bla
исках да пиша нещо тук. но забравих бележника си вкъщи. следващия път вече ще съм написала, каквото исках и това съобщение ще го няма, йе! (малката гергана тръгва на училище в първи клас. майка й й казва да върви на зиг-заг, за да не я застрелят...малката гергана едва се добира до училище, защото чантата й тежи 95 килограма.... - не, постовете ми няма да бъдат толкова весели.)
Етикети: глупости
another complain
кво друго освен, че вися все във фейсбук ли?
...всъщност си мисля за прегръщането като такова и какво общо има то с мен в частност!
оплакването е следното - има едни хора такива, хубави, прекрасни, които винаги ме прегръщат много силно и аз се стъписвам - по дефолт заради любимото 'защо' и защото се усещам, че аз съвсем не мога така да ги прегърна. или си мисля, че ще им сторя нещо, което е тъпо, или - в повечето случаи е нещо почти необяснимо, защото е свързано с някакви...не знам с какво. спирам до необяснимо. не знам и защо в малките часове ме обземат такива безумия да пиша. все едно съм пияна.
прегръщането е хубаво нещо. стоенето пред фейсбук не. ири, защо!
прегръщането освен това ми е свързано с усещането за неадекватност и неспособие от моя страна при всякакъв физически контакт. и затова аз сама да тръгна да прегръщам някого си е ехеее постижение някво (е, не във всички случаи, сега като не сме се виждали е друго нещо, или за рожден ден и на високосна година-тва с годината май го прочетох някъде наскоро, дори днес, но не помня къде). не съм съвсем хоуплес, знам. и отивам да си лягам.
това ще ми е третата нощ в чаршафи и пижама от около 2 седмици. просто защото за това време за трети път ще спя у леля ми. не знам що се скарах със спалното си бельо та не му обръщам грам внимание!
Етикети: глупости, personal
лягам си
не. няма да стане така.
ако все описвам в заслепяващи подробности какво ми се е случило и му се радвам 5 дни след това, следват 2 неща: 1) дълги постове; 2) никакво учене.
някои пък успяват много тънко да минат усуквайки ключови думи от случки и така създавайки някаква ултимът формула за постване, но така не се разбира историята. а за мен тя е важна. и не че утре няма да ставам адски рано-среща 7.30, за да пием кафе с мартин и Шашка при баба туркиня 'в керамични чаши', но си стоя още и не лягам, ебаси.
ирта, ако четеш това, важно е - с мартин искаме да има Зайче!продължавам повече от седмица да не съм си обличала пижамата и да не съм спала точно в чаршафи; поради следните 3 факта: 1) съм някъде другаде; 2) са хора у нас; 3) свикнах. някъде в промеждутъците успявам да се изкъпя и пак да изляза. дете, не си се променила. учи! взимай пример от тошо-но само в това!
в стаята си имам вече 'кръглата маса' - наистина е кръгла и е маса, намира се на земята, защото краката й не могат да се инсърт-нат. снощи на нея се проведе конференция за 8 декември, която уж завърши с решение за ходене в Букурещ, но накрая аз и шашка-калоян се отказахме в полза на бъдещето ни мирно съжителство с хората, с които щяхме да ходим, така си мисля. абе глупости, просто настана масово разделение и това щеше да продължи и в Букурещ и тошо беше ненужно агресивен и се държа по-детски и от мен. оф не исках да пиша за това, а само за масата. и си казах, че този пост ще е кратък.
случи се - 2 перални пране в леля ми (ааа, не всичко беше мое). прауд и ще мириша на ленор, подушете ме.
пожелания-да спра да мисля глупости за Ирис, а да напиша важната част.
следва - дес да е в софия поне утре, а нели другия уикенд.Етикети: глупости
мишо-лов!
не очаквах така да завърши деня(тоест да не завърши-както пише марчин-един ден преминава в 2-3 следващи), а тази клавиатура е толкова странно съставена, че все опитвам да натискам други бутони.
на кратко-за мишовден сме в мишо - 2 шашки (мА. и аз), една ирта, която да ме прощава за онова дето не ми се точно сърди и един мишо без да се смята факторът 'братовчед мишов'. бтв, сега при мен е 7 сутринта, а как стигнах дотук, ами ето как! : почва да се тегли и гледа Монти Пайтън, аз обаче заспивам, дори съм спала докато е ставало и Футурама гледане, но после става едно шумно и дете вече не може а спи, а тъкмо се е затоплило и му е хубаво. и сега те всички спят кой където свари, аз сварих за директорския стол пред комп. и като се почна едно ровене по хомили-поща-блогове, па и накрая фейсбук, в което баси-имам регистрация. търсех и аз не знам кво търсех, но не намерих нещо задоволително. преди малко изключих духалката и вече треперя. пак я пуснах. а огладнях толкова зверски, че направо ми се повръщаше и довърших някви спагети с кетчуп.
написах си домашната по едно нещо и с гордост щях да я дам, ако ми я поискаха, но изведнъж изниква, че конференцията с Линч ще е баш по това време. сори, г-н Сунгарски, ще се видим другия петък. сега ще се представяме, че сме от вестник Стандарт, а като ни се усъмнят в детските физиономии с мА. (еле мойта), ще си 'признаваме', че всъщност сме от някво училище. и ми е едно такова, че ми се ще след всяка дума да пиша по едно 'ебаси', ама на, не става, ебаси! насочих духалката към себе си. мишо ще му звънне телефона точно в 7.30 и трябва се изнасяме кой откъдето. искам този ден да свърши с чисто бельо, но за целта трябва да пера. господи, колко прости постове има в тоз блог, господи!...
