детски му работи

OST на сънищата ми

Етикети: сънища, хубаво

posted by dete @ 10:03 am Comments: 2

it's you

ти си очите си. единствено и изцяло. всяко петънце в тях, всеки нюанс на ириса. и не само. ти си очите си в погледа при всяко поглеждане - в мен, не в мен и навсякъде. да, ти. как вдигаш очи съзнателно или не, как гледаш продължително без да мигаш и помръдваш. защото те поглъщат всичко, обхващат цялата картина като че гледат нещо малко, а когато гледат нещо малко го правят значимо като цяла вселена. ти си очите ти затворени и устните ти, които наблюдавам в този момент. ти си очите ти тъжни, които никога не съм виждала, защото сме тъжни само със себе си. ти си очите си, чийто поглед често разчитам, едва долавям или съвсем не знам какво значи. ти си очите си, които владеят положението, ситуацията, мен. ти си очите си, които ми говорят отдалече, от много близко и бъркат в моите.
ти си устните си единствено и изцяло. с всяко помръдване на ъгълчетата, в застиналата от щастие усмивка. и не само. точно ти!
ти си очите и устните си заедно и изцяло, защото те създават образа на лицето, докато гледаш, гледаш и все едно създаваш нещо.

Етикети: филми, хубаво

posted by dete @ 5:45 pm Comments: 3

o!

последна нощ в бургас. важна ми е някак. като онази първата. заради тримесечното отсъствие и вероятността да се върна къмто след сесията. важна и защото завърших всичките си изсиквания към храна навън - ядох катма със сладко и сирене и така желаната странджанка с лютеница (денонощни били) - харесва ми в момента да се оригвам на нея. заради още рома и снимките с дес от ехей преди малко, а вече са на компютъра и заради всички неща, които си разказахме с големи подробности понякога, защото сме една зодия :) и заради доброто 'сработване' или по-скоро усещане между фотограф и модел (защото само на нея давам доброволно да ме снима). заради картофите от мусаката, които боцках до преди още по-малко и ядях с внимание (и съзнание, хаха), за да усетя напълно сладкия им вкус.

Етикети: затворени очи, хубаво, photos

posted by dete @ 12:24 am Comments: 1

освен тва!

днес почна от вчера, което е почнало от по вчера, то се знае!
днес, което е и вчера пих 5 или 6 различни марки мерло. днес трябва да махна чашата от под стола дето съм забравила и подритвах да не ми пречи като хвърлям стрелички.
днес изпращах гости, които посрещах вчера, което нали е незнайно кога почнало, и които ще видя пак днес в този състав за нова година и с които повечето никога не съм била на нова година и е прекрасно.
днес чета книга, която получих вчера, а бях разлиствала след концерта на Пласибо, което е някогашно вчера.
днес спахме така както спим в софия у нас - четирима, който където, някой на земята върху нещо, измъкнати от някъде одеяла и всички с дрехите. естествено (ли е? хаха).
днес мама каза 'и с тоз панталон ли ще си, дето го носи вчера и спа с него!' днес аз казах 'да' със съзнанието, че тя не знае, че в софия спя с дрехи, а не с пижама.
днес изядох 2 сарми от врящата още тенджера.
Утрето ще е почнало от днес и незнайно докога ще се проточи, а днес, смятан от вчера, е доста дълъг ден.
(и хич няма да споменавам каквито и да било пожелания за новата година, няма да си навивам на пръста да бъда такава или онакава, щото времето, Пиньо, не тече еднакво за всички, нали (= )

