детски му работи: октомври 2007

неделя, октомври 21, 2007

Бяло..

знаеш ли какво бяло нещо съвсем не тихо се сипе вън? почнало е от дъжд, после от трамвая ми се привиждат бягащи хора и докато установя какво става, се сипе бялото нещо вън. разтърквам запотеното стъкло и се хиля срещу него, станало е още по-студено! и се засилва, падат парцали, огромни. после щастие, докато се оправям за излизане с грим и лак на бързи обороти. щастието малко се помрачава, когато плащам и таксито на сестра ми и оставам с половината си пари само и после това:
С поглед ми посочва какво да направя. Правя се на ударена. Пак ми сочи. Отричам с пръст. Пак сочи. Отказвам на глас 'Не'. Играя го 'невинно дете неориентирано'. Преди години играех само 'дете невинно', сега имам за самозащита и 'неориентирано'. Постоянно вкарване в роли. Вечна игра. И никаква истина една... и неща, които виждам за първи път, но сякаш не ми правят впечатление, а са впечатляващи!

Етикети: затворени очи, personal

петък, октомври 19, 2007

Мила ни е..

някво усмихнато щастие и обич и доброта към всички, когато пристигаме на мястото на началото на шествието 'Рила ни е мила' - Славейков. с плам и мАрчин. полицаи отстрани, кола със светлини отпред. спираме трамваи и 'представяш ли си сега каква негативна енергия се насочва към нас от трамвая', а всъщност повечето хора се усмихват и ни махат. а ти представяш ли си самба-групата каква тумба-лумба (не мога се отърва сега от тая дума) правят най-отпред и аз току напипвам ритъма на една от трите мелодии, които свирят, защото някогаааа там отдавнааа и аз съм я свирила вееееднъж с тях и все казвам на мА. кога свирят нея. и още повече вдъхновение, когато сме спрели на едно кръстовище, защото минават учители - те ни махат и свирят, пляскаме си едни на други. светофарът показва червено, но си продължаваме по пътя, защото улиците са отцепени.
'виж, минаваме на червено' - аз.
'ние коли ли сме?-мА.
'да, а някои са и трамваи'-аз, гледайки към релсите.
по пътя си срещаме още учители и винаги се поздравяваме, трамваите също. самба-групата определя темпото на вървене, кога спиране, кога продължаваме и така стигаме до Президенството, където учителите са завзели целия тротоар пред Министрески съвет. на мен са ми само метафори в главата - двете армии се срещат, Тигър и Ефрат се вливат в едно и ми е едновременно смешно и възторжено. и като гледам как 'двете армии' се поздравяват взаимно със свирки, инструменти, пляскане и викане, си мисля само за едно 'Революция' - всички институции са ни наблизо! революция няма, но после има концерт за случване и много умно разположени масички с подписки. хора с колела, раници и нструменти и докато чакаме да положим подпис, мА сочи да съм се обърнела надясно, след много въртене намирам този, когото трябва да видя. здравей, Марта! а тя е толкова приятно неадекватна, че почти и на мен да ми стане такова. мисля, че я изплашихме. после се връща да ме прегърне, но все още мисля предното изречение и установявам, че наистина си прилича със снимката
следват: хоро на супер яки гайда, тъпан и таракбука, Балканджи, които не ми харесват, някакви други и чаканите Остава, които пеят едва 4 песни.
още в рубриката: огньове с pearlsgirl; много красиви хора, в които се влюбвам; още красиви хора; чипс и бира и сравнително малко фасове по улицата; танци, танци; Весо с колелото и аз, карайки колело в ношна софия (о, богове!), малко студ, много смях и хубави хубави неща/работи/хора/спомени/идеи/т.н.

Етикети: концерт, action

понеделник, октомври 15, 2007

Blog Action Day - Околна среда

АКТИВИЗЪМ ПО БЪЛГАРСКИ или stop existing, start acting!

Всички в България сме активисти! много ни бива. с каква лекота се подписваме в подписки срещу застроявания тук и там (няма значение къде) и цъкаме с език като гледаме новините и някак се чудим на тези, които седят с таблата и събират подписите.

