another complain
кво друго освен, че вися все във фейсбук ли?
...всъщност си мисля за прегръщането като такова и какво общо има то с мен в частност!
оплакването е следното - има едни хора такива, хубави, прекрасни, които винаги ме прегръщат много силно и аз се стъписвам - по дефолт заради любимото 'защо' и защото се усещам, че аз съвсем не мога така да ги прегърна. или си мисля, че ще им сторя нещо, което е тъпо, или - в повечето случаи е нещо почти необяснимо, защото е свързано с някакви...не знам с какво. спирам до необяснимо. не знам и защо в малките часове ме обземат такива безумия да пиша. все едно съм пияна.
прегръщането е хубаво нещо. стоенето пред фейсбук не. ири, защо!
прегръщането освен това ми е свързано с усещането за неадекватност и неспособие от моя страна при всякакъв физически контакт. и затова аз сама да тръгна да прегръщам някого си е ехеее постижение някво (е, не във всички случаи, сега като не сме се виждали е друго нещо, или за рожден ден и на високосна година-тва с годината май го прочетох някъде наскоро, дори днес, но не помня къде). не съм съвсем хоуплес, знам. и отивам да си лягам.
това ще ми е третата нощ в чаршафи и пижама от около 2 седмици. просто защото за това време за трети път ще спя у леля ми. не знам що се скарах със спалното си бельо та не му обръщам грам внимание!
Етикети: глупости, personal
I've got a new complain!
you'll never gonna get it. and i'll never gonna tell you.
не знам как се получава - да вярвам в теб и да ти нямам доверие.
вярвам в теб, че ще успееш. не знам в какво. вярвам го все едно го знам. оказва се дори, че вярвам повече отколкото ти си вярваш. но какво пък. ще видим коя интуиция ще се окаже по-силна.
нямам ти доверие отдавна. доверие за какво... отдавна разговорите са само за теб и наваксвам като правя твоето с други хора. понякога говориш за неща, за които мисля и аз, но не ти казвам. понякога ти казвам, но няма значение. понякога ме питаш, но не чуваш отговора. или не го дочакваш. и, не, не си го мисли пак. този път става въпрос за мен. всеки път. всеки път, когато се отнесеш в думите си, а аз се умълча. може и да е детско. но от вчера и без това ми е тъжно. не знам от какво. не знам за какво. или поне няма да ти кажа. а и няма да има смисъл. а и ти няма да ме питаш. а и аз няма да ти кажа. кръгът се затвори. почвам отначало-тъжно ми е... и всеки път опира до теб, няма как, защото всеки път успяваш да свържеш нещата със себе си. да, и аз се научих така.
Етикети: personal
лягам си
не. няма да стане така.
ако все описвам в заслепяващи подробности какво ми се е случило и му се радвам 5 дни след това, следват 2 неща: 1) дълги постове; 2) никакво учене.
някои пък успяват много тънко да минат усуквайки ключови думи от случки и така създавайки някаква ултимът формула за постване, но така не се разбира историята. а за мен тя е важна. и не че утре няма да ставам адски рано-среща 7.30, за да пием кафе с мартин и Шашка при баба туркиня 'в керамични чаши', но си стоя още и не лягам, ебаси.
ирта, ако четеш това, важно е - с мартин искаме да има Зайче!продължавам повече от седмица да не съм си обличала пижамата и да не съм спала точно в чаршафи; поради следните 3 факта: 1) съм някъде другаде; 2) са хора у нас; 3) свикнах. някъде в промеждутъците успявам да се изкъпя и пак да изляза. дете, не си се променила. учи! взимай пример от тошо-но само в това!
в стаята си имам вече 'кръглата маса' - наистина е кръгла и е маса, намира се на земята, защото краката й не могат да се инсърт-нат. снощи на нея се проведе конференция за 8 декември, която уж завърши с решение за ходене в Букурещ, но накрая аз и шашка-калоян се отказахме в полза на бъдещето ни мирно съжителство с хората, с които щяхме да ходим, така си мисля. абе глупости, просто настана масово разделение и това щеше да продължи и в Букурещ и тошо беше ненужно агресивен и се държа по-детски и от мен. оф не исках да пиша за това, а само за масата. и си казах, че този пост ще е кратък.
