детски му работи

трето

2 ноември, evening-night, стая

днес:
Ръсиш си калцонето с кетчуп.
Ръся си баничката с кетчуп.
Говорим за любов. За раздели. за чакане. За Риби и Скорпиони (като вечна и изконна тема при нас).
И ми се ще да те пребия с тая пластмасова половинлитровка дето си я взела, щото все не разбираш като ти обясняват хората и упорстваш още да ти обясняват и мноо ме ядосваш. И почти ти се карам, щото и без това само майка ти си позволява да го прави и явно ти е малко. Затова си използвам привилегията да те 'навиква' всеки възможен път - да видиш и ти какво е някой да се опитва да ти набие нещо в главата, а ти да не отбираш. И се измъквам с изрази като 'ти си зле', за да не изпадна в прекалено лични отклонения, защото приемам разговора по тази тема именно за такъв и ти много добре го знаеш и се възползваш като ме караш да отговарям на 'какво ми има' и фундаменталния въпрос 'какво ви има на Рибите'. няколко отговора от днес, и такива, които пропуснах.

• Не, любовта не е религия.
• Да, любовта е религия.
• мълчим преди да се доверим и избягваме сериозните теми.
• като проговорим обаче и се шашкаш какво сме премълчавали (тва го разбра вече)
• (Хрумна ми идея за книжка 'User's manual за Скорпиони: Рибите)
• Не можеш д ани отнемеш или отречеш вярата, че едно нещо е съкровено, докато ние сами не го пуснем да отплува.
• Приеми горното. Не можеш да го разбереш! Просто го приеми.
• Престани да мислиш, че другите виждат/помнят това, което и ти.

Защо си говорим за такива неща между 2 банички, между 2 зелени светофара, по магазините втора ръка между продавачките, лошо миришещите дрехи и зле облечените хора? Докато се прегръщаме, държим съмнително з аръце, гледаме една на друга бельото в пробните, почти ти крещя на кръстовища и ти се карам да не хвърляш фасове по улицата, а ти сякаш напук на всичките (и вече вечните) ми укори (щото сега Аз искам да се научиш) казваш колко ти е хубаво с мен и като те водя до чешмичката на Театъра, едва ли не, се изумяваш дотолкова, че да ми заговориш как ти липсват интелигентни хора (а аз да почувствам каква мъдрост е вляла водицата от чешмицата в кухо-тсърдата ти главицаТА)?(едно изречение, завършващо с '?', защото е като продължение на предното.)

И гледай колко просто пиша и пак нищо не обяснявам и не става ясно. Ти поне си имаш оправдание, ако някому не стане ясно от твоите писаници и говореници - впускаш се в истории за хлебарки, котки, портокалови дръвчета (които растат наобратно!), феи, разкази от 3то лице, от 2ро лице, обръщаш се към себе си и други, които са ми неразбираеми (примерно). Или прилепно. Приспивно. Прелетно. Прелестно. Словесно. Ужасии!

И от толкоз обикаляне аз да си купя само една (пак) риза, а ти само една блуза-жилетка-пуловер. шси помисля дали да ти върна парите. Може да ги сметнем за 'такса съвети и обяснения', за 6лв ли си сега!

*един бол=12. 12 бола = 1 сюрия. 12 сюрии = 1 билюк.... 12 бола сюрии!

*Още на никого не съм казала, че искам да ми се подари хубав черен химикал, а вече го очаквам все едно като коледен подарък.

*Самоков и Будителите - нямам сили да пиша от смях и планове за още и още куклен театър.

и между другото, леглото го заковахме. до следващото счупване, ебаси :)

Етикети: глупости, празник, пътувания, personal

posted by dete @ 12:50 am Comments: 5

Неделно..

да си напомня повече да не бърша праха след 11 вечерта, и да не реша да си шия нещо като съм вече легнала, но пък без да искам хващам Туин Пийкс и тъкмо се зарадвах, че не съм гледала таз серия, се оказа онази, в която Лиланд умира...
във влака някви метъли обявяват, че имат запазени места в локомотива и че вагона е за пушачи и тъкмо почват да ги обсъждат лелките колко миришели, а аз си мисля, че обсъждането помежду си никога не е вършело работа, идва кондукторка и се оказва, че тъпаците са 8 човека с 2 билета и ги свалят на Айтос. а срещу мен се е настанил един симпатичен младеж (хаха), който дори поздравява с добър ден, въпреки безбожно ранния час. с него има и симпатичен огромен куфар в стил Свръхбагаж и кондукторката го обира по този повод с 10 лв. после е спане, с някви промеждутъци, в които гледам как отляво слънцето се опитва да изгрее и небето е кафяво-тъмночервено, като есенно листо. а пича до ме от първия момент ми е заприличал на Свилен Оставски, дори и гласът му е така фалцетен (защо само някви хора ми приличат на други и все на музиканти) и спи адски дълго. дори пропуска съобщението, че от карлово ще отидем до пловдив, щото сме си платили за експрес и трябва да закъснеем някак и че вместо в 11;30, ще пристигнем около 2ч. по-късно и всеобщото възмущение. в пловдив се радва нещо като минаваме над марица, но изобщо не отчита къде се намираме, докато не му казвам и тогава наистина се събужда и почваме да си говорим, давам му от желираните бонбонки, с които замезвах, докато си пишех какво съм правила на по-миналия 17ти дек., обича лакриц, обича и депеш, по-скоро той ми се чуди като разбира, че и аз обичам депеш и пласибо и остава, а аз бях абсолютно сигурна за него, историята на пътуването му от германия е почти трагична, но все пак с много късмет, и също минава през истанбул, казвам му да намери да слуша Нова Генерация и си говорим за училище, той сега учел в Лондон и аз се влюбвам в някво свои неясни представи. ей разменихме си телефоните и ми е много забавно....
а у леля ми ме чакат мързеливи сърми (хаххахаха) и после ми предлагат направо да си легна при братовчед ми, който спи от нощна смяна, но издържам да дойде и сестра ми, която пък от 2 дни не може да се съвземе от 2 купона в една вечер, но вече е разбрала в подробности как се е прибрала до тях, въпреки че е неясно как е успяла да си свали лещите без да си извади очите. заспивам незнайно по диагонал на леглото почти под лампата и звуци от телевизор и чоплене, а котката - Бианка, по някое време ми се намърдва в краката, това малко чудо бяло... и сега що не спя а?

Етикети: пътувания

posted by dete @ 12:39 am Comments: 0