освен тва!
днес почна от вчера, което е почнало от по вчера, то се знае!
днес, което е и вчера пих 5 или 6 различни марки мерло. днес трябва да махна чашата от под стола дето съм забравила и подритвах да не ми пречи като хвърлям стрелички.
днес изпращах гости, които посрещах вчера, което нали е незнайно кога почнало, и които ще видя пак днес в този състав за нова година и с които повечето никога не съм била на нова година и е прекрасно.
днес чета книга, която получих вчера, а бях разлиствала след концерта на Пласибо, което е някогашно вчера.
днес спахме така както спим в софия у нас - четирима, който където, някой на земята върху нещо, измъкнати от някъде одеяла и всички с дрехите. естествено (ли е? хаха).
днес мама каза 'и с тоз панталон ли ще си, дето го носи вчера и спа с него!' днес аз казах 'да' със съзнанието, че тя не знае, че в софия спя с дрехи, а не с пижама.
днес изядох 2 сарми от врящата още тенджера.
Утрето ще е почнало от днес и незнайно докога ще се проточи, а днес, смятан от вчера, е доста дълъг ден.
(и хич няма да споменавам каквито и да било пожелания за новата година, няма да си навивам на пръста да бъда такава или онакава, щото времето, Пиньо, не тече еднакво за всички, нали (= )
Етикети: празник, хубаво
my own personal Елада Пиньо
много исках да споделя тук нещо от Кортасар от
Игра на дама, но книгата остана в софия, и Ирис там остана, а сега в ръцете ми е Елада Пиньо (Ирис е вдъхновена от Пиньо) и на моменти ми се доревава от кеф и изписани думи и не знам какво вълшебно има в тази книга и много усместно се връзва със Smashing Pumpkins
Cherry без текст в момента. последно странно ми подейства Камю
Чумата, където последната една трета от книгата прекарах в рев, добре, че тошо го нямаше този ден - а аз я изядох за 3 дни, обикновено се бавя нарочно - ръсех влажни кърпични навред. но тогава не бяха думите, а историята от един момент нататък, или май те бяха, но по друг начин. нищо, обичам малки букви, главните са при други обстоятелства.. и запетаи обичам, а тирета пък как любя...
трябва ми листа с онова ми писано за думите по принцип и писането по принцип.. не, не ми трябва, искам да си го спомня, щото тогава съм била в точното състояние да го напиша и да е това, което искам да кажа, защото обикновено в главата ми е велика история, особено в автобуса или под душа, но не като пеенето фалшиво под душа, та да реша да запиша албум, а именно под душа е великата история, а после не мога да я напиша - думите са криви, не пасват, тромави, не ме намират, или аз тях, и изобщо не става това, което искам, представата се замазва, защото вече съм излязла от вглъбяването, не знам... не съм в същото съзнание, в което съм била тогава....
Вдъхновение!
- По-голямо от щастието е страданието. по-голямо от страданието е щастието и страданието, когато едновременно са споходили човека. (....) и да не вием до небето от самота, без да знаем, че е от любов.(........)Жените внесоха Хрисула в колибата, опънаха тялото й върху сламеника, маруля изми с мокра престилка бедрата й и спусна ризата, отгоре метна вълнена завивка. повдигна главата й, положи я върху сгънатия си лакът и наля в устата й отвара от лековита трева.Жените се изнизаха от колибата, всяка захвана работата си. Катерина влезе тогава. постоя откъм краката на сестра си, похлупи лице в шепи, сестричето ми, малкото ми сестриче, коленичи сковано, вдигна едрата си длан и внимателно я постави върху оросеното с пот чело на момичето. започна да шепне много бързо кратки думи, аз се свих на кълбо на пода, не ги разбирах, но усещах, че са древни някакви, особени, въздухът наоколо оживя и се задвижи. когато думите на Катерина секнаха, чу се как Хрисула въздъхна. беше в безсъзнание, преживяното бе я потресло и бе възпалило мозъка й.Катерина излезе, хрипавото дишане на Хрисула изпълни колибата. заскимтях като зверче, скимтенето ми премина в тих вой. влизаха понякога жени, никоя не ме пъдеше, не ми обръщаха внимание и аз си виех необезпокоявана. жените сменяха мокри кърпи върху челото на Хрисула, носеха мед, пилешка чорба, мляко и насила ги изливаха в устата на болната, като разтваряха с пръсти челюстта й.На третия ден привечер в колибата влезе Йоргос. постоя до главата на Хрисула, посяга няколко пъти да отмести от челото й залепната къдрица. под златистата брада мускулите на лицето му играеха. мълчеше, заслушан в Хрисулиното свистящо дишане. сетне излезе.Хукнах след него, аз съм виновна за всичко, убий ме, Йоргос, премажи ме с камък, стъпчи ме като змия, аз съм виновна. Йоргос не ме и чу. отметна със замах цедилката и влезе в колибата при Катерина. (.....) Вечерта Катерина пак влезе. под окото й имаше морав оток, лицето й беше подпухнало. застана до главата на болната, зашепна своите древни целителни думи, въздъхна накрая, погали бегло Хрисула по изтънелите пръсти и излезе.На другатс сутрин Хрисула някак особено се протегна цялата, простена блажена и отвори очи: - Пиньо, съмна ли?Скоро тя започна да върши онова, което винаги бе правила. помагаше на жените да прецедят млякото и да го подсирят, заиграваше се с котетата си, опитваше се да среше гъстите ми, подивели от ветрищата и драките коси, опъваше с дървения волски гребен, аз хленчех, тя ме назидаваше, трай сега, трябва да си хубава, щото си жена по природа. нито веднъж не заговорихме за онова, което бях предизвикала с невъздържанието си, нито упрек не чух от Хрисулината уста, бяхме го преживели взаимно в потрес и нямаше какво да си прощаваме, по някакъв свръхестествен начин бяхме успели да си кажем всичко с настръхналото си мълчание, докато тя лежеше полумъртва в колибата. че има нещо по-силно от думите, аз, Пиньо разбрах тогава и завинаги. твърде рано научих тогава, че по-силно от думите е онова, което не може да бъде изговорено. в мигове на страдание, то е силно като раждането, човек се ражда отново, истина ви казвам, ако успее да оцелее, става нов човек. двете с Хрисула бяхме станали нови хора, Хрисула - по-дълбока и надвесена над себе си, аз - внезапно и непоправимо пораснала. променила се беше и Катерина. бе станала още по-мълчалива. и без друго думите й се свидеха и за добро, и за лошо, сега съвсем бе затворила уста. но тя бе намерила сили да прости и прошката й беше успяла да спаси от гибел и Хрисула, и нея самата. бяхме оцелели всичките, всеки от нас бе заплатил своята цена.(...........) А късно през нощта Хрисула ме разтърси за раменете и когато уплашено изписках, постави пръст върху устните си ш-ш-ш-т! хайде, тръгваме! къде, сепнах се, още в люлката на съня, Хрисула предупредително постави длан върху устата ми и несръчно ме заоблича, макар че отдавна сама си вършех тази работа. хвана ме за ръка и двете излязохме от колибата, и тръгнахме по пътеката. обърнахме се за последно в мига, с който Йоргос излизаше от семейната колиба и се канеше на пръсти да се вмъкне в нашата. - Ще трябва без мене да се научиш да дишаш, човече! - рече Хрисула и двете продължихме пътя си.Етикети: хубаво
не
не мисля, че обичам родителите си и осъзнавам цялата сериозност на това. те ме обичат, но не ме харесват. страхотно, нали? все да ми променят нещо - от дрехите през музиката та до мисленето. не се опитват да разбират, нито го искат. звуча като тийнейджър, а и така се чувствам, когато майка ми напада панталоните ми без да разбера, за да ги подгъне, щото им имало нещо и не може аз да ходя с такива дрехи - харесвам си ги скъсани и няма да си купя онова яке дето го харесах - от инат. знаех си аз, че трябва само с дес да пазарувам.
не харесвам някои възпитателни практики, които е прилагала майка ми. не харесвам и фактът, че интернет постоянно пада.... БТК! sucks again.
************************************************************
искам да отгледам дъщеря си на изолиран остров с ежеседмични пратки от храна, музика и книги. за да не й подаряват пластмасови играчки и тъпи скъпи дрешки. за да не я разхождам в количката сред дупки и коли по тротоарите и кръстовищата.