Етикети: празник, хубаво

posted by dete @ 4:16 pm Comments: 0

my own personal Елада Пиньо

много исках да споделя тук нещо от Кортасар от Игра на дама, но книгата остана в софия, и Ирис там остана, а сега в ръцете ми е Елада Пиньо (Ирис е вдъхновена от Пиньо) и на моменти ми се доревава от кеф и изписани думи и не знам какво вълшебно има в тази книга и много усместно се връзва със Smashing Pumpkins Cherry без текст в момента. последно странно ми подейства Камю Чумата, където последната една трета от книгата прекарах в рев, добре, че тошо го нямаше този ден - а аз я изядох за 3 дни, обикновено се бавя нарочно - ръсех влажни кърпични навред. но тогава не бяха думите, а историята от един момент нататък, или май те бяха, но по друг начин. нищо, обичам малки букви, главните са при други обстоятелства.. и запетаи обичам, а тирета пък как любя...
трябва ми листа с онова ми писано за думите по принцип и писането по принцип.. не, не ми трябва, искам да си го спомня, щото тогава съм била в точното състояние да го напиша и да е това, което искам да кажа, защото обикновено в главата ми е велика история, особено в автобуса или под душа, но не като пеенето фалшиво под душа, та да реша да запиша албум, а именно под душа е великата история, а после не мога да я напиша - думите са криви, не пасват, тромави, не ме намират, или аз тях, и изобщо не става това, което искам, представата се замазва, защото вече съм излязла от вглъбяването, не знам... не съм в същото съзнание, в което съм била тогава....
Вдъхновение!

- По-голямо от щастието е страданието. по-голямо от страданието е щастието и страданието, когато едновременно са споходили човека. (....) и да не вием до небето от самота, без да знаем, че е от любов.
(........)
Жените внесоха Хрисула в колибата, опънаха тялото й върху сламеника, маруля изми с мокра престилка бедрата й и спусна ризата, отгоре метна вълнена завивка. повдигна главата й, положи я върху сгънатия си лакът и наля в устата й отвара от лековита трева.
Жените се изнизаха от колибата, всяка захвана работата си. Катерина влезе тогава. постоя откъм краката на сестра си, похлупи лице в шепи, сестричето ми, малкото ми сестриче, коленичи сковано, вдигна едрата си длан и внимателно я постави върху оросеното с пот чело на момичето. започна да шепне много бързо кратки думи, аз се свих на кълбо на пода, не ги разбирах, но усещах, че са древни някакви, особени, въздухът наоколо оживя и се задвижи. когато думите на Катерина секнаха, чу се как Хрисула въздъхна. беше в безсъзнание, преживяното бе я потресло и бе възпалило мозъка й.
Катерина излезе, хрипавото дишане на Хрисула изпълни колибата. заскимтях като зверче, скимтенето ми премина в тих вой. влизаха понякога жени, никоя не ме пъдеше, не ми обръщаха внимание и аз си виех необезпокоявана. жените сменяха мокри кърпи върху челото на Хрисула, носеха мед, пилешка чорба, мляко и насила ги изливаха в устата на болната, като разтваряха с пръсти челюстта й.
