детски му работи: октомври 2006

Кабелът се движи сам, обичам да халюцинирам. привиждат ми се и разни летящи хвъркати или пълзящи гадинки, но онази хлебарка в банята не беше измислена и я пръсках с изхабен флакон. По дяволите, ние нямаме хлебарки! защото нямаме влага. и си мисля колко трябва да е разнопосочна и асоциативна на мАртин мисълта, за да пише такива неща. но то е защото е Риба, което от много време ми се вижда единственото разумно обяснение на всичко, включително и това, че се разбирам най-много с него (понявгаш). не, не се разбираме, нещо друго, може би е in the pills that pick me up (първо споменаване името на блога). И много обичам да го хващам за задника, а той само се дърпа. и за да не 'ревнува', няма да казвам, че и Тошко обичам да хващам, но не го сънувам. Хелоуин?

Искам диктофон, защото ще изпусна всички важни и ненормални разговори; и мои мисли, които не смогвам да напиша, защото не намирам време или са прекалено бързи или се случват докато вървя. разполагам с 270 лв, без да смятам, че ще си плащам телефона и този месец, и не знам дали да ги пазя за раница, която евентуално ще си купя като евентуално ходя в софия декември (+важен разговор за тогава), въпреки че дотогава ще се сдобия с още 200лв, или да си взема диктофон за около 100лв, или пък направо мп3 плейър, ще има и музика и диктофон. а трябваше и за дрехида гледам.
А това, че в блога все за някъв секс се споменава, освен, че е рибешко, има общо и с кучето, което лае, но не хапе. А в хапането няма нищо лошо, и не го правят само шибаните кучета. Също така нощното каране на колело си стои като идея, и заплашвам, ако няма с КОГО, че ще го направя сама. педалите знаят как.

Открих, че с Мария не само в нета дълго протакаме като ще си казваме или обсъждаме нещо сериозно, но и на живо. пример - стояли сме цяла нощ в мирк и чак към 4-5-6ч. сме се разговаряли. миналата година като сме осъмвали у нас, докато и свещта не ни е нужна вече, а едва сме почнали да си говорим за целуване с различни хора (баси великия разговор) а в някви моменти, когато знаем, че имаме много малко време, а имаме нещо за казване, почваме направо с 'казвай' без никви прелюдии и увъртания, щото вече не сме срамежливи. а другото е друга история.

Баща ми каза, че работа във видеотека е като за мен, щото съм щяла само да си седя. отговарям, че ще е ужасно и ще затъпея (още повече - на ум).; и докато го пиша, момчето от видеотеката минава насам, заглежда се към плодовете, поставям се на негово място и се виждам как си купувам киви. той идва - 'Ще взема кивитата'. има смахнато усмихнат поглед и казва 'и аз мерси'.
опитвам се да не ям месо, тестени неща и захар. понякога успявам да се спася с ориз със зеленчуци или картофи, но на работа няма какво да ям!!! досегашните ми хранителни навици са силни, а баща ми все ми предлага меса и бисквити. освен да заръфам пак едно парче сирене в торбичка и да си се разхождам с него, или да хрупам морков, банан. по дяволите НЯМА КАКВО ДА ЯМ, ЗАСТАНАЛА ПОСРЕДАТА НА ХРАНИТЕЛЕН МАГАЗИН!!!!!

Ще издам антология с уникални смс-и от ири.

Етикети: глупости

Обява

Търся няКОЙ, с КОЙто да караме колела нощем по улиците. после може да правим и секс, добре. цени по договаряне.

Етикети: глупости

kolaj

http://homily.cult.bg/7/index.php?id=5181

Етикети: писаници, сънища

[up]

упу, това е разказ по картинки. тия в стаята ми. и по текстчета. тия в стаята ми.

great expectations

ИМА НАДЕЖДА! - крещи нещо в главата ми и на мен ми иде да се разкрещя - след онзи разговор.Стига си сънувала.(yeah, laugh at me. I know it's asking for your 'benediction')Някаква телепатия особена. по рибешки.някакво усещане. по моему.усещане кога нещо не е довършено и има какво да се сложи в картинката....и по дяволите да няма пълнолуние тия дни, че не мога да спя?! ПЪЛНОЛУдИЕ.

Етикети: сънища, personal

канела

Стаята ми мирише на канела и студ
и със затворени очи напомня
за онези сутрини,
когато се измъквах от топлото легло,
за да затворя вратата на терасата,
смразявала ни цяла нощ,
и веднага затрепервах.
Спя по тениска.
В хола също е студено
и оттам е канелената миризма.
Събираме всички прекрасни свещници,
и аз ги снимам на пода.
Но не помня кога беше това... може би след 8 декември..

Етикети: personal, poetry