детски му работи

it's you

ти си очите си. единствено и изцяло. всяко петънце в тях, всеки нюанс на ириса. и не само. ти си очите си в погледа при всяко поглеждане - в мен, не в мен и навсякъде. да, ти. как вдигаш очи съзнателно или не, как гледаш продължително без да мигаш и помръдваш. защото те поглъщат всичко, обхващат цялата картина като че гледат нещо малко, а когато гледат нещо малко го правят значимо като цяла вселена. ти си очите ти затворени и устните ти, които наблюдавам в този момент. ти си очите ти тъжни, които никога не съм виждала, защото сме тъжни само със себе си. ти си очите си, чийто поглед често разчитам, едва долавям или съвсем не знам какво значи. ти си очите си, които владеят положението, ситуацията, мен. ти си очите си, които ми говорят отдалече, от много близко и бъркат в моите.
ти си устните си единствено и изцяло. с всяко помръдване на ъгълчетата, в застиналата от щастие усмивка. и не само. точно ти!
ти си очите и устните си заедно и изцяло, защото те създават образа на лицето, докато гледаш, гледаш и все едно създаваш нещо.

Етикети: филми, хубаво

posted by dete @ 5:45 сл.об. Comments: 3

Дни ли бяха да ги опишеш!

INXS! Roxette, U2, Plcb, Radiohead, Travis, Skiny Puppy-Tainted love, Kebap4eta i Rozi, Panican!, NG.

Като почне един ден, освен, че не знаеш със сигурност дали е продължение на предишния, ами и продължава няколко дни. Сега не знам имения ден на Мишо у тях начало на този пореден цикъл ли беше, или част от него в по-дългосрочен план... В броя следват: Линч, филм, мижанка, спане, зелено и супа.

- Линч (9 ноември) - този ден трябва да се празнува в Бг като национален празник. Да, бе, и аз го пипнах.

излизане от квартала - куфарче излита от червена жигула, караща бясно. Аз тичам да го отворя. ирта – дете, недей, може да има бомба. Но то по-скоро прилича на аптечка. Жена от блока от терасата си ни казва да го занесем в онази сивата къща. чудя се на себе си как не заебавам ситуацията. Жена от къщата ни благодари. С нищо не ни черпи. според мАртин трябва да направим още 2 ‘добрини’ и без проблем ще ни пуснат на пресконференцията на Линч. Мартин се опитва втората да е да върне някому една изкопана играчка-маймунка; а аз – да спася човек от куче. не се получава.
· тролей – ирта влиза от друга врата и оставаме разделени почти до СУ; и с мА. се отдаваме на устно творчество стил инж. Донев и по-зле. Помня за един пакистанец-бежанец, затворен в буре, който от 2 години не дишал и някакви стари градски песни с нов аранжимент.
· Шипка 6 – по кафе, ореховка и кекс убиваме време до Линч и обсъждаме стратегия как да влезем при журналистите.
· Кемпински-Зографски – до където с мА. се добираме почти накъсмет. Не усещам още вълнение. Едно мо миче, неориентирано като нас, също търси съдбовната зала Витоша. Тръгваме 3мата и се оказва,ч е тя е от Новинар, Казваме й ние от коя медия ще се представяме. После осъзнавам,че всъщност е по-голяма. ред залата всички, които влизат, се вписват в списък. На въпроса ‘от коя медия сте’, казвам пързо ‘Алма Матер, радиото’ и за мое учудване ни казват просто да се запишем. Истински имена и сменени телефони. Ексайтед!
· в залата – сядаме нахално на първия ред и гледаме как всички се приготвят с фотоапарати с огромни обективи и записващи устройства. мА. вади нашето – мп3 плейъра му; и листи за писане.
· His Majesty enters – почти не разбирам когае влязъл и седи точно пред мен и говори, обяснява с ръце за трансцеденталната медитация (и съответния университет, който ще се строи в Младост 4, ноу джоук) и ръката му описва вълни и въртележки, а апаратчиците пред него снимат настървено всяко едно движение, което с нищо не се различава от редишното. Аз пускам плейъра на запис и той спира на 2рата минута от липса на място. но го държа докрай, за да правим впечатление, че сме от медия. И проклинам това радио, че ни е дало толкова малко техника! В продължение на много минути, докато Линч говори, гледа точно мен и аз се хипнотизирам и искаме да участваме във филми. Перчемът му е адски як! Боже, ако не жиевя в София, а в Бургас, как ще ми се случват такива неща!
· преди филма – имаме около 2 часа, кото пропиляваме в пътуване, храна и търсене на магазин за бельо и у мА. за преобличане.
· филмът ‘Линч’ – (9 ноември, 15ч.) – на опашката за билети засичам Десу-бу, която е именно в Алма Матер радиото и й предлагам записките на Марто като материал.
· сънят – да, интересен е филмът, особено, докато говори по телефона с Джеръми Айрънс, реже врати и прави дупки в декорите, пуши и хвърля фасовете на пода на ‘офиса’ на радиопредаването си, но сънят ми се обажда в този час и нещо и между 2 сцени сънувам толкова много и постоянно се оплаквам на Деси-бу колко ми се спи.
· въпросите – Линч излиза с жълта вратовръзка и усещането е сякаш сме били заедно досега. Повечето въпроси са тъпи, защото 1) има отговорено в книгата му; 2) са за Туин Пийкс, а за това са изписани хиляди сайтове, но кой да ги чете освен мАртин. Но има и добри попадения и той разказва как се е ‘появила’ идеята за Боб във филма; за Денис Хопър в ‘Синьо кадифе’.
· фенове – после отиваме за автографи – нещо, което не харесвам, но в случая много исках. Книгата ми е в Бургас, та ми се подписва на тетрадка. После снимки с телефона ми и ‘You’re the greatest!’ - казва мАртин. ‘Thanx, maaaan’ - отговаря Линч,