струва ми се тъпо да изброявам какво може да направи всеки, защото всеки знае какво може да направи. но не му се занимава, защото 'че какво може да направи един човек'. да, един не не може, но не само на един човек му пука за околната среда. колкото и да не ти пука, ти също дишаш този въздух, пиеш тази вода и те засяга нивото на световния океан, а децата ти още повече.
ще изброя пък, що не:

- престани с найлоновите торбички, купи си платнени торби, или си уший! или ако толкова ти харесват как шумолят, запази си няколко и си ги носи всеки път в магазина, за да не ползваш нови. не ми обяснявай, че после пак ги използваш, и то за боклук-него можеш и във вестници да увиеш. никак не е толкова трудно да ги носиш в каквато и да е чанта, дори не тежат! помисли си само какви други глупости мъкнеш. чудя се и къде се дянаха тия баби дето навремето търчаха с мрежичка до кварталния магазин, а сега искат торбичка дори за една малка покупка, въпреки че живеят на две крачки.
- изключвай си зарядното от контакта като ти се зареди телефона, и изобщо всякакви други устройства за преобразуване на ток. иначе пак дърпа енергия, тоест електричество, тоест повече вредни емисии от въглероден диоксид в атмосферата. не, дърветата не могат да се справят вече с индустриалната революция, а и нали ги сечем и палим с пълна сила поради всевъзможни парични подбуди. вземи и енергоспестяващи крушки (ФАКТ-ако всяко семейство в САЩ смени само по една обикновена круша с такава, емисиите от въглероден диоксид годишно ще се намалят с толкова, колкото вредни газове изпускат 100 000 автомобила), изключвай телевизора от копчето и компютъра от контакта.
- намали пластмасата - не можеш ли от вас да си наливаш малка бутилка с минерална вода, вместо всеки ден да си купуваш нова и да я хвърляш на боклука. а ако можеш и да намериш откъде да наливаш вода-извор някакъв, още по-добре. и стига с тез пластмасови чашки и всякакви прибори за еднократна употреба, другите са по-красиви.
- дори и фас не хвърляй на улицата! какво стана с едновремешните соц-принципи и правила против изхвърляне на боклуци ей така? хората от това време са живи, но защо нито те не могат да дочакат поява на кошче, нито децата им. къде е тва възпитание?
- изхвърляй разделно - и не само това-насърчавай семейството и приятелите ти да правят така, че и чужди хора. омръзна ми от битови отпадъци в синия контейнер. знам, че самата кампания по разделно събиране на отпадъците не е много ясна - нито защо, нито как, но ако на някого не му е ясно обясни му! и се интересувай къде и дали се рециклират!

мога да кажа толкова неща още, но не искам да е лекция, а и вече стана дълъг поста. най-важното е интересувай се! от това, кое е вредно (храна, методи, дрехи дори), кое изисква прекалено много енергия, вода, изкуствени материали за направата си, кое замърсява ужасно много.

участвай! в опазването на околната среда - твоите планини, твоите реки, твоите морета, твоя заден двор. участвай не само със случайно участие в подписки. на много българи им липсва точно това - инициативност, ентусиазираност и активност.
не говоря наизуст. ако ме видите наживо това не мога да ви го обясня по този начин. но го мисля. и опитвам да го правя.

