Мила ни е..
някво усмихнато щастие и обич и доброта към всички, когато пристигаме на мястото на началото на шествието 'Рила ни е мила' - Славейков. с плам и мАрчин. полицаи отстрани, кола със светлини отпред. спираме трамваи и 'представяш ли си сега каква негативна енергия се насочва към нас от трамвая', а всъщност повечето хора се усмихват и ни махат. а ти представяш ли си самба-групата каква тумба-лумба (не мога се отърва сега от тая дума) правят най-отпред и аз току напипвам ритъма на една от трите мелодии, които свирят, защото някогаааа там отдавнааа и аз съм я свирила вееееднъж с тях и все казвам на мА. кога свирят нея. и още повече вдъхновение, когато сме спрели на едно кръстовище, защото минават учители - те ни махат и свирят, пляскаме си едни на други. светофарът показва червено, но си продължаваме по пътя, защото улиците са отцепени.
'виж, минаваме на червено' - аз.
'ние коли ли сме?-мА.
'да, а някои са и трамваи'-аз, гледайки към релсите.
по пътя си срещаме още учители и винаги се поздравяваме, трамваите също. самба-групата определя темпото на вървене, кога спиране, кога продължаваме и така стигаме до Президенството, където учителите са завзели целия тротоар пред Министрески съвет. на мен са ми само метафори в главата - двете армии се срещат, Тигър и Ефрат се вливат в едно и ми е едновременно смешно и възторжено. и като гледам как 'двете армии' се поздравяват взаимно със свирки, инструменти, пляскане и викане, си мисля само за едно 'Революция' - всички институции са ни наблизо! революция няма, но после има концерт за случване и много умно разположени масички с подписки. хора с колела, раници и нструменти и докато чакаме да положим подпис, мА сочи да съм се обърнела надясно, след много въртене намирам този, когото трябва да видя. здравей,
Марта! а тя е толкова приятно неадекватна, че почти и на мен да ми стане такова. мисля, че я изплашихме. после се връща да ме прегърне, но все още мисля предното изречение и установявам, че наистина си прилича със снимката
следват: хоро на супер яки гайда, тъпан и таракбука, Балканджи, които не ми харесват, някакви други и чаканите Остава, които пеят едва 4 песни.
още в рубриката: огньове с pearlsgirl; много красиви хора, в които се влюбвам; още красиви хора; чипс и бира и сравнително малко фасове по улицата; танци, танци; Весо с колелото и аз, карайки колело в ношна софия (о, богове!), малко студ, много смях и хубави хубави неща/работи/хора/спомени/идеи/т.н.
Етикети: концерт, action
hyperlinks
а заради тази снимка си купих цяло списание, което всъщност е много як брой. препоръчвам с две ръце! чете се цялото и онлайн.
http://www.edno.bg/Етикети: action
факлено/пъклено
запалили са факлите, когато отиваме и вече не ми е така смотано, както преди половин час, когато висях пред бившето БСУ с всички хора, които обикновено висят там и пият и карат скейт и ми стана супер тъпо и неадекватно сред тях и как никого не познавам и само си гледах телефона и накрая се върнах във Вилекула при нели и мишо. и добре, че е петя, за да е с мен, а и знам, че би познавала някои от хората там. и се появява владо, който бях забравила, колко е голям и висок и го хващаме двете под ръка по пътя до терасата. движим се бързо, петя се поздравява с много хора, ние с владо се следим с очи, някой тарамбучи приятно. сядаме на летния татър, където верно ще ни прожектират филмчета и аз го чаках това с нетърпение. студено е..и яки снимки на бг природа, да не повярваш даже. с владо топлим петя, а типът, с когото се запознахме предния ден и карахме колела до сарафово, се е появил и си говорим и коментара на п. 'май днес на теб ти се лепват всички луди', 'не, запознахме се вчера', 'оооо'. но студеното си казва думата и по средата на филмчето за пирин търчим до най-известния и оборотен магазин в Морската - аз за ромче, те за не помня какво. като се връщаме, някакви познати на владо си тръгват и ни дават едната факла и се греем, прегръщаме и духаме в длани. и понякога мразя всички онези 'активисти', които уж са дошли за 'каузата', а всъщност само се събират и пият и се смеят и си спомням за миналия 17ти май в софия, когато се получи точно така и се бях разочаровала, и бяха оставили едва ли не само на мен и на едно дете на 14 години да раздаваме листовки и да информнираме хората 'за кво се борим, по дяволите'.
