четвъртък, септември 27, 2007

Master and servant

Отказа се от обучението ми. Не само ме изпусна от поглед, а ме остави съвсем безнадзорна. И безпризорна. Да се прибирам сама призори... къде? Изпускаш ме. Изпускаш творението си. Не че ще те задмина. Но нямаш представа какво изпускаш. Дори не разбра какво създаде. Заслужавам си. А аз рядко си давам добра оценка. Но щом не искаш да повярваш... Сега търся друг учител, но няма да е същото, защото ще знаем ролите си. А учители колкото си щеш, час по час ме питат дали съм от техния клас, от тяхното неделно училище. А аз отричам всичко, но въпреки това се хвърлям презглава в тъмното. Ако ти беше, щеше да ме защитиш и всичко да ми кажеш. Чувствам се като в #гей, където всеки нов е подложен на въпроса 'активен или пасивен'. А сега игрички се играят повсеместно, поголовно и не само понякога. Аз не знам накъде да продължа, неси знам любимата игра.
*Мога да гледамплахо, мога и по друг начин.
*Мога да говоря малко и тихо, мога и иначе.
*Мога да съм наблюдател, мога и да участвам.
Засега ще правя само първите неща: подходът на Рибите. Докато ненамерят their way.

Етикети: ,

сряда, септември 19, 2007

not writing

много исках да пиша тук. и да пиша по принцип. исках да си опиша всички преживелици от култовото пътуване из планината с Плам, имах и един странен сън с Нели (дон'т аск), и ме засърбяваха ръцете, но нищо не можех да направя. най-странното е, че не разбрах дори, че съм си забравила бележника в софия и не помня дори какво правех във влака. за бележника се стеих примерно 2 седмици по-късно. нищо не написах, само говорех. италианско вино и дъжд-буря. записало се да учи френска филология, по дяволите! и сега ям италиански сладкиш, хаха. ще се учи, не знам къде ще се живее, но докато пътувахме с ирта сега към софия, тя се премести на друга седалка да спи, аз седях оцъклена и не заспивах и мислех за миризмата на солени закуски, която долавях отнякъде-банички, рогчета, кифли със сирене. боже, тази мисъл ме държа през цялото време. после усетих пък сладки-кифли с шоколад, с мармалад, козунаци. после пак солени, после сякаш позагорели, но пак приятни.. докато не се събуди ирта и не изкара от един плик бутерки... страхотно.
не-пишещо..но имам нов фелоу-блогър!

Етикети: