дистанция
не ставам за близко приятелство. не го мога. някакво не обзело ме, а перманентно неспособие ('перманентно' не е поредната претенциозна дума. харесвам я, обожавам я, сигурно защото е с П, а тези думи са ми особена слабост. другото хубаво край нея-че българският еквивалент също е с П.). ако тия изречения ги четях някъде, биха ме предизвикали да установя връзка с човека.обичам подобни предизвикателства, не казвам, че ги преборвам, а просто даги поемам (в момента установявам колко думи с П съм изписала). ще установя връзка с някой непознат, ще видя кво има за преборване, пък ще ми писне и ще зарежа, като всяко нещо, с което се захващам. другият вариант е нещо там да видя в човека, да реша да си усложним отношенията, щото то пусто може ли да се стърпи да не направи нещата по-заплетени, завъртяни, усукани до скъсвани.. не може! колкото и да знам собствената си несериозност в такива отношения, не мога да се стърпя (!нота бене - несериозност=невлюбване/необичане). и именно поради нея, после всичко се разваля. отплеснах се. не исках да говоря за това-мисля, то е ясно на всички. мисля, че и неспособността ми на близост е ясна (!нота бене-близост=близост, не сексуална, може физическа под формата на кисс и хъг..все едно си обяснявам набора от думи на непознат, който не знае в какъв смисъл използвам някои думи. но го има и вариантът всеки да си мисли за своя смисъл на дадена дума със своите асоциации..сега венета ще рече, че съм много обяснителна).не ми идват думите, не ми идват действията, самите движения дори. преди много исках, имах едни романтични представи (!-няма общо с любовни) за някакво близко приятелство, за някакви нощни излияния на пода с бутилка вино и свещи, с много думи, които за първи път излизат от мен и човекът ме разбира и обича. тогава бях на 17 и това ми трябваше. не знам дали го получих или не, но сега всяка подобна близост я заклеймявам като сантиментална в отрицателното значение на думата. попълвах един тест и имаше въпрос колко са ми близките приятели и аз не знаех отговора;преброих няколко и реших да пиша до 5, само и само да не се задълбавам да мисля колко са наистина, защото никога нямаше да свърша теста.
освен това още не мога да се отърва от това споделяне с непознати. най-съвършеното и най-красиво писмо мога да напиша на някой непознат, който ме е провокирал с нещо. прекаленото опознаване ми идва в повече, кокото и да го искам. и то не опознаването на другия, не че това ме натоварва по някакъв начин, а собственото си разкриване за каквото и да било. не задължително разкриване на тайни или скрити желания (макар че и това), а на някакви прекалено вътрешни неща, понякога дори защо реагирам по определен начин, кое ме е провокирало, защо някои думи са важни за мен, а други мразя, откога обичам чай и в какви ситуации пуша. неща, които не че са тайна, но предизвикалото ги е някак съкровено.
колко ли патетик звуча..
ако някой знае какъв ми е проблемът, да каже.
Етикети: personal
posted by dete @ 12:44 сл.об.
Comments: 5