На третия ден привечер в колибата влезе Йоргос. постоя до главата на Хрисула, посяга няколко пъти да отмести от челото й залепната къдрица. под златистата брада мускулите на лицето му играеха. мълчеше, заслушан в Хрисулиното свистящо дишане. сетне излезе.
Хукнах след него, аз съм виновна за всичко, убий ме, Йоргос, премажи ме с камък, стъпчи ме като змия, аз съм виновна. Йоргос не ме и чу. отметна със замах цедилката и влезе в колибата при Катерина. (.....) Вечерта Катерина пак влезе. под окото й имаше морав оток, лицето й беше подпухнало. застана до главата на болната, зашепна своите древни целителни думи, въздъхна накрая, погали бегло Хрисула по изтънелите пръсти и излезе.
На другатс сутрин Хрисула някак особено се протегна цялата, простена блажена и отвори очи:
- Пиньо, съмна ли?
Скоро тя започна да върши онова, което винаги бе правила. помагаше на жените да прецедят млякото и да го подсирят, заиграваше се с котетата си, опитваше се да среше гъстите ми, подивели от ветрищата и драките коси, опъваше с дървения волски гребен, аз хленчех, тя ме назидаваше, трай сега, трябва да си хубава, щото си жена по природа. нито веднъж не заговорихме за онова, което бях предизвикала с невъздържанието си, нито упрек не чух от Хрисулината уста, бяхме го преживели взаимно в потрес и нямаше какво да си прощаваме,
по някакъв свръхестествен начин бяхме успели да си кажем всичко с настръхналото си мълчание, докато тя лежеше полумъртва в колибата. че има нещо по-силно от думите, аз, Пиньо разбрах тогава и завинаги. твърде рано научих тогава, че по-силно от думите е онова, което не може да бъде изговорено. в мигове на страдание, то е силно като раждането, човек се ражда отново,
истина ви казвам,
ако успее да оцелее, става нов човек. двете с Хрисула бяхме станали нови хора, Хрисула - по-дълбока и надвесена над себе си, аз - внезапно и непоправимо пораснала. променила се беше и Катерина. бе станала още по-мълчалива. и без друго думите й се свидеха и за добро, и за лошо, сега съвсем бе затворила уста. но тя бе намерила сили да прости и прошката й беше успяла да спаси от гибел и Хрисула, и нея самата. бяхме оцелели всичките, всеки от нас бе заплатил своята цена.
(...........) А късно през нощта Хрисула ме разтърси за раменете и когато уплашено изписках, постави пръст върху устните си ш-ш-ш-т! хайде, тръгваме! къде, сепнах се, още в люлката на съня, Хрисула предупредително постави длан върху устата ми и несръчно ме заоблича, макар че отдавна сама си вършех тази работа. хвана ме за ръка и двете излязохме от колибата, и тръгнахме по пътеката. обърнахме се за последно в мига, с който Йоргос излизаше от семейната колиба и се канеше на пръсти да се вмъкне в нашата.
- Ще трябва без мене да се научиш да дишаш, човече! - рече Хрисула и двете продължихме пътя си.

Етикети: хубаво

posted by dete @ 3:10 pm Comments: 0

детето, което не можело

да прегръща силно..........

обичам способността си, когато съм пила и се прибирам към вкъщи, да вървя много бързо. да вървя, докато в главата ми се разиграват сцени и думи, но ми е толкова автоматично прибирането, че мога изцяло да се посветя на главата си. обичам да мога да се прибирам отвсякъде до нас пеша за кратко време, което е някак невъзможно в софия.
след моменти, когато двете сме изпили общо бутилка ром (а когато броиш чашите не изглежда толкова много). обичам цените в бургас. обичам да пия в бургас. защото винаги мога да се прибера, да се преоблека, изкъпя и пак да изляза и да не ми е отнело толкова много време, колкото в софия. защото не е така отровно, когато пресичаш кръстовища. обичам да знам, че не е нужно да ям навън, защото вкъщи-то ми е близо....
..след моменти с приятели, стрелички, снимки и пейка.

Етикети: затворени очи, хубаво

posted by dete @ 3:35 pm Comments: 1

друго вдъхновение

Това е първият ми пост от вкъщи. Декемврийско бургаско вкъщи с чисто нов компютър с чисто нов интернет, който не мога да отнеса със себе си. Но се радвам...... - това приблизително мислех да пиша от приблизително няколко дни и ето пиша го най-накрая.
(снощи постът се затри точно като да го публикувам..запазило се само началото, мамка му)