случи се - 2 перални пране в леля ми (ааа, не всичко беше мое). прауд и ще мириша на ленор, подушете ме.
пожелания-да спра да мисля глупости за Ирис, а да напиша важната част.
следва - дес да е в софия поне утре, а нели другия уикенд.Етикети: глупости
Дни ли бяха да ги опишеш!
INXS! Roxette, U2, Plcb, Radiohead, Travis, Skiny Puppy-Tainted love, Kebap4eta i Rozi, Panican!, NG.Като почне един ден, освен, че не знаеш със сигурност дали е продължение на предишния, ами и продължава няколко дни. Сега не знам имения ден на Мишо у тях начало на този пореден цикъл ли беше, или част от него в по-дългосрочен план... В броя следват: Линч, филм, мижанка, спане, зелено и супа.- Линч (9 ноември) - този ден трябва да се празнува в Бг като национален празник. Да, бе, и аз го пипнах.
излизане от квартала - куфарче излита от червена жигула, караща бясно. Аз тичам да го отворя. ирта – дете, недей, може да има бомба. Но то по-скоро прилича на аптечка. Жена от блока от терасата си ни казва да го занесем в онази сивата къща. чудя се на себе си как не заебавам ситуацията. Жена от къщата ни благодари. С нищо не ни черпи. според мАртин трябва да направим още 2 ‘добрини’ и без проблем ще ни пуснат на пресконференцията на Линч. Мартин се опитва втората да е да върне някому една изкопана играчка-маймунка; а аз – да спася човек от куче. не се получава.
· тролей – ирта влиза от друга врата и оставаме разделени почти до СУ; и с мА. се отдаваме на устно творчество стил инж. Донев и по-зле. Помня за един пакистанец-бежанец, затворен в буре, който от 2 години не дишал и някакви стари градски песни с нов аранжимент.
· Шипка 6 – по кафе, ореховка и кекс убиваме време до Линч и обсъждаме стратегия как да влезем при журналистите.
· Кемпински-Зографски – до където с мА. се добираме почти накъсмет. Не усещам още вълнение. Едно мо миче, неориентирано като нас, също търси съдбовната зала Витоша. Тръгваме 3мата и се оказва,ч е тя е от Новинар, Казваме й ние от коя медия ще се представяме. После осъзнавам,че всъщност е по-голяма. ред залата всички, които влизат, се вписват в списък. На въпроса ‘от коя медия сте’, казвам пързо ‘Алма Матер, радиото’ и за мое учудване ни казват просто да се запишем. Истински имена и сменени телефони. Ексайтед!
· в залата – сядаме нахално на първия ред и гледаме как всички се приготвят с фотоапарати с огромни обективи и записващи устройства. мА. вади нашето – мп3 плейъра му; и листи за писане.
· His Majesty enters – почти не разбирам когае влязъл и седи точно пред мен и говори, обяснява с ръце за трансцеденталната медитация (и съответния университет, който ще се строи в Младост 4, ноу джоук) и ръката му описва вълни и въртележки, а апаратчиците пред него снимат настървено всяко едно движение, което с нищо не се различава от редишното. Аз пускам плейъра на запис и той спира на 2рата минута от липса на място. но го държа докрай, за да правим впечатление, че сме от медия. И проклинам това радио, че ни е дало толкова малко техника! В продължение на много минути, докато Линч говори, гледа точно мен и аз се хипнотизирам и искаме да участваме във филми. Перчемът му е адски як! Боже, ако не жиевя в София, а в Бургас, как ще ми се случват такива неща!
· преди филма – имаме около 2 часа, кото пропиляваме в пътуване, храна и търсене на магазин за бельо и у мА. за преобличане.
· филмът ‘Линч’ – (9 ноември, 15ч.) – на опашката за билети засичам Десу-бу, която е именно в Алма Матер радиото и й предлагам записките на Марто като материал.
· сънят – да, интересен е филмът, особено, докато говори по телефона с Джеръми Айрънс, реже врати и прави дупки в декорите, пуши и хвърля фасовете на пода на ‘офиса’ на радиопредаването си, но сънят ми се обажда в този час и нещо и между 2 сцени сънувам толкова много и постоянно се оплаквам на Деси-бу колко ми се спи.