всяка вечер си пиша за Ирис. когато стане достойно дълго и поносимо за четене, ще постна. Нели, по-дълго е от обикновените ми 2-3 страници на уърд.
...май им е топло, марчин са е отвил чак, но няма да му гъделичкам краката.
предната подобна безсънна нощ портокалов сок ме върна към живота за доста време, сега трябва да си потърся...и шоколад.
по дяволите, за трети път сънувах, какво да направя!
Етикети: глупости, затворени очи, празник
трето
2 ноември, evening-night, стая
днес:
Ръсиш си калцонето с кетчуп.
Ръся си баничката с кетчуп.
Говорим за любов. За раздели. за чакане. За Риби и Скорпиони (като вечна и изконна тема при нас).
И ми се ще да те пребия с тая пластмасова половинлитровка дето си я взела, щото все не разбираш като ти обясняват хората и упорстваш още да ти обясняват и мноо ме ядосваш. И почти ти се карам, щото и без това само майка ти си позволява да го прави и явно ти е малко. Затова си използвам привилегията да те 'навиква' всеки възможен път - да видиш и ти какво е някой да се опитва да ти набие нещо в главата, а ти да не отбираш. И се измъквам с изрази като 'ти си зле', за да не изпадна в прекалено лични отклонения, защото приемам разговора по тази тема именно за такъв и ти много добре го знаеш и се възползваш като ме караш да отговарям на 'какво ми има' и фундаменталния въпрос 'какво ви има на Рибите'. няколко отговора от днес, и такива, които пропуснах.
Защо си говорим за такива неща между 2 банички, между 2 зелени светофара, по магазините втора ръка между продавачките, лошо миришещите дрехи и зле облечените хора? Докато се прегръщаме, държим съмнително з аръце, гледаме една на друга бельото в пробните, почти ти крещя на кръстовища и ти се карам да не хвърляш фасове по улицата, а ти сякаш напук на всичките (и вече вечните) ми укори (щото сега Аз искам да се научиш) казваш колко ти е хубаво с мен и като те водя до чешмичката на Театъра, едва ли не, се изумяваш дотолкова, че да ми заговориш как ти липсват интелигентни хора (а аз да почувствам каква мъдрост е вляла водицата от чешмицата в кухо-тсърдата ти главицаТА)?(едно изречение, завършващо с '?', защото е като продължение на предното.)
И гледай колко просто пиша и пак нищо не обяснявам и не става ясно. Ти поне си имаш оправдание, ако някому не стане ясно от твоите писаници и говореници - впускаш се в истории за хлебарки, котки, портокалови дръвчета (които растат наобратно!), феи, разкази от 3то лице, от 2ро лице, обръщаш се към себе си и други, които са ми неразбираеми (примерно). Или прилепно. Приспивно. Прелетно. Прелестно. Словесно. Ужасии!
И от толкоз обикаляне аз да си купя само една (пак) риза, а ти само една блуза-жилетка-пуловер. шси помисля дали да ти върна парите. Може да ги сметнем за 'такса съвети и обяснения', за 6лв ли си сега!
*един бол=12. 12 бола = 1 сюрия. 12 сюрии = 1 билюк.... 12 бола сюрии!
*Още на никого не съм казала, че искам да ми се подари хубав черен химикал, а вече го очаквам все едно като коледен подарък.
*Самоков и Будителите - нямам сили да пиша от смях и планове за още и още куклен театър.
и между другото, леглото го заковахме. до следващото счупване, ебаси :)
Етикети: глупости, празник, пътувания, personal
второ
29 окт, morning-бщро-кафе-супа*Опитвам да стигна до теб по най-трудния възможен път. Най-непознатия тоест. И това не е метафора, а съвсем буквално стъпих в непозната земя, където практиките са други, а думите означават това, от което повечето се страхуват. Но аз тръгнах по този път с малка надежда, че все отнякъде и ти ще се появиш; защото ме предизвика. и все пак това май е и единственият възможен път, където мога да те мярна. Надеждата е малка, така че, ако те няма, ще го преживея (мразя пословицата 'това, което не те убива, те прави по-силен' - толкова употребявана и толкова изтъркана вече; по сигнатури, по блогове, по тефтери. Хора, измислете си ваши изрази, но и ги рефрешвайте). Но нека го има този непознат път път като възможност, защото ако не стигне до теб, може д астигне до друго - отдавна не съм изследвала психиката си. И като всеки нов път трябва да се сблъскам с какви ли не препятствия - много фалш, много патос, много пошлост, от които засега някак умело успявам да избягам. Не знам с какво се захващам и няма повече да се превъзнасям, че и аз ще стигна до патос.
И изведнъж в съвсем друга ситуация, съвсем други хора ми казват '... може д ая познава' и откриват едвали не нов път пред мен. И не знам дали да се изплаша или зарадвам. Просто ще продължа да хрупам Зайо байо. Сметана и копър, то се знае!
afternoon;alone*Oпиумни сламки. Споделяй
*Пием бял чай. Бъркаме с малки лъжички, сякаш има какво да му се бърка. Трябва да го пием по-бързо, защото е студено и ще изтине. Прозорецът е свален, защото е на поправка и малките шумове отвън долитат и вътре. Капе си леко. цял ден е така. само по едно време реши, че сериозно ще вали и стана едно тъмно посред обяд. В отсрешния блок запалиха лампите. И ние запалихме, защото пишехме. После отмина и тихо капе. не мокри пода. Не е и студено чак толкова, а тръбите са топли от съседите.
Пием чай. Лъжичките машинално бъркат, а дори захар не сме сложили. В стаята има акустика, защото е голяма, а няма достатъчно мебели. Един голям гардероб би свършил чудесна работа, но не би. Изкънтява дори, когато телефонът ми кука за смс.