1.Аз съм Шашица, Калоян е Шашко, Марто е класическа Шашка. В приказката, която пише мА. си ни представям някакви рошави същественца като Хомсчето на Туве, но той си ни представя като някакви човечета. Жалко, че не мога да рисувам. (тва дали беше тайна за коледа)
Като се сещам за мюзикъла на Алма Алтер, отварям уста да изкрещя без звук и се захилвам детски. Ако реша да ги сравнявам с този от преди две години, сегашният не беше по-добър (примерно), но се забавлявах повече. Тогава бях удивена, беше адски вдъхновяващо особено една едра кака, която беше доста кръшна, да й се ненадява човек и го правеше с огромен ентусиазъм. Сега се кефех, защото някои неща все още си спомнях, гледах как играе Марта и се влюбих в няква мацка с една коса; и 'импровизацията' на странния младеж. И накрая, докато с Плам търсим с поглед Марта да я поздравим и все я губим, тя изкскача отнякъде в бяг и аз явно съм наистина добре и отпусната някак, защото успявам да я прегърна почти толкова силно, колкото тя мен (вдъхновението, плам, но после ще ти кажа още за него) и сто часа да й роша косата и да й казвам колко е хубава до прекаляване.
2. I.don't.get.it.I.don't.get.it.I.don't.get.it.I.don't.get.it. I can't see her fucking point.her fucking point. Защото ме поздравява и се усмихва и после нищо повече и успешно се избягваме физически, дотолкова, че аз не мога да се движа и отказвам да мръдна не само заради омекналите колена, а нещо непонятно ме възпира от желанието да ходя тук-там. и едновременно с това не усещам почти нищо и ме успокоява и радва фактът да си говоря с определени хора, които са край мен.
3. Мария e с много дълга коса и снове между хора и автографи, между вино и стихове върху джаги, между свещи, музика и стена, на която прожектират 'Кошмари преди коледа' без звук и субтитри. и Поли, която е дошла с Ева, постоянно разгръща двете книжки, чете, кефи се нещо и е толкова хубава, накрая ги прибира в чантата си, а аз й пипам ухото, което е червено и горещо. и пием вино, ходейки в комплект тримата с Марта и мАРТин и още вино в очакване тълпите пред Мария за автографи да намалеят (колко много М-та таз вечер, в случая и аз се причислявам към тях, защото марта ми научила името, ще се разправяме с тодор..). и наистина изненадваща музика, въпреки че е позната. 'даваме пример' на 'гостите' в галерията да си тръгнат, не знам какво се получава.
4. след това студен(т)стваме към 3 уши за бритпоп парти на Ася с вмъкнат лейдис найт. масата ни е пълна с две свещи и шоколадови неща, с които подкупваме и Ася. Брит, поп, нещо средно и на места нищо като бритпоп, но танцуваме. затворени очи и о боже, още повече отворени. очи-очи-очи.пише ми се само с тирета и точки между думите. някои изречения го заслужават, защото разстоянието сякаш разкъсва зависимостта между определените думи, а така смисълът на самата емоция някак се изплъзва и изтича през празните полета. Задигаме коледни играчки от ледената пързалка на Батенберг и стискаме палци вратата на тавана да е авейлъбъл. Въпреки че му се спи, мартин ни пече сандвичи и заспиваме някак си на единствения матрак с музика.
5. 2 часа сън, за да се прибера до нас да си оправя багажа, където заварвам следната забавна картинка в моята стая - на земята тодор с духалка до себе си спи; на дивана нещо вероятно от женски род; калоян се гмурнал в голямото ми легло. с 'нещото' си казваме, че се познаваме отнякъде и после разбираме, че е от Браковете по любов на Алма Алтер, където се зажених и в този ранен час тя почва да ме пита какво мисля за театъра и определени представления и т.н. после двете установяваме: аз - че тя е тази, за която тодор ми казва, че е от театъра и че се познават с Марта (тук заприличва на латино-сериал, слава богу, бременни няма), а когато на тръгване тодор изръсва 'познавате се от минути и не сте спрели да говорите', тя решава да се запознаем по име, казва 'Але...?!?' и тук тя установява, че аз я знам под имената, 'Джаджа', 'онова с косата'.....
6. правя контролна в просъници, колежките ми казват, че по езикова култура съм изкарала най-високото 5,75 и някви суперлативи казала бабката...а във влака усещането е, че съм била замалко в софия. Вероятно заради хубавото на 20ти и заспалото на 21ви. спокойно ми е с натрупалия сняг навсякъде, макар мартин да не се качи на влака и смса 'не харесвам този град'. Да, има много гнило в цялото всичко, но раннозалязващото слънце скоро ме отнася към тъмната част на деня (какво заключение!) и си мисля, че скоро съм вкъщи и тия 6 часа ми се струват доста малко и преодолимо време. Не съм нетърпелива както бях последната седмица. А и ми се спеше и като става съвсем тъмно заспивам на музика и вкъщи-то само си идва. (вечеря-пиле със зеле, закуска-пиле със зеле, обяд-пиле със зеле. i just can't get enough. от недоспиването или именно това някак бързо прибиране не мога да си осъзная вкъщи-то. действията миса рутинни, но ми се приплака от радост като влизах в банята боса и оглеждах и вдишвах как мирише на чисто и мога да пипам плочките дори във всеки ъгъл и пак ще е чисто. и имаме най-голямата елха евър! и беше адски привично как си лягам, обръщам се наляво и главата ми се опира в мекото на облегалката на леглото и разглеждам онзи стар календар облепен с изрезки и съм отворила уста в почти невярване, че съм тук. иначе е някак ново с този компютър и новите телефони, шкафът е пълен с шоколади и ядки за коледа, купили са ми зелени маслини, син туборг и сладък пелин, в стаята ми има тиква-цигулка, саксии с лимони, но са малки още, долу саксиите са разместени заради елхата, а сега баба е долу..)
7. Петя навърши 18 вчера и това е много странно. винаги си я представяш на 15, 16, дори 17. сега няма незаконни неща, което всъщност наистина е без значение, но цифрите ми бяха важни.