· въпросите – Линч излиза с жълта вратовръзка и усещането е сякаш сме били заедно досега. Повечето въпроси са тъпи, защото 1) има отговорено в книгата му; 2) са за Туин Пийкс, а за това са изписани хиляди сайтове, но кой да ги чете освен мАртин. Но има и добри попадения и той разказва как се е ‘появила’ идеята за Боб във филма; за Денис Хопър в ‘Синьо кадифе’.
· фенове – после отиваме за автографи – нещо, което не харесвам, но в случая много исках. Книгата ми е в Бургас, та ми се подписва на тетрадка. После снимки с телефона ми и ‘You’re the greatest!’ - казва мАртин. ‘Thanx, maaaan’ - отговаря Линч,
Прибиране - звъня на мама да следи да ме види по телевизора, хаха! Замъквам мА. у нас да ми изяде яденето, което прави 3та поредна нощ за него да не се прибира
- Мижанка - след папане и домино, идва Калоян-голямата Шашка. Плам рещава, че живея много далеч след като почти я навих да дойде, за това пък Марта се съгласява почти от раз, което е едно голямо УАУ! Децата се чудят вече на какво да играем, а до Листопад никога няма да стигнем
§ Марта - не е толкова изумена, както когато я побутнах и й казах 'аз съм dete', може би защото този път е подготвена. Не, бе, и аз се чувствам така сред 3ма непознати! Пък и и обещахме да не я упояваме, за да й вземем бъбрек-два. Чайове, бири, а на децата все им се играе. Странно, но преобразуваната Асоциации (един по един се изреждат да казват дума, докарала им асоциация от предната) се оказва доста плодотворна, най-вече заради обратното на асоциации. Като банан-самолетоносач-тиква-сламка-фенерче-килим-шише-химикал (сега си ги измислям, че ми стана забавно). Марта е почти срамежлива, почти разговорлива, съвсем Риба и почти с коса - на което (последното) се изумявам с възхищение 'как е възможно' всеки път като я погледна. Както викахме навремето, когато си говорехме за обръснати глави - 'хубав и правилен череп'. После слушаме инж. Донев до попикаване и после невероятно идиотската идея да играем на мижанка. Калоян съвсем се вдетинява покрай нас (все той измисля детските идеи). След 2 кратки игри в двустаен обаче идва невероятно умната идея за мижанка навън!
§ Играта - е луда. Имаме обособен периметър. Припомняме си правила за броене и крещим 'Пу за менеееее' в 2 посред нощ. Доста изморително и голяма бягане пада.
§ Вътре - се прибираме да поиграем уно (след представяне една по една картите, нарисувани от нас, пред Калоян и Марта) с бисквити, кекс и локум и мусика още. След нов и продължителен изблик на лиготия и хилеж (от не-спане), ми се доспива ужасно.
- Спане - шашка ще спи в стаята на Тошко, който още не се е върнал от филм с Георги и вероятно ще спи у тях. Което се оказва не така, когато се оказва, че без да разберем Тощо се е прибрал, докато сме били навън и спи без да ни чува. Спим. Богове, най-сетне! Събужда ме телефонът на Шашка, който трябва да тръгва. Студено е. духалка и второ одеяло. Другите си спят. Пак сън. Събуждат ме очертанията на лицето на Марта, която също трябва да тръгва. Станало е горещо. А навън! Навън е снежно като Нова Година! Мартин и той ще тръгва. Водя ги до спирката и обяснявам за рейсовете. Облечени са като за лятна олимпиада, а е студ. мА. изчезва до близката мания за зимно яке и чао на Марта.
- Зелено (10 ноември-събота) - след лекция, на която почти спя, се добирам до Зеления панаир на НДК, с Плам, Ачо и Катя. Купувам си 'адската' торбичка от плат със зелени кленове листа и надпис 'зелен бъди'; гледаме филмчета с добра идея, но ужасно патетик разказвачка; много полезни брошури и доброволчески лагери. После харча пари и за книги (не знам - за половин седмица ми липсват 80 лв.) - Силвия Чолева - Картички (наистина с картички) и 'Посветено на терлика - 20 артекспедиции в Източните Родопи' на Артдвижения Кръг. После у Жужу и Катето, където да си взема ютията и лампата и ме засипват със стари програми и седмици в софия и де що неща съм си забравила при изнасянето преди година (старата ми квартира). С див ентусиазъм им говоря за яката зелена торбичка и показвам, за Линч, за Марта, за Калоян и мижанката посред нощ, показвам блогове, а Жужу се зачита и ходи по линкове. После пътувам за Георги за т. нар. Сефте парти, купувам ром и чипс. Оказвам се 'сама жена' - там са само Ванката и Кем и 2ма георгиеви колеги. Компютърът е заел цялото им внимание и в отчаяние ям филии с лютеница и салати и чипс и бонбони. Не че се чувствам не на място, просто ми се прави нещо, а хората се кефят само да играят халф лайф и някъв самолет. Поне си говорим с Кем за Линч (и той бе там) и с Георги доста, което ми е някак неочаквано. Иначе очаквах познати като мА, Мишо, Ети, Ани... Брех, напоследък само с момчета се събирам - като едно време, но сега никой няма колички и автомати.
- Супа - мА. звъни и под секрет му казвам, че тук няма никой по-познат и си тръгвам без да казвам на георги, че ще ходим у Мишо, сори. Оказва се, че в Жужу съм забравила всичките си пари и разполагам с лев и нещо. Той пък с още по-малко и сме луди. Уж да избягам от заледеното на моста на влюбените, падам на сухо място както съм с раницата, пълна с ютия и лампа. Белегът на ръката ми са 2 дупки като ухапано от змия. Изпускаме явно последния автобус за Мищо, щото е 11ч. и правим тегели да се стоплим. Той тръгва да ни взима сколата, защото ни обича безкрайно. Само ни е смешно. И 'Мартин, случвало ли ти се е да имаш... значи имаш едни 'преди' и 'сега',м които са разделени от един момент, в който осъзнаваш, че никога вече не можеш да възприемеш човека пред теб по същия начин?... оф, абе в любовен аспект!'
§ Докато чакаме Мишо, мА. преиграва: 'хайде, това такси закъснява...ало, поръчах едно такси' и в този момент Мишу бие спирачки до нас. "Мишо, виж, ухапа ме змия' - показвам му 2те дупки.' 'Ааам...', 'Закарай ме в болница!', 'Сега нали няма да умреш... в нас?' Загриженост, хаха!
§ Оказва се, че Мишо е адски паричен на наш фон - 5 лв. За няколко дни, с които купуват бира! Шапката ми е паднала в калта и докато Мишо е пак в магазина за суха супа, щото имал картофи, с мАртин разиграваме диалози 'не, мишо, никакви пари не сме намирали в колата. Изобщо не сме и тършували! И никакъв автобус не е минавал!' и ' Мишо, какъв прах ще ми дадеш за шапката? Имаш ли за ръчно пране? Ама да е за цветно! И с омекотител!' когато наистина го питам, той казва, че имал за жълто пране!
§ Обявява, че той сам ще прави супата, защото знае с мА какви ги забъркваме поне като стане дума за спагети. За последните Мишо даде само едно масло и кетчуп (щото така си ги обича), а ние сложихме в нашите: лютеница, всички подправки, краставички, камби и моркови от буркан и невероятните ябълка, чесън и мед!
§ Още под влияние на престоя в Георги и игрите, казвам,ч е като противовес ужасно ми се гледат Футурама, Фемили гай и Саут парк, квото пуснат! След малко Фемили гай, почваме първия епизод на Туин Пийкс и Мишо заплашва да го спре след като мАр. Говори репликите с героите, затова си ги говорим зад гърба му. Друг път не ми е било толкова интересно да гледам, все едно съм във филма и почти ще се разплача за Лора. Не от филма, а от Огън, следвай ме и книгата с дневника й се разбира повече за нея и защо всички са потресени. Нямам търпение да видя идването на Дейл Купър, но си лягам и той тъкмо се появява. Oh, what are these fantastic trees!
§ (11 ноември) - мишо ми се смее, че тва ми бил най-дългия сън и че спя с очилата. Епично прибиране от 2 часа и без късмет.