Прибиране - звъня на мама да следи да ме види по телевизора, хаха! Замъквам мА. у нас да ми изяде яденето, което прави 3та поредна нощ за него да не се прибира
- Мижанка - след папане и домино, идва Калоян-голямата Шашка. Плам рещава, че живея много далеч след като почти я навих да дойде, за това пък Марта се съгласява почти от раз, което е едно голямо УАУ! Децата се чудят вече на какво да играем, а до Листопад никога няма да стигнем
§ Марта - не е толкова изумена, както когато я побутнах и й казах 'аз съм dete', може би защото този път е подготвена. Не, бе, и аз се чувствам така сред 3ма непознати! Пък и и обещахме да не я упояваме, за да й вземем бъбрек-два. Чайове, бири, а на децата все им се играе. Странно, но преобразуваната Асоциации (един по един се изреждат да казват дума, докарала им асоциация от предната) се оказва доста плодотворна, най-вече заради обратното на асоциации. Като банан-самолетоносач-тиква-сламка-фенерче-килим-шише-химикал (сега си ги измислям, че ми стана забавно). Марта е почти срамежлива, почти разговорлива, съвсем Риба и почти с коса - на което (последното) се изумявам с възхищение 'как е възможно' всеки път като я погледна. Както викахме навремето, когато си говорехме за обръснати глави - 'хубав и правилен череп'. После слушаме инж. Донев до попикаване и после невероятно идиотската идея да играем на мижанка. Калоян съвсем се вдетинява покрай нас (все той измисля детските идеи). След 2 кратки игри в двустаен обаче идва невероятно умната идея за мижанка навън!
§ Играта - е луда. Имаме обособен периметър. Припомняме си правила за броене и крещим 'Пу за менеееее' в 2 посред нощ. Доста изморително и голяма бягане пада.
§ Вътре - се прибираме да поиграем уно (след представяне една по една картите, нарисувани от нас, пред Калоян и Марта) с бисквити, кекс и локум и мусика още. След нов и продължителен изблик на лиготия и хилеж (от не-спане), ми се доспива ужасно.
- Спане - шашка ще спи в стаята на Тошко, който още не се е върнал от филм с Георги и вероятно ще спи у тях. Което се оказва не така, когато се оказва, че без да разберем Тощо се е прибрал, докато сме били навън и спи без да ни чува. Спим. Богове, най-сетне! Събужда ме телефонът на Шашка, който трябва да тръгва. Студено е. духалка и второ одеяло. Другите си спят. Пак сън. Събуждат ме очертанията на лицето на Марта, която също трябва да тръгва. Станало е горещо. А навън! Навън е снежно като Нова Година! Мартин и той ще тръгва. Водя ги до спирката и обяснявам за рейсовете. Облечени са като за лятна олимпиада, а е студ. мА. изчезва до близката мания за зимно яке и чао на Марта.
- Зелено (10 ноември-събота) - след лекция, на която почти спя, се добирам до Зеления панаир на НДК, с Плам, Ачо и Катя. Купувам си 'адската' торбичка от плат със зелени кленове листа и надпис 'зелен бъди'; гледаме филмчета с добра идея, но ужасно патетик разказвачка; много полезни брошури и доброволчески лагери. После харча пари и за книги (не знам - за половин седмица ми липсват 80 лв.) - Силвия Чолева - Картички (наистина с картички) и 'Посветено на терлика - 20 артекспедиции в Източните Родопи' на Артдвижения Кръг. После у Жужу и Катето, където да си взема ютията и лампата и ме засипват със стари програми и седмици в софия и де що неща съм си забравила при изнасянето преди година (старата ми квартира). С див ентусиазъм им говоря за яката зелена торбичка и показвам, за Линч, за Марта, за Калоян и мижанката посред нощ, показвам блогове, а Жужу се зачита и ходи по линкове. После пътувам за Георги за т. нар. Сефте парти, купувам ром и чипс. Оказвам се 'сама жена' - там са само Ванката и Кем и 2ма георгиеви колеги. Компютърът е заел цялото им внимание и в отчаяние ям филии с лютеница и салати и чипс и бонбони. Не че се чувствам не на място, просто ми се прави нещо, а хората се кефят само да играят халф лайф и някъв самолет. Поне си говорим с Кем за Линч (и той бе там) и с Георги доста, което ми е някак неочаквано. Иначе очаквах познати като мА, Мишо, Ети, Ани... Брех, напоследък само с момчета се събирам - като едно време, но сега никой няма колички и автомати.