Етикети: action

неделя, октомври 14, 2007

рисуваме се по бялата дъска

- блогна ли?
- не. само тегля.
- ми земи блогни...
блогвам.
- ама толкова си IT с тая ризка.... очилцата
станева, не ми дърпай чорапа. и сега кво се мяткаш на 'бели пеперудки' на Ар И Ем. да, в строежа нямаше място за такава дейсност. сега изглих всички песни, ще блогвам за бялата дъска, дето стои до мен, ей там до виното ми и тонколони падат край мен - айм уолкинг он съншайн и след малко ще пусна ягодинските полета, стига да не ми е стдено на крачката.
дете е ди джей и от светлия екран на артифишъл интелиджънса пред мен, не виждам как весо, мишу, ирта и мАрчин танцуват... който разбира нещата, ги разбира. аз разбирам от запетайки, мишу се кефел, че нещо е розово.. а, ставало дума за опаковката на картата за намаление в градския. днес някъв тип от проверяващите билетчета се опитваше да ме глобява, аз не се давам и закъснях за някво упражнение и не можах да се запиша за тия дето ще говорят за готиката във франция (оплаква ми се пък).
бялата дъска е важна част от тази вечер, неволно превърнала се в нощ. ей на 4ч. е вече. даже не важна част, а направо главен герой като в холивудски блокбастър.
за бога, хора, не си говорете за болници и Пирогов. до паметника на Левски има поликлиника..
и аз също пиша репликите на другите хора, щото съм Риби. като четири пети от хората в стаята..
one way or another, i'm gonna find ya, i'm gonna getcha, getcha, getcha.... doncha!

Етикети: вино у весо

петък, октомври 12, 2007

дистанция

не ставам за близко приятелство. не го мога. някакво не обзело ме, а перманентно неспособие ('перманентно' не е поредната претенциозна дума. харесвам я, обожавам я, сигурно защото е с П, а тези думи са ми особена слабост. другото хубаво край нея-че българският еквивалент също е с П.). ако тия изречения ги четях някъде, биха ме предизвикали да установя връзка с човека.обичам подобни предизвикателства, не казвам, че ги преборвам, а просто даги поемам (в момента установявам колко думи с П съм изписала). ще установя връзка с някой непознат, ще видя кво има за преборване, пък ще ми писне и ще зарежа, като всяко нещо, с което се захващам. другият вариант е нещо там да видя в човека, да реша да си усложним отношенията, щото то пусто може ли да се стърпи да не направи нещата по-заплетени, завъртяни, усукани до скъсвани.. не може! колкото и да знам собствената си несериозност в такива отношения, не мога да се стърпя (!нота бене - несериозност=невлюбване/необичане). и именно поради нея, после всичко се разваля. отплеснах се. не исках да говоря за това-мисля, то е ясно на всички. мисля, че и неспособността ми на близост е ясна (!нота бене-близост=близост, не сексуална, може физическа под формата на кисс и хъг..все едно си обяснявам набора от думи на непознат, който не знае в какъв смисъл използвам някои думи. но го има и вариантът всеки да си мисли за своя смисъл на дадена дума със своите асоциации..сега венета ще рече, че съм много обяснителна).
не ми идват думите, не ми идват действията, самите движения дори. преди много исках, имах едни романтични представи (!-няма общо с любовни) за някакво близко приятелство, за някакви нощни излияния на пода с бутилка вино и свещи, с много думи, които за първи път излизат от мен и човекът ме разбира и обича. тогава бях на 17 и това ми трябваше. не знам дали го получих или не, но сега всяка подобна близост я заклеймявам като сантиментална в отрицателното значение на думата. попълвах един тест и имаше въпрос колко са ми близките приятели и аз не знаех отговора;преброих няколко и реших да пиша до 5, само и само да не се задълбавам да мисля колко са наистина, защото никога нямаше да свърша теста.
освен това още не мога да се отърва от това споделяне с непознати. най-съвършеното и най-красиво писмо мога да напиша на някой непознат, който ме е провокирал с нещо. прекаленото опознаване ми идва в повече, кокото и да го искам. и то не опознаването на другия, не че това ме натоварва по някакъв начин, а собственото си разкриване за каквото и да било. не задължително разкриване на тайни или скрити желания (макар че и това), а на някакви прекалено вътрешни неща, понякога дори защо реагирам по определен начин, кое ме е провокирало, защо някои думи са важни за мен, а други мразя, откога обичам чай и в какви ситуации пуша. неща, които не че са тайна, но предизвикалото ги е някак съкровено.
колко ли патетик звуча..

ако някой знае какъв ми е проблемът, да каже.

Етикети: personal