- Бонус трак - 11 ноември вечер: Тошо е направил чудна картофена салата, в която лукът и картофите са правопропорционални по размер и количество. Разпръсквам всички брошури, книги, седмици в софия, програми п опода и уж ще оправям, но само чета, пак ям, оправям малко, пиша, пак ям, чета... докато не звъни Петя да съобщи, че ще изюрка мА. да дойдат. Направо i feel sorry for him, четири вечери му станаха навън. Той не й вдигнал обаче и тя се докарва сама с половин бутилка коняк и жартиери!
§ И се почва взаимно лакиране на ноктите на краката в червено и черно между трима ни с Тощо. Коняк с кафе, снимки на лака и игра на уно.
§ Свещи и игра със сенките, когато Тошо си е легнал. Не, няма да се вмъкваме в леглото му и да спим тримата!
§ Ще спим. Спрях музиката, но се обичаме. Не, не се притеснявам. Не нищо ми няма. Не, добре съм. Да, бе, добре съм. Дете съм, нали знаеш. Малко не мога. Малко нищо не мога. Малко се притеснявам. Но за 2 години и половина има напредък
Дете!
Дете!
Дете, детедетедете! Дете се оказва не случайно избрано име. Малко ме е страх. Малко е нелепо. Топло. Горещо. Без одеяло е студено. Хубаво топло. Навсякъде мирише по различен начин, но все така хубаво - аромати от мъжки парфюми и сладък дъх на бахар (и аз не знам!). аз съм котка.
Дете съм и не съм свикнала., трудно е. да и не. По-скоро да, но...
Спим, тихо.
Топло. Горещо. Със студени крака, които не се стоплят.
Напредъкът е хубаво нещо. Дете, хубаво е. знам.
... Къса коса в ръцете ми, мека, топла. Разтапящо меко, стъписващо топло.
Не знам как да се отпусна съвсем, пречи ми нещо. Топло. Пари. Гладкост. Знаеш ли, забелязала съм, че нямаме координираност като се целуваме.
Хахаххахаха, знам!
Ще спим ли? Не. Ама сега това какво значи!
Искам така! Ъ, не. Последно?
Fuck, fuck!
Аз, такова, не мога. Какъв е проблемът? Не мога. Защо? Не мисля, че успявам
@#$$%^&ế()І)+ế^$#@@
не, не мога!
(страх ме е)
добре, спим.
Ъъ, това такова ли беше? Да. Окей, да знам.
Етикети: (непри)лично, затворени очи, сънища, филми, хубаво
мишо-лов!
не очаквах така да завърши деня(тоест да не завърши-както пише марчин-един ден преминава в 2-3 следващи), а тази клавиатура е толкова странно съставена, че все опитвам да натискам други бутони.
на кратко-за мишовден сме в мишо - 2 шашки (мА. и аз), една ирта, която да ме прощава за онова дето не ми се точно сърди и един мишо без да се смята факторът 'братовчед мишов'. бтв, сега при мен е 7 сутринта, а как стигнах дотук, ами ето как! : почва да се тегли и гледа Монти Пайтън, аз обаче заспивам, дори съм спала докато е ставало и Футурама гледане, но после става едно шумно и дете вече не може а спи, а тъкмо се е затоплило и му е хубаво. и сега те всички спят кой където свари, аз сварих за директорския стол пред комп. и като се почна едно ровене по хомили-поща-блогове, па и накрая фейсбук, в което баси-имам регистрация. търсех и аз не знам кво търсех, но не намерих нещо задоволително. преди малко изключих духалката и вече треперя. пак я пуснах. а огладнях толкова зверски, че направо ми се повръщаше и довърших някви спагети с кетчуп.
написах си домашната по едно нещо и с гордост щях да я дам, ако ми я поискаха, но изведнъж изниква, че конференцията с Линч ще е баш по това време. сори, г-н Сунгарски, ще се видим другия петък. сега ще се представяме, че сме от вестник Стандарт, а като ни се усъмнят в детските физиономии с мА. (еле мойта), ще си 'признаваме', че всъщност сме от някво училище. и ми е едно такова, че ми се ще след всяка дума да пиша по едно 'ебаси', ама на, не става, ебаси! насочих духалката към себе си. мишо ще му звънне телефона точно в 7.30 и трябва се изнасяме кой откъдето. искам този ден да свърши с чисто бельо, но за целта трябва да пера. господи, колко прости постове има в тоз блог, господи!...
всяка вечер си пиша за Ирис. когато стане достойно дълго и поносимо за четене, ще постна. Нели, по-дълго е от обикновените ми 2-3 страници на уърд.