Пием и пушим. Мрачно е, но не включваме лампите. Димът излиза през липсващия прозорец. Другите стъкла са опръскани с капки, някакви листа безшумно си падат, усетили приближаването на вятъра. А тези, които остават по клоните, зашумяват от вълнение и се подиграват на падащите. Не ме бива в подобни описания. И спирам.
Пием бял чай (с мляко). Аз и моята вярна възглавница.
*We drink white tea
but we think it's opium.
The absinth is absent.
We are in a fridge.
We are the ice.
We dig for a bridge.
But we are still mice.
Damn you in the dungeon.
Damn you - you're a pigeon.
... and perhaps it was opium.
'cos there's no white tea in the stores.
Етикети: глупости, затворени очи, personal
Queen-cidence
каква е вероятността да вървя в бургас, по гурко къмто ЦентУрът и пред мен да има две момичета, аз през половината път да зяпям кутията цигари и телефона в задните джобове на едното и чак накрая да й погледна раницата, където виждам зашити с конци два преплетени женски символа и дори не остава място за 'обзеха ме едни съмнения!', и също така с конци е изписан ника й, и на всичкото отгоре тоз ник съм го виждала някъде... каква е вероятността!... каквато и да е, сега ми стои на онлайн в кю и гледа филм, хаха, и каза, че и тя ме забелязала и й се бил включил 'радара', господи, забавно е)
Етикети: глупости
върви народе
онлайн известие... м. в Бг. добри новини. опел астра-синичък с климатик, жена го била карала, има и ръководство само на италиански, карана е в италия колата, до торино едно градче, кака ти каза, че до торино се намирало. кака ми се връща утре по обяд. а малка далка днес има рожден ден (на една годинка става малкото сладурче), или вчера, или 'кака ми' се връща днес. или който когато каквото иска да прави.
измислила съм го - за да не мисля, се изтощавам с безсъние и безумно много телевизия и после като си лягам, нямам време да си разработвам едни диалози от една история, за която се вдъхнових всъщност от Numb видеото на Linkin park, напрао не знам как стана, но ми е в главата (историята) откак го видях. като мисля пък, пак нищо не става.. и в двете ситуации сътворявам филми, но с телевизията си имам 'извинението' да не ги опиша, а понякога се получават наистина интересни.
варна, ропотамо, балове, не знам къде съм в близките дни и лошото на почивните дни всъщност е, че всеки е замислил нещо - в случая - сестра ми се връща, балове, м. в бургас?!, волейбол във варна.
след сватбата на Ана, следва караница с майка ми по повод стаята ми и мамка й, изхвърлила е онези формички от восъка, който изливахме по ръцете си с петя и баща ми ни 'разтървава' и като го пиша изглежда толкова тийнейджърско, шит..., хаха.. и после седя на земята сред всички неща по нея и си пиша в бележника и мечтая вече за квартира и после спя.. а Ана се омъжи и всичките й роднини се засмяха тихичко, когато чуха Фабиан да казва 'да'-то си на български език, сякаш е някаква маймуна, която са научили да говори.. и на другия ден, вечер, нощ неща в стил полу-случил се имен ден с бране на цветя посред блоковите пространства в 'Славейков', защото кой да ти каже, че на имен ден сме канени и отново ситуацията на лека неадекватност като на сватбата, отново в компанията на тошо и мартЮ. и лени, която е доста свежа (appears so, когато не сме само двете) и колежката й, която се оказва уникална смесица между харесване на кристина агилера, бритни, пласибо, десислава и високи обувки с токове и ми даде телефона си, за да ме гримира и в последствие да ми оскубе веждите.
исках да напиша още нещо важно, но какво ли е то. но какво лети? делтапланерът! пастърма. с баща ми си говорехме как мама ще сготви пиле капама, но тя го направила с кисело зеле. и за десерт ядох банан. после пак пиле.. аман! много хубави рози има у валя и почнах да си мисля само как бихме живели с нея и мартин на квартируша, хах, каква съм хитруша. плам, обичам те и ще се видим скоро. .. обичам си тия безсмислени постове, (запетаййййка). пък тия в кухнята пак правят макарони и всъщност снощи мишо и нели така и не разбраха всички съставки на макароните, които им приготвихме.
Етикети: глупости, затворени очи, празник
mm
трябва да е било миналата неделя, защото попаднах на 'полет над нощта', но преди да разбера това помислих, че по тв българия всъщност гледам концерт на Роси Рос!!!!!? някой помни ли това същество!? та тя все така седеше на столче с китарка, мацка и половина просто, изглеждаше пак като малко момиченце, а една от песните дори беше на српски и се казваше 'воли ме' може би... верно че и дистанционното малко запецва, но аз едва откъснах поглед от тази завладяваща картина.... смей се да ехти в коридора..
Етикети: глупости
green pumpkins
Нищо общо с главния.
Дишаш. Кихаш. Just to stay warm. Be honest. Eat honey. Sell cookies. You search for shelter to calm the storm, shaking for an instinct... time, give me time, I’ll be fine. I am colour-blind. If love was red, then she was colour-blind. All her friends...! The friends are green pumpkins standing on the balcony while they’re drunk. И тогава я прегръщаш след като си целувал някой друг на земята и си спал в нечии трети ръце. И това се повтаря като филм, като шоу, или пийп-шоу, все тая. И после правиш грешки, докато пишеш на английски, хахах and that’s just Fine! ‘cos the complications are too much, but you donno what the consequences are. Shit... happens... every... day... to all the people... not the good ones only.
Хей, кифличке! Sweet pumpkin on the balcony, you were so drunk and you so donno what’s happened inside... shaking for an instinct but still staying outside, trying to get sober. And I’ve gotta pee. ‘I was standing, you were there. And they could never tear us apart’, hahah. An orange by my side, it’s so orange. And then I got high.‘Let’s get drunk on Saturday’ has always been the answer (of my prayers) – the ultimate answer of the ultimate question.
Етикети: глупости, филми
в йаху получавам писмо от джиндра печова (?!) с адрес в чехия с предложение даси купя по евтини хапчета - виагра, валиум, сома, ксанакс, другите не ги знам, но цената им е по един долар, само виаграта 3, ужас, виждам се как приемам от пощата цял кашон пълен с хапчета само за мен... но по-добре би било да идват малки пратки с 5-6 хапчета във всяка, за да не свръхдозирам -
www.pills2.com , this is not an advertisment
в 7 сутринта вчера предприех крайни действия с ножица в ръка. сега вече няма да си запрятам бретона на всяка страна, а си направих и опашки. ири, написах ти писмо, което щях да ти пиша тук, но е прекалено тъпо, виртуалността не ми понася явно, и няма нищо интересно в него..
събудих се с 'there is a light that never goes out' в главата ми без да съм я слушала някога песента и в огледалото бях друг човек с тази коса. ебати пролетта!
Етикети: глупости
Двуседмичен отчет (extremly long)
*
в петък (24ти) – неочаквано, но прекрасно напиване – неочаквано с водки и коктейл, а кит-кат-и валят от небето и после ходя много бързо, а милото Кате търпеливо дочака на 21 год. да се влюби за първи път, да има гадже, и др. неща за първи път. Пак съм в отдавна не-билото състояние на говорене на много глупости и опипване на ближния – т.е. най-близко стоящия (уау, тва аз ли съм). А когато сме само с Антония, под алкохолно влияние й разказвам за ‘Зеленото’ на ирта, защото тя пие второ мохито; и за теорията ми защо всичките ми приятели са красиви; и само фуча до тоалетната.
*
събота (25ти) – успивам се за работа, защото не знам, че съм от 9ч., и баща ми ме събужда с думите ‘ми аз те чакам’. И после ударни дози кафе, за да съм свежа за tonite. Вечерта у мАртин, но с негово отсъствие, поради засиленото присъствие на сестра му и др. съученички, правят ми опашки и черен молив на очите, колкото и да ми треперят очите, и по случайност имат от онова червило, което и Жужу има – номер 31!, и което открих, че ми отива, така че не ми се разминава, и за първи път от пролетта съм със сутиен (освен случаите пътуване на стоп); и вече съм напред в опипването на някой и друг задник... уф (О, Кате, това си ти, извинявай), и всичко това на мега-чалга-фон. После следва чуденката дали аз или мА. ще закъснее повече. И учудването, когато всички маси в Дъ Бокс са резерве, така че ние сме буквално на сцената, което не че е зле. И вместо ‘шоколад’, крещя ‘ендорфин’; сдобивам се с кутия пал мал от една току що изключена от френската промоутърка – 12-класничка; и някакво същество с къса косица скача край мен, но какво да направя, just feeling pervert with these eyes; а по пътя за вкъщи задигам едно паве от тези, с които ще правят градинката до нас. Ушите гърмят.
*
понеделник (27ми) – another manic monday
Ден – пия кафе, много пикая, копчето на джинсите ми се скъса, скоро ще започна да уча, усещам го, течният сапун е прекрасно бял, а единият зюмбюл проби почвата, май и вторият натам се отправя. Тази вечер/нощ ще го напиша, за да го изкарам от себе си след 2 години. Ще е трагедия.
Нощ –
За Нечовешкото с любов: Опитах се да преодолея нещо минало, за да се помиря с цвета на очите си и за да мога да употребявам пак тази дума ‘нечовешко’. Някои неща изведнъж се превръщат в толкова съкровени, че чак стават табу.
Моето огромно чудо. Което ме отрече. След теб чудесата, ако изобщо ги има, са невъобразимо малки. И след теб – как да се зарадва човек на такава нищожност. Но после, поради натрупани липси, радостта идва и от най-малките неща, в очакване на нещо голямо, но никога с мисълта, че може да е Огромно като теб.
Любовта трае 13 дни и 13 часа. После се прибира вкъщи. С някой влак. Broken.
* вторник (28и):
Нощем в дъното на червената чаша аз съм Мерилин Менсън.
А аз какво да оцветя?
Къде са ми моливите да ги подостря?
Да ги наостря и да ги забивам
после цветни в нечии очи,
за да не са кафяви,
а оранжеви например.
А с гума ще нанасям
пластичните корекции.
Доволна съм днес – изпратих на Г.Г. двата варианта на ‘Колаж’ и си написах СV, с което отговорих на обявата за писане статии по гей-въпроси. Ирта е чудесна!
Петя Дубарова.
Подозирам, че дупето ме боли от колелото, което пък не е възможно. Лошото ще е, ако е свързано с кръста ми по някакъв начин.
* един от най-уникалните ми сънища, пълна лудница. Намирам се в Стара Загора и съм отишла до къщата на Ралица, но там ме посреща баба й и ми казва, че я няма и тръгвам по улици, които са ми познати, после решавам да я потърся при приятелката й Анна. Тоест излиза, че и друг път съм била там и знам как да стигна до блока на Анна!!! После телефонът ми звъни, изписва се, че е Лени, но като вдигам се оказва Плам, казва ми, че Лени й клипнала да й има телефона (?!) и затова тя сега можела да ми звъни от нейния телефон все едно. И всичките улици са ми познати, и то между разни блокове, но се надявам момичетата да не са се качили в апартамента, защото не си спомням кой точно е (?!?). Като наближавам, на една пейка виждам Ралица с още 3ма човека, но изобщо не ги поглеждам, а като вече съм при тях, се оказва, че това са Поля, Реси и Петина. Най-много се радвам на Поля, а за Петина съм учудена, че се виждаме, щото нямах намерение, въпреки че се е върнала в Бг, но й разтърсвам ръката много пъти като се здрависваме и после не й обръщам внимание. Реси и Поля си отварят куфарчетата с инструменти (?!?!) и там виждам малки чукчета, които можеш да хванеш с два пръста (и с малки чукчета ние чукаме чакълчета – това чак сега ми излиза като сън, след като цял ден на Камен бряг си го пеехме с Вера, но през август). Казват ми професиите си, нещо много изчанчено.
* Валя правилно казваше на мА. да запечата онзи момент в снимка, а той отвърна, че това не се случва за първи път и на колко такива е ставал свидетел, но този път определено беше за последно.
*
на 1 декември (петък) забравям да си сложа червената лентичка, а краят на ноември не е успокоение, защото и през дек. имам от ‘моите дати’.
* ужасното усещане, че гърдите ми растат, тоест усещам как се случва, и сериозно се замислям за сутиен. Тежест.
*
на 6 дек. (сряда) беснях, защото парентс отказаха супер предложението на сестра ми за нов рс на добра цена; казваха, че те от рс нямат нужда (а работата е, че им трябва принтер, к. да е толкова специален, че да изкарва текст на кирилица през дос, но и да не е с usb, щото нашето рс е от каменната ера и няма такъв порт => аз твърдя, че рс нямам); не приемаха и факта, че разполагах с половината пари, и бях готова да кажа сбогом и на раница, и на диктофон (а каква машинка си бях избрала само!). затова се обърнах към Светата троица – 1. (авто)агресия – себе си, стената и любимата играчка; 2. Да направя нещо, което знам, че ще ги ядоса, но пък и аз не заради това го правя – най-после използвах оранжевата боя, която бях свила; просто я размазах по ръцете си оставих отпечатъци по вратата и шкафа; разбира се, последва ‘как да си изчистиш ръцете от блажна боя в 11:30 вечерта без разредител, пазейки тишина и разхождайки се гола от едната баня до другата’; 3. Самотна мента край морето, което изобщо не се вижда, почти задължителното вече в такива моменти смс-ване до ири, минава полицейска кола, бутам някакви неща да паднат на пясъка и си запушвам учите за тря съка, искам да си хвърля бутилката по някое стъкло от новите блокове, които не са оставили място за небе, не успявам, лягам и съм труп на минутата.
*
на 7 дек. (четвъртък) майка ми каза, че е съгласна за рс като си поделим разходите. Тъкмо предната вечер бях решила, че още няколко месеца и сама можех д си купя дори лаптоп, а сестра ми иска тя да ми го вземе дори.
* стаята ми не че е разхвърляна – тя е прекрасна!
* смятам да конкурирам ирта с алтернативен разказ ‘Зеленото’ – цялата съм в зелени дрехи – тениска, блуза, анцуг, яке, понякога чорапи – на тях има 3 различни зелени шарки, а не работя озеленител)
*
8-9 дек. (петък-събота) – малко обиколки по автобусите с трилитрова бутилка мляко, което после изкипявам при варене, докато обезкостявам пиле за супа, или, по-скоро, се наяждам с него. Ципът на раницата ми ме беше предал точно преди пътуването за пловдивската Остава и сега я закопчавам с 4 безопасни игли и съм като неосъзнато учениче от 5 клас, но ми е необходима за дрехите за работа (онези зелените). Мисията ‘да посрещнем Мариян на гарата с Валя и мА’ стига до ‘зъзнене на пейка и театрални проблеми’, докато Мариян не ни открива сам. в автобуса, след като го виждам на светло, развълнувана казвам на валя ‘прилича на Брайън Молко в клипа на ‘meds’. Тя го поглежда – ‘не съм го гледала клипа’, ‘там Б.М. е със същата коса като на Мариян – тоест почти гола глава. Ако това го кажа сега на мА, той ще си помисли, че искам да налетя на Мариян (тя се смее). Ама това е така!’ А той е толкова срамежлив, толкова отделен от другите, а Пикадили е така ненужно огромно, waste of space, а Ана има прекрасни обувки и самата е прекрасна и само на метър от Мариян й казвам за какво си мисля (и на нея Б. Молко й е в списъка, но на второ място), а на нея й приличал на ‘младия Dave Gaham’. Вървим зад него и Ирта и се навиваме една друга на кого прилича повече; мръсни женски приказки... и всичко това, рано или късно, е написано в смс до ири с добавката ‘искам до го ***’, при която и аз се чудя на себе си. А той, със своята невинно бяла риза, не се отделя от мястото си и почти не разговаря с никого, а и аз не отивам при него, само веднъж му погалвам наболата косица. И после е коктейл от маслини, ром, анкета върху салфетка какво искат хората да се слушат днес, опити на Зара да ми откопчее сутиена, и някакви ръце, и кога ще ме подстрижеш, и обаждания от софия, Камен Донев, мартини в крайна сметка и вино, и страхотно говорене с Ана, ще напиша книга, но по някое време всичко по-горе, или поне алкохолното му съдържание, ми забърква главата и я карам да си повтаря думите и все повече загубвам логическата връзка, но се държа, докато не заспивам, деляща легло с така-и-не-се-запознаваме-с-кого, на фона отново на инж. Донев и сутрешното учудване, че всички са се изнесли и само с ирта спим тук. А мен тепърва ме чака първа смяна на работа от 7ч., заграбвам шепа бонбони и тръгвам пеша в студеното, като даже подранявам с 5 минути и почти заспивам на една пейка. ‘Колежката ми’ (малко ми е странно да я наричам така – набор е на майка ми, но пък сме родени на една дата, хаха) е съпричастна и тя върши повечето работа при подреждането на магазина, а мен ме оставя с мекия стол, където аз наистина спя и се събуждам през пет минути, за да не се унеса съвсем. За моя радост от 7 до 8ч. влезе само един човек, купи си боза!