Етикети: хубаво, personal, poetry

posted by dete @ 1:17 am Comments: 1

Дни ли бяха да ги опишеш!

INXS! Roxette, U2, Plcb, Radiohead, Travis, Skiny Puppy-Tainted love, Kebap4eta i Rozi, Panican!, NG.

Като почне един ден, освен, че не знаеш със сигурност дали е продължение на предишния, ами и продължава няколко дни. Сега не знам имения ден на Мишо у тях начало на този пореден цикъл ли беше, или част от него в по-дългосрочен план... В броя следват: Линч, филм, мижанка, спане, зелено и супа.

- Линч (9 ноември) - този ден трябва да се празнува в Бг като национален празник. Да, бе, и аз го пипнах.

излизане от квартала - куфарче излита от червена жигула, караща бясно. Аз тичам да го отворя. ирта – дете, недей, може да има бомба. Но то по-скоро прилича на аптечка. Жена от блока от терасата си ни казва да го занесем в онази сивата къща. чудя се на себе си как не заебавам ситуацията. Жена от къщата ни благодари. С нищо не ни черпи. според мАртин трябва да направим още 2 ‘добрини’ и без проблем ще ни пуснат на пресконференцията на Линч. Мартин се опитва втората да е да върне някому една изкопана играчка-маймунка; а аз – да спася човек от куче. не се получава.
· тролей – ирта влиза от друга врата и оставаме разделени почти до СУ; и с мА. се отдаваме на устно творчество стил инж. Донев и по-зле. Помня за един пакистанец-бежанец, затворен в буре, който от 2 години не дишал и някакви стари градски песни с нов аранжимент.
· Шипка 6 – по кафе, ореховка и кекс убиваме време до Линч и обсъждаме стратегия как да влезем при журналистите.
· Кемпински-Зографски – до където с мА. се добираме почти накъсмет. Не усещам още вълнение. Едно мо миче, неориентирано като нас, също търси съдбовната зала Витоша. Тръгваме 3мата и се оказва,ч е тя е от Новинар, Казваме й ние от коя медия ще се представяме. После осъзнавам,че всъщност е по-голяма. ред залата всички, които влизат, се вписват в списък. На въпроса ‘от коя медия сте’, казвам пързо ‘Алма Матер, радиото’ и за мое учудване ни казват просто да се запишем. Истински имена и сменени телефони. Ексайтед!
· в залата – сядаме нахално на първия ред и гледаме как всички се приготвят с фотоапарати с огромни обективи и записващи устройства. мА. вади нашето – мп3 плейъра му; и листи за писане.
· His Majesty enters – почти не разбирам когае влязъл и седи точно пред мен и говори, обяснява с ръце за трансцеденталната медитация (и съответния университет, който ще се строи в Младост 4, ноу джоук) и ръката му описва вълни и въртележки, а апаратчиците пред него снимат настървено всяко едно движение, което с нищо не се различава от редишното. Аз пускам плейъра на запис и той спира на 2рата минута от липса на място. но го държа докрай, за да правим впечатление, че сме от медия. И проклинам това радио, че ни е дало толкова малко техника! В продължение на много минути, докато Линч говори, гледа точно мен и аз се хипнотизирам и искаме да участваме във филми. Перчемът му е адски як! Боже, ако не жиевя в София, а в Бургас, как ще ми се случват такива неща!
· преди филма – имаме около 2 часа, кото пропиляваме в пътуване, храна и търсене на магазин за бельо и у мА. за преобличане.
· филмът ‘Линч’ – (9 ноември, 15ч.) – на опашката за билети засичам Десу-бу, която е именно в Алма Матер радиото и й предлагам записките на Марто като материал.
· сънят – да, интересен е филмът, особено, докато говори по телефона с Джеръми Айрънс, реже врати и прави дупки в декорите, пуши и хвърля фасовете на пода на ‘офиса’ на радиопредаването си, но сънят ми се обажда в този час и нещо и между 2 сцени сънувам толкова много и постоянно се оплаквам на Деси-бу колко ми се спи.
· въпросите – Линч излиза с жълта вратовръзка и усещането е сякаш сме били заедно досега. Повечето въпроси са тъпи, защото 1) има отговорено в книгата му; 2) са за Туин Пийкс, а за това са изписани хиляди сайтове, но кой да ги чете освен мАртин. Но има и добри попадения и той разказва как се е ‘появила’ идеята за Боб във филма; за Денис Хопър в ‘Синьо кадифе’.
· фенове – после отиваме за автографи – нещо, което не харесвам, но в случая много исках. Книгата ми е в Бургас, та ми се подписва на тетрадка. После снимки с телефона ми и ‘You’re the greatest!’ - казва мАртин. ‘Thanx, maaaan’ - отговаря Линч,