...май им е топло, марчин са е отвил чак, но няма да му гъделичкам краката.
предната подобна безсънна нощ портокалов сок ме върна към живота за доста време, сега трябва да си потърся...и шоколад.
по дяволите, за трети път сънувах, какво да направя!
Етикети: глупости, затворени очи, празник
трето
2 ноември, evening-night, стая
днес:
Ръсиш си калцонето с кетчуп.
Ръся си баничката с кетчуп.
Говорим за любов. За раздели. за чакане. За Риби и Скорпиони (като вечна и изконна тема при нас).
И ми се ще да те пребия с тая пластмасова половинлитровка дето си я взела, щото все не разбираш като ти обясняват хората и упорстваш още да ти обясняват и мноо ме ядосваш. И почти ти се карам, щото и без това само майка ти си позволява да го прави и явно ти е малко. Затова си използвам привилегията да те 'навиква' всеки възможен път - да видиш и ти какво е някой да се опитва да ти набие нещо в главата, а ти да не отбираш. И се измъквам с изрази като 'ти си зле', за да не изпадна в прекалено лични отклонения, защото приемам разговора по тази тема именно за такъв и ти много добре го знаеш и се възползваш като ме караш да отговарям на 'какво ми има' и фундаменталния въпрос 'какво ви има на Рибите'. няколко отговора от днес, и такива, които пропуснах.
Защо си говорим за такива неща между 2 банички, между 2 зелени светофара, по магазините втора ръка между продавачките, лошо миришещите дрехи и зле облечените хора? Докато се прегръщаме, държим съмнително з аръце, гледаме една на друга бельото в пробните, почти ти крещя на кръстовища и ти се карам да не хвърляш фасове по улицата, а ти сякаш напук на всичките (и вече вечните) ми укори (щото сега Аз искам да се научиш) казваш колко ти е хубаво с мен и като те водя до чешмичката на Театъра, едва ли не, се изумяваш дотолкова, че да ми заговориш как ти липсват интелигентни хора (а аз да почувствам каква мъдрост е вляла водицата от чешмицата в кухо-тсърдата ти главицаТА)?(едно изречение, завършващо с '?', защото е като продължение на предното.)
И гледай колко просто пиша и пак нищо не обяснявам и не става ясно. Ти поне си имаш оправдание, ако някому не стане ясно от твоите писаници и говореници - впускаш се в истории за хлебарки, котки, портокалови дръвчета (които растат наобратно!), феи, разкази от 3то лице, от 2ро лице, обръщаш се към себе си и други, които са ми неразбираеми (примерно). Или прилепно. Приспивно. Прелетно. Прелестно. Словесно. Ужасии!
И от толкоз обикаляне аз да си купя само една (пак) риза, а ти само една блуза-жилетка-пуловер. шси помисля дали да ти върна парите. Може да ги сметнем за 'такса съвети и обяснения', за 6лв ли си сега!
*един бол=12. 12 бола = 1 сюрия. 12 сюрии = 1 билюк.... 12 бола сюрии!
*Още на никого не съм казала, че искам да ми се подари хубав черен химикал, а вече го очаквам все едно като коледен подарък.
*Самоков и Будителите - нямам сили да пиша от смях и планове за още и още куклен театър.
и между другото, леглото го заковахме. до следващото счупване, ебаси :)
Етикети: глупости, празник, пътувания, personal
второ
29 окт, morning-бщро-кафе-супа*Опитвам да стигна до теб по най-трудния възможен път. Най-непознатия тоест. И това не е метафора, а съвсем буквално стъпих в непозната земя, където практиките са други, а думите означават това, от което повечето се страхуват. Но аз тръгнах по този път с малка надежда, че все отнякъде и ти ще се появиш; защото ме предизвика. и все пак това май е и единственият възможен път, където мога да те мярна. Надеждата е малка, така че, ако те няма, ще го преживея (мразя пословицата 'това, което не те убива, те прави по-силен' - толкова употребявана и толкова изтъркана вече; по сигнатури, по блогове, по тефтери. Хора, измислете си ваши изрази, но и ги рефрешвайте). Но нека го има този непознат път път като възможност, защото ако не стигне до теб, може д астигне до друго - отдавна не съм изследвала психиката си. И като всеки нов път трябва да се сблъскам с какви ли не препятствия - много фалш, много патос, много пошлост, от които засега някак умело успявам да избягам. Не знам с какво се захващам и няма повече да се превъзнасям, че и аз ще стигна до патос.