и когато всичко свършва гасят факлите и с петя се насочваме уж да се запознаваме с момичето без коса. п. се познава с тази, която събира факлите и тя тъкмо вади едни дълги свещи и тях да ги палим (що ли) и трите в един глас 'калинкиииии', оказва се, че по едната има восъчни калинки и после вика една друга да ги види 'наистина са калинки' и с петя стоим с по една такава запалена свещ и гледаме към онова момиче. 'айде гасим', казва другата и прибират нещата. приближаваме се и не знаем какво да и кажем (владо решава той да ни запознае, ужас). и по-скоро само си говорим помежду си и нищо не става и се хили и дори не виждаме кога си тръгва, владо й научил името и че е със сестра си. после разпитваме някъв тип за нея, който ни гледа подозрително ('е, как така накъде тръгна, за какво ви е?') и особено мен, защото 'теб съм те виждал в изгрев' и половин час да му обяснявам, че не живея там, нито някога съм, но работих известно време, и че не, не съм от 35и блок! някой раздава безплатни вестници 'свободна мисъл', яко.. една от организаторките ми сочи откъде да се запиша в мейлинг лист, като й казвам от кои други получавам мейли и разбирам, че тва не че е първата проява за природата в бургас, на която аз участвам, а че е първата изобщо!
как се пикае с кърпичка, с която някой си е бърсал носа преди това и с петя, клекнали - обмяна на опит за пикаене по градинки с липса на кърпички въобще. владо си тръгва с подозрителния младеж и го навиваме да го разпита за девойката.
и после с някъв друг тип си говорим за педерасите как го сваляли по влакове и т.н. и се казвал Дрогата - 'аз съм дрогата, ве!', добреее. още предния ден като го видях ми хареса пънкарското му излъчване с гащеризон с прилепнали крачоли, Англия братче! и продължава с тва как мразел педерасите и изведнъж дава нова посока 'ааа, лесбийките са мноо яки' и аз падам да се смея. и петя се включва в нов разпит дали познава онази девойка и казва, че е бисексуална и за някви тройки споменава, господи. 'вие гаджета ли сте?'. после си споделят годините, той си вади личната карта да потвърди, че е 89, невъзможно! изобщо не прилича на толкова малък. онзи тип с колелата от предния ден пита дали не иска да ни изпрати донякъде, смея се, на него му става странно и си го казва...
появява се някакъв дядо, която прегръща петя, но тя му се изплъзва, хваща ме за ръка и избягваме оттам 'тоз е педофил'... нови храсти, нова обмяна на опит за кърпичките и вървим страшно бързо. хайде, пица. ромът ме е замаял. всичко ми се случва бързо. отхапвам парче пица, топя пръсти в чесновия сос, друго не помня. и бързането. и изпращането както преди. 'да, мамо, до блока съм' и после чао и също така бързо се прибирам и разбирам, че дори няма 12ч...
Етикети: затворени очи, action
wtf?
.......квантова физика.................илюминати........ за водата.......тъпизми..........нищоправене....... студ и тролеи в задръстване..... без ред....................катя и няма да разкажа историята с 'общите познати'.......................мокри чорапи в обувките и бели маратонки................................ котката бианка и 'котко, искаш ли да ти покажа детските ти снимки?'.........бебето Далия аха да каже нещо........ играчката не е предназначеназадецапод3-годишнавъзраст...... самба и свирене............деситата идват в повече, НЯКОЙ НАИСТИНА ТРЯБВА ДА ГИ ЗАБРАНИ СЪС ЗАКОН!.......не помня какво се случи........... ром за стопляне и се напивам почти.....ръководоство как се влиза пияна в офиса на орифлейм......... и се заспива миг преди да влезе м. в стаята, защото катя не ме остави намира... топло... одеяло...... аромати някакви.... и блузи хубави....... и очи хубави.......и ще пътуваме ли....... и изпуснат влак, но нали има друг, в който много спя и после пространствата и времето са странни....... ту се забързва едното, ту другото и кой знае къде сме......... в студа..... ром след ром... ледена пързалка наблизо....... после е... е.......... еееееееееееееееееехубавоеееееееееееее.. пък... а после е гадно, до зеленост гадно, но от гадното зелено, не като якето ми, не като чорапите... и вкъщи... смърт. чисто буквална........плача, почти не знам защо...... баща ми сам на работа.... аз сама болна вкъщи..... другите са другаде............. и някакво ужасно съвпадение, смъртоносно съвпадение............телефони звънят...... и разбирам, че пак са ни обрали и ми се чупят кости много бавно.... и после как няма да ми се стори, че празниците дошли много бързо....
това е единсmвеното засега адекватно обяснение.
Етикети: гадости, затворени очи, концерт, action