Не бях играла дартс в Бургас, а всички си мислеха, че ще ги разбия, защото имам мишена вкъщи. На първата игра съм последна, но на следващата ги бия и коментара ‘ти чакаше ирта да си тръгне, за да си покажеш възможностите ли?’ А Живко ми отнема следващата победа само с последните си 3-4 хода, и после вървим до пощата, ‘откъде познаваш...?’, ‘от интернет’ – обикновено това е мой отговор, но сега питам аз. И някъде се намесва Остава в Дъ бокс, и се оказва, че той е бил от другата страна на сцената, но в тази посока, аз виждах само момичета, и струващият ми се после почти неизменен въпрос ‘познаваш ли Ася?’ – пита той, и този път се оказва, че сме се виждали на часовника вечерта, когато аз заминавах за Сандански.
*
10ти срещу 11ти дек. – е другата ми дата, на която решавам, че няма да се сдухам, въпреки че как да заспя, по дяволите – ставали са чудеса... но трябва да ставам рано на другия ден, и просто чета 2 книги едновременно, за да се откъсна и да се приспя
*
13ти дек. (сряда) – в 7 сутринта ‘колежката ми’ отключва катинара на магазина, спира се, отваря вратата – ‘не съм отключила отдолу, а тя се отвори’. Гледаме към долната ключалка – превъртяна е наистина. После забелязваме изкривяванията по самата врата и се чудим дали и преди са били тук, но следите са съвсем нови. ‘някой се е опитвал да влиза’ (за 10 години не знам колко пъти е имало опити, дори и влизания). Все пак благодарим, че не е успял, защото пък катинарът си беше заключен. Докато се суетим около вратата идва баба ми. Влизам навътре и от първата крачка, виждам разпилени кутии от дъвки и цигари. Не е истина – някой Е успял да влезе. Зад щанда е малко бойно поле – касата, на която съм аз, просто липсва, на земята кутии, монети, шоколади, цигарите ги няма, от другата каса (която всъщност е просто чекмедже) са измъкнати всякакви забравени боклуци. В следващото помещение, пребъркани за пари шкафчета, в които има само лъжички, торбички и касови ленти. Знам, че не са намерили парите, не ги оставяме в касата, там са само по 2 и по 1лв. и стотинки, които обаче също не бяха малко. Проверявам ‘скривалището’ на парите, оставени за стока днес, там са си. Оглеждам във всеки склад, не са и припарвали там, и в офиса не са търсили. Звъня на баща ми, и двамата сме сънени и не можем да се притесним съвсем. После на полицията, говоря сякаш всеки ден съобщавам за кражби. Докато ги чакаме единият хляб пристига, човекът само го оставя до вратата и изчезва с разбиране без да му платим. Идват 3 ченгета, разпознават ‘почерка’, защото се оказва, че снощи не сме били единствените ограбени. Тогава виждам, че от хладилната витрина липсват всички салами и луканки, интересното е, че неща като филе, шунка, бекон, си стоят там. На десетина метра баба ми намира торбичките ни със стотинки и етикети за стоките. Нашите пристигат, баща ми носи празни бутилки за вода, а майка ми ядене в кутия – каквото и да се случва, трябва да се яде и пие вода. След като ни разпитват и ни остава само да чакаме ‘екип’ да огледа, с баща ми тръгваме към монетите и продължаваме нагоре, намираме две празни кашончета от сокчета, в които после се сещаме, че държим цигарите от другата каса. Искаме да намерим самата каса, но аз намирам само едно коте. Като се връщаме, ‘екипът’ е дошъл и бла-бла свидетели и репликата ‘аз ли да му нося апарат, той кат не се е сетил’, и за последно се убеждавам, че определението ‘криминалисти’ е само по филмите. CSI Bourgas са 3-4 човека, които имат само сив прах за отпечатъци, забравили са си апарата, и не им и минава през ума да огледат около магазина за нещо захвърлено и добре че е един клиент да каже, че намерил касата отзад, и нашите юнаци да вземат отпечатъци и от нея, оле! И добре че съм аз, че да си намеря стотинките там, където е била касата и ги питам ще снимат ли, кво ще правят, а те ми казват само ‘събери си ги, преди някой друг да ги е събрал’. Смешки. Мръзна отвън, за да казвам на устремилите се към магазина клиенти, че не работим.
Майка ми отива с ченгетата в 5то РПУ, а ние с баща ми и ’колежката’ заключваме и почваме да чистим. Хора се опитват да влязат, отпращам ги с едно ‘не’ на пръста, а една луда баба се е хванала за решетките ‘Искам камъни за котката’ (разбирай котешка тоалетна) и трябва два пъти да й кажа да се разкара. Имаше една жена – засича ми погледа през прозореца, показвам й, че не работим, и тя имаше толкова разбиращ и едновременно успокояващ поглед. Така – липсват колбаси, почти всички цигари, намираме към двайсетина кутии, онези тъпаци съвсем тенденциозно са оставили любимото ми синьо виктори и престижите, чувала с кафето, хубавата ми ножица, някакви смотани шоколади, които баща ми взима за 20 стотинки и всъщност въобще не са шоколади, кутия нескафе 3 в 1 (но пък е оцеляла една резервна) и айскафе на якобс. Касата си я намерихме, а докато разчиства, под един лист колежката намира банкнота от 20лв. и се смеем, алкохолът не е пипнат, а бяхме пълни, скъпите шоколади също. Не че не се радвам, че тези неща са запазени, но ме е яд как може такива тъпаци да са ни разбили магазина. И най-голямата чуденка е как са отворили катинара, щото щом могат да отворят такова здраво желязо, какво повече да купуваме за залостване.