- Супа - мА. звъни и под секрет му казвам, че тук няма никой по-познат и си тръгвам без да казвам на георги, че ще ходим у Мишо, сори. Оказва се, че в Жужу съм забравила всичките си пари и разполагам с лев и нещо. Той пък с още по-малко и сме луди. Уж да избягам от заледеното на моста на влюбените, падам на сухо място както съм с раницата, пълна с ютия и лампа. Белегът на ръката ми са 2 дупки като ухапано от змия. Изпускаме явно последния автобус за Мищо, щото е 11ч. и правим тегели да се стоплим. Той тръгва да ни взима сколата, защото ни обича безкрайно. Само ни е смешно. И 'Мартин, случвало ли ти се е да имаш... значи имаш едни 'преди' и 'сега',м които са разделени от един момент, в който осъзнаваш, че никога вече не можеш да възприемеш човека пред теб по същия начин?... оф, абе в любовен аспект!'
§ Докато чакаме Мишо, мА. преиграва: 'хайде, това такси закъснява...ало, поръчах едно такси' и в този момент Мишу бие спирачки до нас. "Мишо, виж, ухапа ме змия' - показвам му 2те дупки.' 'Ааам...', 'Закарай ме в болница!', 'Сега нали няма да умреш... в нас?' Загриженост, хаха!
§ Оказва се, че Мишо е адски паричен на наш фон - 5 лв. За няколко дни, с които купуват бира! Шапката ми е паднала в калта и докато Мишо е пак в магазина за суха супа, щото имал картофи, с мАртин разиграваме диалози 'не, мишо, никакви пари не сме намирали в колата. Изобщо не сме и тършували! И никакъв автобус не е минавал!' и ' Мишо, какъв прах ще ми дадеш за шапката? Имаш ли за ръчно пране? Ама да е за цветно! И с омекотител!' когато наистина го питам, той казва, че имал за жълто пране!
§ Обявява, че той сам ще прави супата, защото знае с мА какви ги забъркваме поне като стане дума за спагети. За последните Мишо даде само едно масло и кетчуп (щото така си ги обича), а ние сложихме в нашите: лютеница, всички подправки, краставички, камби и моркови от буркан и невероятните ябълка, чесън и мед!
§ Още под влияние на престоя в Георги и игрите, казвам,ч е като противовес ужасно ми се гледат Футурама, Фемили гай и Саут парк, квото пуснат! След малко Фемили гай, почваме първия епизод на Туин Пийкс и Мишо заплашва да го спре след като мАр. Говори репликите с героите, затова си ги говорим зад гърба му. Друг път не ми е било толкова интересно да гледам, все едно съм във филма и почти ще се разплача за Лора. Не от филма, а от Огън, следвай ме и книгата с дневника й се разбира повече за нея и защо всички са потресени. Нямам търпение да видя идването на Дейл Купър, но си лягам и той тъкмо се появява. Oh, what are these fantastic trees!
§ (11 ноември) - мишо ми се смее, че тва ми бил най-дългия сън и че спя с очилата. Епично прибиране от 2 часа и без късмет.
- Бонус трак - 11 ноември вечер: Тошо е направил чудна картофена салата, в която лукът и картофите са правопропорционални по размер и количество. Разпръсквам всички брошури, книги, седмици в софия, програми п опода и уж ще оправям, но само чета, пак ям, оправям малко, пиша, пак ям, чета... докато не звъни Петя да съобщи, че ще изюрка мА. да дойдат. Направо i feel sorry for him, четири вечери му станаха навън. Той не й вдигнал обаче и тя се докарва сама с половин бутилка коняк и жартиери!
§ И се почва взаимно лакиране на ноктите на краката в червено и черно между трима ни с Тощо. Коняк с кафе, снимки на лака и игра на уно.
§ Свещи и игра със сенките, когато Тошо си е легнал. Не, няма да се вмъкваме в леглото му и да спим тримата!
§ Ще спим. Спрях музиката, но се обичаме. Не, не се притеснявам. Не нищо ми няма. Не, добре съм. Да, бе, добре съм. Дете съм, нали знаеш. Малко не мога. Малко нищо не мога. Малко се притеснявам. Но за 2 години и половина има напредък
Дете!
Дете!
Дете, детедетедете! Дете се оказва не случайно избрано име. Малко ме е страх. Малко е нелепо. Топло. Горещо. Без одеяло е студено. Хубаво топло. Навсякъде мирише по различен начин, но все така хубаво - аромати от мъжки парфюми и сладък дъх на бахар (и аз не знам!). аз съм котка.
Дете съм и не съм свикнала., трудно е. да и не. По-скоро да, но...
Спим, тихо.
Топло. Горещо. Със студени крака, които не се стоплят.
Напредъкът е хубаво нещо. Дете, хубаво е. знам.
... Къса коса в ръцете ми, мека, топла. Разтапящо меко, стъписващо топло.
Не знам как да се отпусна съвсем, пречи ми нещо. Топло. Пари. Гладкост. Знаеш ли, забелязала съм, че нямаме координираност като се целуваме.
Хахаххахаха, знам!
Ще спим ли? Не. Ама сега това какво значи!
Искам така! Ъ, не. Последно?
Fuck, fuck!
Аз, такова, не мога. Какъв е проблемът? Не мога. Защо? Не мисля, че успявам
@#$$%^&ế()І)+ế^$#@@
не, не мога!
(страх ме е)
добре, спим.
Ъъ, това такова ли беше? Да. Окей, да знам.