Прибиране - звъня на мама да следи да ме види по телевизора, хаха! Замъквам мА. у нас да ми изяде яденето, което прави 3та поредна нощ за него да не се прибира
- Мижанка - след папане и домино, идва Калоян-голямата Шашка. Плам рещава, че живея много далеч след като почти я навих да дойде, за това пък Марта се съгласява почти от раз, което е едно голямо УАУ! Децата се чудят вече на какво да играем, а до Листопад никога няма да стигнем
§ Марта - не е толкова изумена, както когато я побутнах и й казах 'аз съм dete', може би защото този път е подготвена. Не, бе, и аз се чувствам така сред 3ма непознати! Пък и и обещахме да не я упояваме, за да й вземем бъбрек-два. Чайове, бири, а на децата все им се играе. Странно, но преобразуваната Асоциации (един по един се изреждат да казват дума, докарала им асоциация от предната) се оказва доста плодотворна, най-вече заради обратното на асоциации. Като банан-самолетоносач-тиква-сламка-фенерче-килим-шише-химикал (сега си ги измислям, че ми стана забавно). Марта е почти срамежлива, почти разговорлива, съвсем Риба и почти с коса - на което (последното) се изумявам с възхищение 'как е възможно' всеки път като я погледна. Както викахме навремето, когато си говорехме за обръснати глави - 'хубав и правилен череп'. После слушаме инж. Донев до попикаване и после невероятно идиотската идея да играем на мижанка. Калоян съвсем се вдетинява покрай нас (все той измисля детските идеи). След 2 кратки игри в двустаен обаче идва невероятно умната идея за мижанка навън!
§ Играта - е луда. Имаме обособен периметър. Припомняме си правила за броене и крещим 'Пу за менеееее' в 2 посред нощ. Доста изморително и голяма бягане пада.
§ Вътре - се прибираме да поиграем уно (след представяне една по една картите, нарисувани от нас, пред Калоян и Марта) с бисквити, кекс и локум и мусика още. След нов и продължителен изблик на лиготия и хилеж (от не-спане), ми се доспива ужасно.
- Спане - шашка ще спи в стаята на Тошко, който още не се е върнал от филм с Георги и вероятно ще спи у тях. Което се оказва не така, когато се оказва, че без да разберем Тощо се е прибрал, докато сме били навън и спи без да ни чува. Спим. Богове, най-сетне! Събужда ме телефонът на Шашка, който трябва да тръгва. Студено е. духалка и второ одеяло. Другите си спят. Пак сън. Събуждат ме очертанията на лицето на Марта, която също трябва да тръгва. Станало е горещо. А навън! Навън е снежно като Нова Година! Мартин и той ще тръгва. Водя ги до спирката и обяснявам за рейсовете. Облечени са като за лятна олимпиада, а е студ. мА. изчезва до близката мания за зимно яке и чао на Марта.
- Зелено (10 ноември-събота) - след лекция, на която почти спя, се добирам до Зеления панаир на НДК, с Плам, Ачо и Катя. Купувам си 'адската' торбичка от плат със зелени кленове листа и надпис 'зелен бъди'; гледаме филмчета с добра идея, но ужасно патетик разказвачка; много полезни брошури и доброволчески лагери. После харча пари и за книги (не знам - за половин седмица ми липсват 80 лв.) - Силвия Чолева - Картички (наистина с картички) и 'Посветено на терлика - 20 артекспедиции в Източните Родопи' на Артдвижения Кръг. После у Жужу и Катето, където да си взема ютията и лампата и ме засипват със стари програми и седмици в софия и де що неща съм си забравила при изнасянето преди година (старата ми квартира). С див ентусиазъм им говоря за яката зелена торбичка и показвам, за Линч, за Марта, за Калоян и мижанката посред нощ, показвам блогове, а Жужу се зачита и ходи по линкове. После пътувам за Георги за т. нар. Сефте парти, купувам ром и чипс. Оказвам се 'сама жена' - там са само Ванката и Кем и 2ма георгиеви колеги. Компютърът е заел цялото им внимание и в отчаяние ям филии с лютеница и салати и чипс и бонбони. Не че се чувствам не на място, просто ми се прави нещо, а хората се кефят само да играят халф лайф и някъв самолет. Поне си говорим с Кем за Линч (и той бе там) и с Георги доста, което ми е някак неочаквано. Иначе очаквах познати като мА, Мишо, Ети, Ани... Брех, напоследък само с момчета се събирам - като едно време, но сега никой няма колички и автомати.
