сряда, ноември 22, 2006

22 nov.

окей, it's her birthday. okay, i love her. okay, i don't wanna see her. okay, whatever.

Етикети:

сряда, ноември 15, 2006

...

търся козирога, в който съм щяла да се влюбя според http://blogthings.com
не е от наличните ми познати козирози Мария и Зара. като се появи такъв, нека се яви при отговрните лица, да го натъпчат с хапчета, за да го подготвят за мен... а защо козирог, може да отговори само сайтът... давах такива отговори, че направо си знаех каква зодия ще ми се падне, уви, дори и да променях някои отговори, не се падна някоя от зодиите, с които съм си имала работа досега... къде останаха любимите скорпиони.
свих малко оранжева боя от тази, с която боядисват входа. не съм наясно защо, чисто първосигнално, но към свиването, или към оранжевото - не знам. мисля да си нацапам пръстите и да си сложа отпечатък на вратата... или да си боядисам косата.

сега... отпусни се, трябва ти масаж - дълъг, много дълъг, ако се наложи и с почивки; бавен.. умерено бавен. после ще си вкараш лентата в главата и ще почне да тече. като разтопено масло, от хубавото - немското, което с баща ми обожаваме, особено върху кекс или бисквити, и със сладко. (всъщност не искам да си признавам, че гърлото ме заболя след нощното колело, което не може да обясни факта, че спряха водата, но спокойно, ние сме се запасили като за едномесечен режим)

Етикети: ,

приличам на автомонтьор - с омазани ръце, падна ми веригата като се прибирах. и 'реномето' ми падна пред една аптекарка (фармацефтка?), понеже стоях пред нея с разкопчан цип по неволя и на път да си купя проспан, но нямах толкова пари и се задоволих с нещо с мащерка. мамка му, исках да се друсам с жаба, а сега ще трябва да друсам с мащерка. може да е някак по-... билково! и дано не е болково...
и оф.. имам един пост за едитване дето си стои така от месец, но ми трябва спокойствие (т.е. да не съм в клуб), за да го довърша и да стане нещо ужасно, знам си.

Етикети:

неделя, ноември 12, 2006

искрено и (непри)лично

Skunk Anansie - Secretly

I've been biding my time,
been so subtly kind,
I've got to think so selfishly,
'cos you're the face inside of me.

I've been biding my days,
you see evidently it pays,
I've been a friend,with unbiased views,
then secretly lust after you

So now you feel lusty and you're bored & bemused
You wanna do someone else,
so you should be by yourself,
instead of here with me, secretly

Trying hard to think pure,
bloody hard when I'm raw,
you're talking out so sexually,
'bout boys & girls & your friggin' dreams.

Now you feel lusty, you're hot & confused.
So now you've been busted,
you're caught feeling used.
You had to do someone else,
you shoulda been by yourself,
instead of here with me,
secretly, secretly

Треперене.
- Студено ли ти е?
Без отговор.
- Аз така треперя след оргазъм... - усмивка.
- Да.
Спасителна прегръдка.

Етикети: ,

.

Twin Peaks - the ultimate sleeping pill.

Етикети:

неделя, ноември 05, 2006

мания

И НЕБЕТО НАД МЕН.
И НЕБЕТО НАД МЕН ТЕ ИСКА!
А МОРЕТО Е В МЕН.
А МОРЕТО Е В МЕН! ПРЕЛИВА!

(Ирино! Флорин такава! какво си ми вкарала тия думи в мозъчето и ми звучат като от перфектен запис на живо)

Етикети: ,

спомени в наличие

пияна съм, вие ми се свят, козунак, какво сънувах, кое беше сън, кое си го въобразявах, някой се е изгаврил с personal jesus, DM'snot for sale! Арлина също. пръстчетата ми не понасят топло, защото са ранени, и колко зле трябва да си, за да си прискрипеш зърното, докато си вкарваш колелото в асансьора. Взеха ми колелото! защото излизах с него нощем, но ще си го върна! по-добре ли е да замръзна за 20 минс. вървене, като мога да се прибера за 5 мин.? би било още по-приятно вечер, ако и топло беше. моментите, когато така умирам за сън, и не може да ми попречи нито музиката, нито ръчкането, нито пъхането на разни предмети под одеялото, така ги обичам, заради накъсаните сънища без грам спомени, но всяко затваряне на очите е равносилно на сън, но не мога да разбера защо се държат като бебета и ме ръчкат, при положение, че от седмица ставам в 6,20 и не мога да се наспя. спомена за леглото ми ме събужда и потеглям в студеното нагорнище. Имам си голямо легло! но вече е много зима по моите стандарти и скоро ще трябва пак да съм с обичайното си легло, защото на земята е по-студено. съвсем по ноемврийски. всично е знак, всичко е препратка, спомен, асоциация. Знак, като номерата на колите. Знак, че уж това същото се е повтаряло, но идеята се крие в 'уж', защото не се повтаря 'съвсем'. само леко близва повторението и ако се вгледаш е нещо напълно различно. но си мислиш, че има връзка с предишното, защото се случва една година по-късно, на същата дата например, или в някаква близост във времето. сега пък се сетих нещо интересно. (за ири - почват спомени по дати, часовете ще ги пропусна.) По изчисления (защото нямам запазени влакови билето от тази крехка въраст) съм се видяла с Деси на 12 сеп. (да, и с ири, и с м., но тях и после ги видях), а за втори - една година по-късно на същата дата, за концерта на пласибо, отново няма влакови билети, защото пътувах с камион... уф, че горещо беше, а после в софия какъв дъжд валя... Диктофон ще има! като част от мп3 плейър, даже май още утре. марка - световно неизвестна... Ах, защо нямах такава памет за усторическата наука, и защо не успях да напиша по-хубаво есе на изпита по фр. в СУ, защо си мислех, че под 'пушене на общ. места' се има предвид и градинки, и паркове, и всъщност затова писах пълни глупости. но кво ли се залъгвам, нямах и достатъчно лексика в резерв, и бях по-развълнувана от факта, че Мари от моя клас седи зад мен, отколкото от самия изпит... но това е трудно доказуемо, защото ми липсват спомени....