за да не я питат още в детската градина има ли си гадже и за кого ще се омъжи. за да не й казват бабите като има децакакво щяло да стане. за да не си купува кроасани, вафли, хамбургери и сокчета от десет стотинки в училище. за да не пуши, щото другите пушат.
и това би било не само егоистично, но и ужасно.
Етикети: гадости
early 90s music
Култови години с култова музика. Когато попът беше истински поп и М. Джаксън беше крал. Когато наистина беше времето на бой-групите, а сега някак не подхождат и са жалки в доизживяването си и опитите за събиране (тейк дат!). Когато певиците-лесбийки бяха култови и си им личеше по чисто early деветдесетарски начин. Когато карирани ризи се носеха поголовно. Когато гледах с изумление и страх да не ме хванат
Justify my love, защото нямаше такива клипове досега (по мои спомени). Когато МТВ беше КУЛТ и пускаше хубава музика, защото тя преобладаваше и се различаваше все пак една от друга. Когато one hit wonder в повечето случаи си заслужаваха и се помнят наистина до днес. Когато рапът беше истински рап и не се омесваше с ар енд би, а беше наистина негърски, gangsta, от гетата, никой не носеше ланци и TLC наистина пееха това. Когато още в трети клас харесвахме Нирвана и имаше едно смешно тълкуване на името им. Когато хората се запознаваха от списания, където са публикували адресите и музиката си и си пишеха хартиени писма. Когато се чудех, но и възхищавах на Скин за гладкообръснатата й черна глава. Когато за мен настъпи времето на Куин, защото е нямало как по-рано, а и доста ги пускаха след смъртта на Фреди. Когато щраках с пръсти на брадясалия Джордж Майкъл. Когато Аеросмит направиха ония яките клипове на
Crazy и
Cryin' с А. Силвърстоун и Лив Тайлър. Когато в България КУЛТ бяха Дони и Момчил и сестра ми имаше снимки с тях и автографи (и те и тя са с карирани ризи, хаха). Когато излезе онази чудна песен на Ник и Кайли със странния текст и
Confide in me само на Кайли, която ми действаше потискащо на 9-годишното съзнание, но нито за миг не помислях да сменя канала. Когато още по така ми действаше
Tom's dinner на Сузан Вега - имаше нещо в гласовете на тия жени точно в тези песни, което ми бъркаше в мозъка. Когато го имаше онзи стил 'grunge' и всички ходеха в едни широки странно-забавни дрехи цветни, с квадрати, карета, или помня ли кво още и разни плетени гривнички, които хора, надявам се, и до днес слушат хубава мзуика. Когато се говореше за Милена и аз й се чудех на тая кво врещи и как така ще има бели кичури по странната си коса (тези мисли са били единственият ми досег с
Ревю и
Нова Генерация примерно - чиито имена дори не бях чувала, или не помня да съм, защото просто сестра ми не слушаше, а аз доста се влияех от нея, въпреки че тогава се карахме за дистанционното - аз като порядъчно дете в нчалното искам картуун нетуърк, тя като порядъчен пубертет в гимназия иска МТВ). Когато вкъщи беше пълно с касетки на Джаксън, Куин... помня една на Енигма, записи на
Jagged little pill na
Alanis,
Twin Peaks OST, който ме ужасяваше,
Roxete,
Ace of Base,
Scorpions (добавя сестра ми), с онази култова
Wind of change и още по-култовата
Another brick in the wall на
Pink Floyd, които възприемах много серизно - бях разбиращо дете.
Етикети: писаници
детето, което не можело
да прегръща силно..........
обичам способността си, когато съм пила и се прибирам към вкъщи, да вървя много бързо. да вървя, докато в главата ми се разиграват сцени и думи, но ми е толкова автоматично прибирането, че мога изцяло да се посветя на главата си. обичам да мога да се прибирам отвсякъде до нас пеша за кратко време, което е някак невъзможно в софия.
след моменти, когато двете сме изпили общо бутилка ром (а когато броиш чашите не изглежда толкова много). обичам цените в бургас. обичам да пия в бургас. защото винаги мога да се прибера, да се преоблека, изкъпя и пак да изляза и да не ми е отнело толкова много време, колкото в софия. защото не е така отровно, когато пресичаш кръстовища. обичам да знам, че не е нужно да ям навън, защото вкъщи-то ми е близо....