- Супа - мА. звъни и под секрет му казвам, че тук няма никой по-познат и си тръгвам без да казвам на георги, че ще ходим у Мишо, сори. Оказва се, че в Жужу съм забравила всичките си пари и разполагам с лев и нещо. Той пък с още по-малко и сме луди. Уж да избягам от заледеното на моста на влюбените, падам на сухо място както съм с раницата, пълна с ютия и лампа. Белегът на ръката ми са 2 дупки като ухапано от змия. Изпускаме явно последния автобус за Мищо, щото е 11ч. и правим тегели да се стоплим. Той тръгва да ни взима сколата, защото ни обича безкрайно. Само ни е смешно. И 'Мартин, случвало ли ти се е да имаш... значи имаш едни 'преди' и 'сега',м които са разделени от един момент, в който осъзнаваш, че никога вече не можеш да възприемеш човека пред теб по същия начин?... оф, абе в любовен аспект!'
§ Докато чакаме Мишо, мА. преиграва: 'хайде, това такси закъснява...ало, поръчах едно такси' и в този момент Мишу бие спирачки до нас. "Мишо, виж, ухапа ме змия' - показвам му 2те дупки.' 'Ааам...', 'Закарай ме в болница!', 'Сега нали няма да умреш... в нас?' Загриженост, хаха!
§ Оказва се, че Мишо е адски паричен на наш фон - 5 лв. За няколко дни, с които купуват бира! Шапката ми е паднала в калта и докато Мишо е пак в магазина за суха супа, щото имал картофи, с мАртин разиграваме диалози 'не, мишо, никакви пари не сме намирали в колата. Изобщо не сме и тършували! И никакъв автобус не е минавал!' и ' Мишо, какъв прах ще ми дадеш за шапката? Имаш ли за ръчно пране? Ама да е за цветно! И с омекотител!' когато наистина го питам, той казва, че имал за жълто пране!
§ Обявява, че той сам ще прави супата, защото знае с мА какви ги забъркваме поне като стане дума за спагети. За последните Мишо даде само едно масло и кетчуп (щото така си ги обича), а ние сложихме в нашите: лютеница, всички подправки, краставички, камби и моркови от буркан и невероятните ябълка, чесън и мед!
§ Още под влияние на престоя в Георги и игрите, казвам,ч е като противовес ужасно ми се гледат Футурама, Фемили гай и Саут парк, квото пуснат! След малко Фемили гай, почваме първия епизод на Туин Пийкс и Мишо заплашва да го спре след като мАр. Говори репликите с героите, затова си ги говорим зад гърба му. Друг път не ми е било толкова интересно да гледам, все едно съм във филма и почти ще се разплача за Лора. Не от филма, а от Огън, следвай ме и книгата с дневника й се разбира повече за нея и защо всички са потресени. Нямам търпение да видя идването на Дейл Купър, но си лягам и той тъкмо се появява. Oh, what are these fantastic trees!
§ (11 ноември) - мишо ми се смее, че тва ми бил най-дългия сън и че спя с очилата. Епично прибиране от 2 часа и без късмет.
- Бонус трак - 11 ноември вечер: Тошо е направил чудна картофена салата, в която лукът и картофите са правопропорционални по размер и количество. Разпръсквам всички брошури, книги, седмици в софия, програми п опода и уж ще оправям, но само чета, пак ям, оправям малко, пиша, пак ям, чета... докато не звъни Петя да съобщи, че ще изюрка мА. да дойдат. Направо i feel sorry for him, четири вечери му станаха навън. Той не й вдигнал обаче и тя се докарва сама с половин бутилка коняк и жартиери!
§ И се почва взаимно лакиране на ноктите на краката в червено и черно между трима ни с Тощо. Коняк с кафе, снимки на лака и игра на уно.
§ Свещи и игра със сенките, когато Тошо си е легнал. Не, няма да се вмъкваме в леглото му и да спим тримата!
§ Ще спим. Спрях музиката, но се обичаме. Не, не се притеснявам. Не нищо ми няма. Не, добре съм. Да, бе, добре съм. Дете съм, нали знаеш. Малко не мога. Малко нищо не мога. Малко се притеснявам. Но за 2 години и половина има напредък
Дете!
Дете!
Дете, детедетедете! Дете се оказва не случайно избрано име. Малко ме е страх. Малко е нелепо. Топло. Горещо. Без одеяло е студено. Хубаво топло. Навсякъде мирише по различен начин, но все така хубаво - аромати от мъжки парфюми и сладък дъх на бахар (и аз не знам!). аз съм котка.
Дете съм и не съм свикнала., трудно е. да и не. По-скоро да, но...
Спим, тихо.
Топло. Горещо. Със студени крака, които не се стоплят.
Напредъкът е хубаво нещо. Дете, хубаво е. знам.
... Къса коса в ръцете ми, мека, топла. Разтапящо меко, стъписващо топло.
Не знам как да се отпусна съвсем, пречи ми нещо. Топло. Пари. Гладкост. Знаеш ли, забелязала съм, че нямаме координираност като се целуваме.
Хахаххахаха, знам!
Ще спим ли? Не. Ама сега това какво значи!
Искам така! Ъ, не. Последно?
Fuck, fuck!
Аз, такова, не мога. Какъв е проблемът? Не мога. Защо? Не мисля, че успявам
@#$$%^&ế()І)+ế^$#@@
не, не мога!
(страх ме е)
добре, спим.
Ъъ, това такова ли беше? Да. Окей, да знам.

Етикети: (непри)лично, затворени очи, сънища, филми, хубаво

posted by dete @ 3:22 pm Comments: 6