и понеже е студено, спя презглава, но никак не можах да заспя снощи, а така исках. вместо това си записвах поредния сън от онзи странен цикъл със сънища с развитие; опитвам да се приспя с музика и шума от духалката, но не се получава, по-скоро си спомням какво правех преди да се кача на колелото - как обичам да съм сама вкъщи и най-мирно да си разхвърлям, но уви, това никога не може да продължи повече от половин ден, заради парентс. няма я онази изтерзана квартира в софия, която още на първия ден, щом ме оставеха сама, се превръщаше в един съвършен мой хаос - на едното легло спя, а другото е превърнато в гардероб и бюро... студентска романтика... но снощи трябваше и да си 'подреждам стаята' и да я изчистя, като главно се съсредоточих върху второто. приличала на кочина, но съвсем искрено заявявам, че не е така, а и свидетели ще го потвърдят. не мога да живея в кочина; за мен е един приятен хаос, дори творчески (стоя сред него и чакам да сътворя нещо, хаха; и напук на сестра ми, която незнайно защо се нервеше на залепените неща, се получи нещо хубаво)... няма храна по пода, за да е кочина, изхвърлих и чипса от мАртин, който седеше от месец. чистя на увеличен М. Менсън, за да заглуши прахосмукачката, но не го намалям, когато стигам до праха. става ми горещо, събличам си блузата, а после и всичките дрехи, за да ги снимам в странна поза. излизам от не особено, в сравнение с преди, подредена стая, но затова пък вече с чаршаф на леглото и поюижама; и вече не мирише на цигари, а сладко упояващо на Ориент Експрес. и пак се заклевам да не пуша повече, защото ми излизат пъпки. вече и цигарите ще ги имам само за гледане. ангелите ми са слаби по всички параграфи.

Етикети: ,

сряда, ноември 01, 2006

Great expectations (друга история)

Big preparation and nothing in my mind. Кoгато всичко беше перфектно; аз бях перфектна, както никога, и сигурно никога вече няма да бъда. А костюмът ми за вечерта беше 'момче' (колко странно!), с някакви прекрасни стари, но запазени сиво-сини джинси, които са ми широки и висят много и са с малко тесни крачоли, преоткрит зелен пуловер и коса ''so fucking brit!' (нетипично). И съм толкова тъпа, че не мога да се гледам (добре, че е тъмно). И предпочитам да задавам директни въпроси, а не да отговарям на тях, защото съм в подчинена позиция и защото с онова nothing in my mind нищо не мога да кажа, дори и на въпроса 'какво искаш'. Не мога дори да кажа 'I want clean jeans after that dirty thing' (Kosheen, baby!), защото и аз, и джинсите ми сме чисти (полунетипично), и чаршафите, където лежат трима - също (казват ми да дойда при тях, аз отчичам, че това вече ми се е случвало и не е било никак хубаво, но говоря глупости, ситуацията е друга, затова им се хвърлям отгоре), и по пода няма нито едно зърно нар, и чорапите са нови, и няма следи от разлети чаши и пепел.

на всичко отговарям с 'не знам', защото истината е шибана. и детското се проявява в отрицателния му смисъл - на обидено, троснато и вече не иска да играе с никого (тъпо, тъпо) и пуши най-тежките цигари без да ги усети, свършват прекалено бързо, и се залепва за пс и чете своите писаници за 'още знам какво направих по-миналото лято' (бога ми, защо това?!). сътворено легло на земята, а луната върви към пълнолуние с елементи на мъгла, всичко избутано в другия край на стаята, включително ятагана, с който рязахме нара.
в 11, 40 вече е прекалено късно за Американски психар по АХN и прекалено рано за любимото ми порно във втрорник (въпреки че си навивам часовника за един и нещо - лудо - , но странно, не си спомням да съм го чула). събирам си парчетата. снимам отломките в стаята - бутилките, свещ, друга свещ, фасове, стени.. влюбените Свещено магаре и заека на Венета, които като се събуждам стоят все така прегърнати, неволни завити от едно одеяло. спя на същото сътворено легло на земята, с дрехите, както направих и преди 2 години, тогава разбита от Венета... найс. сега не съм разбита, само се усещам тъпа.на сутринта изплювам изпушените цигари, но някои ми засядат в гърлото, и си мия зъбите.

kupih si 4 bg knigi.

Етикети: ,