Вместо в 7 отваряме в 9:30ч., и преди баща ми да отиде за стока, се съветваме кои цигари са ни приоритетни, за да купи само тях. Отивам да събера етикетите от листата, и като се връщам до вратата намирам желязна халка, оказва се тази на която се държи катинара – всичко разбирам. Другата халка, която е закачена за вратата и на която се държи падналата, е извита, така че не им е трябвало на копелетата да отключват катинара, свалили са го с халката, а нататък е лесно имаш ли лост... ах, да имах чук! Това е успокоение и няма да сменяме катинара, а ченгетата дори не погледнаха вратата, съвсем ясно се вижда как е извита. А ние не предполагахме, защото катинарът пак е бил закачен. Вместо до 2ч. работя до 5,30, за да може баща ми да пообиколи за нови халки и да ги сложи. Сигурно до следващия път, но поне нашите се решиха на СОТ.
Етикети: гадости, глупости, концерт, сънища, personal, poetry
...
търся козирога, в който съм щяла да се влюбя според
http://blogthings.comне е от наличните ми познати козирози Мария и Зара. като се появи такъв, нека се яви при отговрните лица, да го натъпчат с хапчета, за да го подготвят за мен... а защо козирог, може да отговори само сайтът... давах такива отговори, че направо си знаех каква зодия ще ми се падне, уви, дори и да променях някои отговори, не се падна някоя от зодиите, с които съм си имала работа досега... къде останаха любимите скорпиони.
свих малко оранжева боя от тази, с която боядисват входа. не съм наясно защо, чисто първосигнално, но към свиването, или към оранжевото - не знам. мисля да си нацапам пръстите и да си сложа отпечатък на вратата... или да си боядисам косата.
сега... отпусни се, трябва ти масаж - дълъг, много дълъг, ако се наложи и с почивки; бавен.. умерено бавен. после ще си вкараш лентата в главата и ще почне да тече. като разтопено масло, от хубавото - немското, което с баща ми обожаваме, особено върху кекс или бисквити, и със сладко. (всъщност не искам да си признавам, че гърлото ме заболя след нощното колело, което не може да обясни факта, че спряха водата, но спокойно, ние сме се запасили като за едномесечен режим)
Етикети: глупости, затворени очи
приличам на автомонтьор - с омазани ръце, падна ми веригата като се прибирах. и 'реномето' ми падна пред една аптекарка (фармацефтка?), понеже стоях пред нея с разкопчан цип по неволя и на път да си купя проспан, но нямах толкова пари и се задоволих с нещо с мащерка. мамка му, исках да се друсам с жаба, а сега ще трябва да друсам с мащерка. може да е някак по-... билково! и дано не е болково...и оф.. имам един пост за едитване дето си стои така от месец, но ми трябва спокойствие (т.е. да не съм в клуб), за да го довърша и да стане нещо ужасно, знам си.Етикети: глупости
спомени в наличие
пияна съм, вие ми се свят, козунак, какво сънувах, кое беше сън, кое си го въобразявах, някой се е изгаврил с personal jesus, DM'snot for sale! Арлина също. пръстчетата ми не понасят топло, защото са ранени, и колко зле трябва да си, за да си прискрипеш зърното, докато си вкарваш колелото в асансьора. Взеха ми колелото! защото излизах с него нощем, но ще си го върна! по-добре ли е да замръзна за 20 минс. вървене, като мога да се прибера за 5 мин.? би било още по-приятно вечер, ако и топло беше. моментите, когато така умирам за сън, и не може да ми попречи нито музиката, нито ръчкането, нито пъхането на разни предмети под одеялото, така ги обичам, заради накъсаните сънища без грам спомени, но всяко затваряне на очите е равносилно на сън, но не мога да разбера защо се държат като бебета и ме ръчкат, при положение, че от седмица ставам в 6,20 и не мога да се наспя. спомена за леглото ми ме събужда и потеглям в студеното нагорнище. Имам си голямо легло! но вече е много зима по моите стандарти и скоро ще трябва пак да съм с обичайното си легло, защото на земята е по-студено. съвсем по ноемврийски. всично е знак, всичко е препратка, спомен, асоциация. Знак, като номерата на колите. Знак, че уж това същото се е повтаряло, но идеята се крие в 'уж', защото не се повтаря 'съвсем'. само леко близва повторението и ако се вгледаш е нещо напълно различно. но си мислиш, че има връзка с предишното, защото се случва една година по-късно, на същата дата например, или в някаква близост във времето. сега пък се сетих нещо интересно. (за ири - почват спомени по дати, часовете ще ги пропусна.) По изчисления (защото нямам запазени влакови билето от тази крехка въраст) съм се видяла с Деси на 12 сеп. (да, и с ири, и с м., но тях и после ги видях), а за втори - една година по-късно на същата дата, за концерта на пласибо, отново няма влакови билети, защото пътувах с камион... уф, че горещо беше, а после в софия какъв дъжд валя... Диктофон ще има! като част от мп3 плейър, даже май още утре. марка - световно неизвестна... Ах, защо нямах такава памет за усторическата наука, и защо не успях да напиша по-хубаво есе на изпита по фр. в СУ, защо си мислех, че под 'пушене на общ. места' се има предвид и градинки, и паркове, и всъщност затова писах пълни глупости. но кво ли се залъгвам, нямах и достатъчно лексика в резерв, и бях по-развълнувана от факта, че Мари от моя клас седи зад мен, отколкото от самия изпит... но това е трудно доказуемо, защото ми липсват спомени....