И изведнъж в съвсем друга ситуация, съвсем други хора ми казват '... може д ая познава' и откриват едвали не нов път пред мен. И не знам дали да се изплаша или зарадвам. Просто ще продължа да хрупам Зайо байо. Сметана и копър, то се знае!
afternoon;alone*Oпиумни сламки. Споделяй
*Пием бял чай. Бъркаме с малки лъжички, сякаш има какво да му се бърка. Трябва да го пием по-бързо, защото е студено и ще изтине. Прозорецът е свален, защото е на поправка и малките шумове отвън долитат и вътре. Капе си леко. цял ден е така. само по едно време реши, че сериозно ще вали и стана едно тъмно посред обяд. В отсрешния блок запалиха лампите. И ние запалихме, защото пишехме. После отмина и тихо капе. не мокри пода. Не е и студено чак толкова, а тръбите са топли от съседите.
Пием чай. Лъжичките машинално бъркат, а дори захар не сме сложили. В стаята има акустика, защото е голяма, а няма достатъчно мебели. Един голям гардероб би свършил чудесна работа, но не би. Изкънтява дори, когато телефонът ми кука за смс.
Пием и пушим. Мрачно е, но не включваме лампите. Димът излиза през липсващия прозорец. Другите стъкла са опръскани с капки, някакви листа безшумно си падат, усетили приближаването на вятъра. А тези, които остават по клоните, зашумяват от вълнение и се подиграват на падащите. Не ме бива в подобни описания. И спирам.
Пием бял чай (с мляко). Аз и моята вярна възглавница.
*We drink white tea
but we think it's opium.
The absinth is absent.
We are in a fridge.
We are the ice.
We dig for a bridge.
But we are still mice.
Damn you in the dungeon.
Damn you - you're a pigeon.
... and perhaps it was opium.
'cos there's no white tea in the stores.
Етикети: глупости, затворени очи, personal
първо
28 окт., after midnite; квартира-сама-бюро-радиоаз да кажа
Въобразявам си някакви неща. и не само им вярвам, ами и почти им се навивам. една чисто моя игра, без която би ми било скучно до смърт. Добре, обичам тези мисловни игри, признавам си без бой. толкова свикнала на бездействие, че му противодействам с игрички, самозалъгвания, вкарване във филми със сценарии, роли и продължения дори. Защото, ако не е това, ще си ям ноктите. Защото, когато не мога да заспя от Незаспиване, ми трябва да си изфантазирам някаква тъпотия (вече дори и не със секс) и да се унеса преди да я завърша. И на другата нощ пак със същата история мога да карам, и така доста време. Такава съм от 8-9-годишна, не е нещо ново - просто нуждите от 'филми' да се променили. Понякога нуждите се изострят, но скоро това не е било. Да се изострят значи... и аз не знам кво значи... Значи някой да ми е сторил нещо и да не мога да спя и да трябва да се приспивам с глупости насила. Но тъй като напоследък никой нищо, спя почтио спокойно, а минат ли и менструалните болки - съвсем. Идеално е - ставам все по-безчувствена и по-безразлична (но кой знае, може и това да си въобразявам), по-цинична и саркастична.
Искам нещо. Измислих го.
Да съм добре.
Ама наистина този път.
И тогава вече ще мога да правя нещата.
*Чета си някакви 'литературни' раути (повечето публикувани я тук, я в хомили) и много им се кефя, направо им се наслаждавам; чета си ги на глас след един безумен превод бг-френски на Светослав Минков - Асфалт!
*The choice is yours - hit or miss.
What's mine is yours. Confide in me.
*Довери ми се. Омръзна ми.
И искам някой да ми подари хубав черен химикал, че тия шнайдери много бледи; ама не и от онези тънкописци, които се отразяват от другата страна на листа. Наистина имам нужда.
*О! и искам да правя секс на музика без да мисля за нищо... но и химикал ще ме зарадва, даже ще пиша с него!
Етикети: затворени очи, филми, personal