..след моменти с приятели, стрелички, снимки и пейка.
Етикети: затворени очи, хубаво
again
http://homily.cult.bg/7/index.php?id=8330 вдъхновявах се от теб, после ти почна от мен, после една от друга едновременно и това раждаше приказки, постове, писма - всяка необходима дума започва с П. това ме подсеща за една нощ у вас в студентски, когато беше дошъл бате Жорко и двамата си лежахте на едното легло, а аз зад вас ви слушах притихнала и пишех части от разговора ви и мои измислици, а когато ти го прочете, написа нещо пак с хлебарки и глупости и го предаде по арабски (и аз се чувствах адски значима). но няма да изброявам като теб какво помня (да, My sweet prince във влака го помня прекалено добре и изобщо всеки момент от това смутно време), идеята ми беше, че сме като верижна реакция, като перпетуум мобиле.
Освен това, избери си - познавам те от малка или не мога да те познавам в никакъв случай, защото не съм била ти последните 21 години? :) Друго - на мен не мие лесно да преживявам неща и точка за това, говорила съм го и писала вече много пъти. Да ми пука - от какво? или за какво? понякога от абсолютно нищо, друг път прекалено много, но и в двата случая не е довело до нищо добро..или знам ли.
А понякога с теб е никога нищо, а друг път винаги всичко и навсякъде. помня като ми казваше, че рибите сме такива, че си измисляме наши значения на нещата и толкова вярваме в тях, че се чудим и караме с другите, когато не ни вярват или не ги възприемат без да сме им ги обяснили.
същинско дете си. осинових те от малка и все ми се качваш на главата и бягаш от вкъщи при всеки удобен случай. нямам представа какво исках да кажа с това.
намерих тази снимка на Шашко в албума на Яна Пункина a.k.a pearlsgirl в homily. от един от протестите за Рила е.
а това сме с Плам и Ачко на Зеления панаир.
Етикети: затворени очи
друго вдъхновение
Това е първият ми пост от вкъщи. Декемврийско бургаско вкъщи с чисто нов компютър с чисто нов интернет, който не мога да отнеса със себе си. Но се радвам...... - това приблизително мислех да пиша от приблизително няколко дни и ето пиша го най-накрая.
(снощи постът се затри точно като да го публикувам..запазило се само началото, мамка му)
1.Аз съм Шашица, Калоян е Шашко, Марто е класическа Шашка. В приказката, която пише мА. си ни представям някакви рошави същественца като Хомсчето на Туве, но той си ни представя като някакви човечета. Жалко, че не мога да рисувам. (тва дали беше тайна за коледа)
Като се сещам за мюзикъла на Алма Алтер, отварям уста да изкрещя без звук и се захилвам детски. Ако реша да ги сравнявам с този от преди две години, сегашният не беше по-добър (примерно), но се забавлявах повече. Тогава бях удивена, беше адски вдъхновяващо особено една едра кака, която беше доста кръшна, да й се ненадява човек и го правеше с огромен ентусиазъм. Сега се кефех, защото някои неща все още си спомнях, гледах как играе Марта и се влюбих в няква мацка с една коса; и 'импровизацията' на странния младеж. И накрая, докато с Плам търсим с поглед Марта да я поздравим и все я губим, тя изкскача отнякъде в бяг и аз явно съм наистина добре и отпусната някак, защото успявам да я прегърна почти толкова силно, колкото тя мен (вдъхновението, плам, но после ще ти кажа още за него) и сто часа да й роша косата и да й казвам колко е хубава до прекаляване.
2. I.don't.get.it.I.don't.get.it.I.don't.get.it.I.don't.get.it. I can't see her fucking point.her fucking point. Защото ме поздравява и се усмихва и после нищо повече и успешно се избягваме физически, дотолкова, че аз не мога да се движа и отказвам да мръдна не само заради омекналите колена, а нещо непонятно ме възпира от желанието да ходя тук-там. и едновременно с това не усещам почти нищо и ме успокоява и радва фактът да си говоря с определени хора, които са край мен.
3. Мария e с много дълга коса и снове между хора и автографи, между вино и стихове върху джаги, между свещи, музика и стена, на която прожектират 'Кошмари преди коледа' без звук и субтитри. и Поли, която е дошла с Ева, постоянно разгръща двете книжки, чете, кефи се нещо и е толкова хубава, накрая ги прибира в чантата си, а аз й пипам ухото, което е червено и горещо. и пием вино, ходейки в комплект тримата с Марта и мАРТин и още вино в очакване тълпите пред Мария за автографи да намалеят (колко много М-та таз вечер, в случая и аз се причислявам към тях, защото марта ми научила името, ще се разправяме с тодор..). и наистина изненадваща музика, въпреки че е позната. 'даваме пример' на 'гостите' в галерията да си тръгнат, не знам какво се получава.
4. след това студен(т)стваме към 3 уши за бритпоп парти на Ася с вмъкнат лейдис найт. масата ни е пълна с две свещи и шоколадови неща, с които подкупваме и Ася. Брит, поп, нещо средно и на места нищо като бритпоп, но танцуваме. затворени очи и о боже, още повече отворени. очи-очи-очи.пише ми се само с тирета и точки между думите. някои изречения го заслужават, защото разстоянието сякаш разкъсва зависимостта между определените думи, а така смисълът на самата емоция някак се изплъзва и изтича през празните полета. Задигаме коледни играчки от ледената пързалка на Батенберг и стискаме палци вратата на тавана да е авейлъбъл. Въпреки че му се спи, мартин ни пече сандвичи и заспиваме някак си на единствения матрак с музика.5. 2 часа сън, за да се прибера до нас да си оправя багажа, където заварвам следната забавна картинка в моята стая - на земята тодор с духалка до себе си спи; на дивана нещо вероятно от женски род; калоян се гмурнал в голямото ми легло. с 'нещото' си казваме, че се познаваме отнякъде и после разбираме, че е от Браковете по любов на Алма Алтер, където се зажених и в този ранен час тя почва да ме пита какво мисля за театъра и определени представления и т.н. после двете установяваме: аз - че тя е тази, за която тодор ми казва, че е от театъра и че се познават с Марта (тук заприличва на латино-сериал, слава богу, бременни няма), а когато на тръгване тодор изръсва 'познавате се от минути и не сте спрели да говорите', тя решава да се запознаем по име, казва 'Але...?!?' и тук тя установява, че аз я знам под имената, 'Джаджа', 'онова с косата'.....
6. правя контролна в просъници, колежките ми казват, че по езикова култура съм изкарала най-високото 5,75 и някви суперлативи казала бабката...а във влака усещането е, че съм била замалко в софия. Вероятно заради хубавото на 20ти и заспалото на 21ви. спокойно ми е с натрупалия сняг навсякъде, макар мартин да не се качи на влака и смса 'не харесвам този град'. Да, има много гнило в цялото всичко, но раннозалязващото слънце скоро ме отнася към тъмната част на деня (какво заключение!) и си мисля, че скоро съм вкъщи и тия 6 часа ми се струват доста малко и преодолимо време. Не съм нетърпелива както бях последната седмица. А и ми се спеше и като става съвсем тъмно заспивам на музика и вкъщи-то само си идва. (вечеря-пиле със зеле, закуска-пиле със зеле, обяд-пиле със зеле. i just can't get enough. от недоспиването или именно това някак бързо прибиране не мога да си осъзная вкъщи-то. действията миса рутинни, но ми се приплака от радост като влизах в банята боса и оглеждах и вдишвах как мирише на чисто и мога да пипам плочките дори във всеки ъгъл и пак ще е чисто. и имаме най-голямата елха евър! и беше адски привично как си лягам, обръщам се наляво и главата ми се опира в мекото на облегалката на леглото и разглеждам онзи стар календар облепен с изрезки и съм отворила уста в почти невярване, че съм тук. иначе е някак ново с този компютър и новите телефони, шкафът е пълен с шоколади и ядки за коледа, купили са ми зелени маслини, син туборг и сладък пелин, в стаята ми има тиква-цигулка, саксии с лимони, но са малки още, долу саксиите са разместени заради елхата, а сега баба е долу..)7. Петя навърши 18 вчера и това е много странно. винаги си я представяш на 15, 16, дори 17. сега няма незаконни неща, което всъщност наистина е без значение, но цифрите ми бяха важни.Етикети: хубаво, personal, poetry
Обяснения
Трябваше да стана цинична, нямаше как. За да изляза на повърхността и да дишам. Другата алтернатива беше да се потопя в тъпата си чувствителност и не емоционалност и да се удавя. Защото не мога, ако не съм в някоя крайност. Защото посредата ми е ненормално в повечето случаи.
