние коли ли сме?-мА.
'да, а някои са и трамваи'-аз, гледайки към релсите.
по пътя си срещаме още учители и винаги се поздравяваме, трамваите също. самба-групата определя темпото на вървене, кога спиране, кога продължаваме и така стигаме до Президенството, където учителите са завзели целия тротоар пред Министрески съвет. на мен са ми само метафори в главата - двете армии се срещат, Тигър и Ефрат се вливат в едно и ми е едновременно смешно и възторжено. и като гледам как 'двете армии' се поздравяват взаимно със свирки, инструменти, пляскане и викане, си мисля само за едно 'Революция' - всички институции са ни наблизо! революция няма, но после има концерт за случване и много умно разположени масички с подписки. хора с колела, раници и нструменти и докато чакаме да положим подпис, мА сочи да съм се обърнела надясно, след много въртене намирам този, когото трябва да видя. здравей, Марта! а тя е толкова приятно неадекватна, че почти и на мен да ми стане такова. мисля, че я изплашихме. после се връща да ме прегърне, но все още мисля предното изречение и установявам, че наистина си прилича със снимката
следват: хоро на супер яки гайда, тъпан и таракбука, Балканджи, които не ми харесват, някакви други и чаканите Остава, които пеят едва 4 песни.
още в рубриката: огньове с pearlsgirl; много красиви хора, в които се влюбвам; още красиви хора; чипс и бира и сравнително малко фасове по улицата; танци, танци; Весо с колелото и аз, карайки колело в ношна софия (о, богове!), малко студ, много смях и хубави хубави неща/работи/хора/спомени/идеи/т.н.
posted by dete @ 7:33 сл.об.
Comments: 2