и понеже е студено, спя презглава, но никак не можах да заспя снощи, а така исках. вместо това си записвах поредния сън от онзи странен цикъл със сънища с развитие; опитвам да се приспя с музика и шума от духалката, но не се получава, по-скоро си спомням какво правех преди да се кача на колелото - как обичам да съм сама вкъщи и най-мирно да си разхвърлям, но уви, това никога не може да продължи повече от половин ден, заради парентс. няма я онази изтерзана квартира в софия, която още на първия ден, щом ме оставеха сама, се превръщаше в един съвършен мой хаос - на едното легло спя, а другото е превърнато в гардероб и бюро... студентска романтика... но снощи трябваше и да си 'подреждам стаята' и да я изчистя, като главно се съсредоточих върху второто. приличала на кочина, но съвсем искрено заявявам, че не е така, а и свидетели ще го потвърдят. не мога да живея в кочина; за мен е един приятен хаос, дори творчески (стоя сред него и чакам да сътворя нещо, хаха; и напук на сестра ми, която незнайно защо се нервеше на залепените неща, се получи нещо хубаво)... няма храна по пода, за да е кочина, изхвърлих и чипса от мАртин, който седеше от месец. чистя на увеличен М. Менсън, за да заглуши прахосмукачката, но не го намалям, когато стигам до праха. става ми горещо, събличам си блузата, а после и всичките дрехи, за да ги снимам в странна поза. излизам от не особено, в сравнение с преди, подредена стая, но затова пък вече с чаршаф на леглото и поюижама; и вече не мирише на цигари, а сладко упояващо на Ориент Експрес. и пак се заклевам да не пуша повече, защото ми излизат пъпки. вече и цигарите ще ги имам само за гледане. ангелите ми са слаби по всички параграфи.
Етикети: глупости, затворени очи
Кабелът се движи сам, обичам да халюцинирам. привиждат ми се и разни летящи хвъркати или пълзящи гадинки, но онази хлебарка в банята не беше измислена и я пръсках с изхабен флакон. По дяволите, ние нямаме хлебарки! защото нямаме влага. и си мисля колко трябва да е разнопосочна и асоциативна на мАртин мисълта, за да пише такива неща. но то е защото е Риба, което от много време ми се вижда единственото разумно обяснение на всичко, включително и това, че се разбирам най-много с него (понявгаш). не, не се разбираме, нещо друго, може би е in the pills that pick me up (първо споменаване името на блога). И много обичам да го хващам за задника, а той само се дърпа. и за да не 'ревнува', няма да казвам, че и Тошко обичам да хващам, но не го сънувам. Хелоуин?Искам диктофон, защото ще изпусна всички важни и ненормални разговори; и мои мисли, които не смогвам да напиша, защото не намирам време или са прекалено бързи или се случват докато вървя. разполагам с 270 лв, без да смятам, че ще си плащам телефона и този месец, и не знам дали да ги пазя за раница, която евентуално ще си купя като евентуално ходя в софия декември (+важен разговор за тогава), въпреки че дотогава ще се сдобия с още 200лв, или да си взема диктофон за около 100лв, или пък направо мп3 плейър, ще има и музика и диктофон. а трябваше и за дрехида гледам.
А това, че в блога все за някъв секс се споменава, освен, че е рибешко, има общо и с кучето, което лае, но не хапе. А в хапането няма нищо лошо, и не го правят само шибаните кучета. Също така нощното каране на колело си стои като идея, и заплашвам, ако няма с КОГО, че ще го направя сама. педалите знаят как.Открих, че с Мария не само в нета дълго протакаме като ще си казваме или обсъждаме нещо сериозно, но и на живо. пример - стояли сме цяла нощ в мирк и чак към 4-5-6ч. сме се разговаряли. миналата година като сме осъмвали у нас, докато и свещта не ни е нужна вече, а едва сме почнали да си говорим за целуване с различни хора (баси великия разговор) а в някви моменти, когато знаем, че имаме много малко време, а имаме нещо за казване, почваме направо с 'казвай' без никви прелюдии и увъртания, щото вече не сме срамежливи. а другото е друга история.Баща ми каза, че работа във видеотека е като за мен, щото съм щяла само да си седя. отговарям, че ще е ужасно и ще затъпея (още повече - на ум).; и докато го пиша, момчето от видеотеката минава насам, заглежда се към плодовете, поставям се на негово място и се виждам как си купувам киви. той идва - 'Ще взема кивитата'. има смахнато усмихнат поглед и казва 'и аз мерси'.
опитвам се да не ям месо, тестени неща и захар. понякога успявам да се спася с ориз със зеленчуци или картофи, но на работа няма какво да ям!!! досегашните ми хранителни навици са силни, а баща ми все ми предлага меса и бисквити. освен да заръфам пак едно парче сирене в торбичка и да си се разхождам с него, или да хрупам морков, банан. по дяволите НЯМА КАКВО ДА ЯМ, ЗАСТАНАЛА ПОСРЕДАТА НА ХРАНИТЕЛЕН МАГАЗИН!!!!!Ще издам антология с уникални смс-и от ири.Етикети: глупости
Обява
Търся няКОЙ, с КОЙто да караме колела нощем по улиците. после може да правим и секс, добре. цени по договаряне.
Етикети: глупости
детски му работи
martine, turi mi onaz kartinka, glei kvo e bezlichno, pada mi renometo, kolko sum go gradila!
Етикети: глупости
п
колко сексуални връзки ще изпусна в софия сега като няма да съм там..
Етикети: глупости