Трябваше да стана брутална (или поне да си го въобразя или да накарам другите да го повярват). Защото е някакво доближаване до; някаква моя си съвършеност; моя фикция.
Трябваше, защото нежността вече не е на дневен ред и я отричам по всякаквио възможни начини. Но това са само ненужни заявления и думи. Поведението ми всъщност не говори никак красноречиво. Щом не са думите и поведението, тогава кое?
Всъщност наистина съм посредата:
от едната страна е тази толкова бленувана и сънувана нежност, на която се усещам вече неспособна и която вече не ми се култивира и съхранява за никого;
от другата е червено-черният садо-мазохизъм, чиято идея съм прегърнала (идея, казах) и нищо повече.
Всъщност (за трети път) това са пълни глупости, защото съм смешна и ако човек ме погледне в лицето, никога няма да помисли, че мисля за това. затова всяка ми дума е не на място. (А в тролеите или много рано сутрин в главата ми никнат стихове за рибешки очи и невинни момичета)..... оф, ква е тая нужда напоследък да се обяснявам....
*************************************************************************
*рано сутрин -
между зъбите ми рибешко око.
*малка и с черен лак
и на очите молив,
за да стъпче невинността,
но така само я въздига,
когато към теб вдигне поглед.
Етикети: personal, poetry
Венета
Много говориш. И то бързо. А когато ми е апатично, чувам само половината. Но ти искаш да си го кажеш anyway. Аз съм ти като кафе към цигарата, или обратно. Вече едва те помня мълчалива и спокойна. Сега си пълен гей с тези коси и само пушиш. Едно време имаше едно философско отношение към цигарите. Кажи ми кое от старото 'ти' още е там някъде - кои навици, мисли и желания? Вярваш ли още в нещо?
************************************************
Пръстите ми сами са се научили.
Като карането на колело. Като писането.
Но само ако поискат.
А те никак не искат.
Никак никого не искат.
Етикети: personal
Няма вече
*Няма ги вече онези жени. Онези, които ти пеят силно през слушалките, за да заспиш и да забравиш. (За мен никога не ги е и имало.)
*Няма ги вече онези моменти на непреодоляна невинност, когато гледаш в очите и чакаш зениците да ти проговорят, което искаш да чуеш. Няма ги откраднатите нощи, през които се изпълваш едносрвеменно и забързано със страх, възбуда, очакване и опити. Няма ги после сутрините-обеди, когато не ти се яде от певъзбуда, неосъществености и почти пазене на тайна. няма ги вече погледите - търсещите, бягащите. Няма го и заминаването в един момент. Няма ги глупостите, които после ти наговарят, защото не си разчел правилно морзовия код в зениците. Няма го и цялото последствие от невъзможността.
*Няма ги свещите и откриването на света. Остана откриването на тирбушона. Няма ги моментите на искрена и съвсем не жалка слабост. Няма ги разговорите.
Мразя да звуча патетик. Предпочитам циничността, ако някои пък предпочитат така да наричат думите ми. А сега от ден на ден и във всеки отделен момент се колебая между 'тъжно', 'влюбено', 'детско-щастливо' и 'спокойно-щастливо'.
..........censured......... (xa)
Етикети: писаници, personal
bla
исках да пиша нещо тук. но забравих бележника си вкъщи. следващия път вече ще съм написала, каквото исках и това съобщение ще го няма, йе! (малката гергана тръгва на училище в първи клас. майка й й казва да върви на зиг-заг, за да не я застрелят...малката гергана едва се добира до училище, защото чантата й тежи 95 килограма.... - не, постовете ми няма да бъдат толкова весели.)
Етикети: глупости