Етикети: (непри)лично, затворени очи, сънища, филми, хубаво

posted by dete @ 3:22 сл.об. Comments: 6

първо

28 окт., after midnite; квартира-сама-бюро-радио

Етикети: затворени очи, филми, personal

posted by dete @ 12:08 пр.об. Comments: 2

meds - Консервирани Спомени

Снощи. точно, когато медитирам/се приспивам и виждам червено небе на бял фон, или бяло небе на червен фон, или две различни небета и после става наситено мастилено, алармата на телефона ми забучава тревожно. 23.41. даже я бях забравила. римайндър. римайндва ми в графата anniversary, че едва ли не от случката от предишния пост е минала една година. алармата звъни поне час по-рано. помня всичко прекалено подробно.
помня, че следобядът слушах само meds, което се превърна в нещо като химн на такива купони, после и в мой химн, после и в име на блога, хаха... помня, че цяла нощ не можах да спя и почнах да пиша нещо, озаглавено 'писмо до ири' и разказвах какво ли не и после се навивах да й го дам. четях го, докато го пиша и го пишех, докато го четях. нямаше никой в квартирата и можех да лудея на воля. не заспах, докато не изстисках всичко, за което можех да се сетя. трябваше да ходя рано на лекции, но просто спах до обяд. помня някякъв момент от пейка на дворчето на ректората, където седим с плам, а колегите ми бисер и жени и нейни приятели са до библиотеката. помня, че ми беше настръхнало. четях 'писмото' непрекъснато, особено на лекциите, а когато вече ми се ревеше за сън и се отпусках на банката, се приспивах, разказвайки си го. събуждах се, и когато пак заспивах, си го разказвах, докато си спомнях, че съм спряла. за два дни го бях наизустила, даже го сънувах. И когато finally й го набутах в джоба на раницата преди да отлети, се чудех какво да правя, какво да чета, за какво да мисля..
помня много, притеснително много понякога. и то със същите емоции като при самата случка. консервирани спомени. и голямата бяла значка Baby, did you forget to take your meds? и разочарованието всъщност. някаква тъпа горчилка от прекалено бързо протекли събития с неизяснителен край.. малка атомна бомба... добре де, водородна поне...

Етикети: филми, personal

posted by dete @ 4:13 сл.об. Comments: 7

Rules of Attraction

Моля, имайте 18 преди да продължите напред.
Посвещава се на Венета-monday; без причина, мило, нямаш нищо общо с долната случка, освен, че познаваш главните действащи лица. Посвещава се и на факта, че след всеки по такъв купон мога да пиша история и всичките да ги сбера под общото заглавие 'Правила на привличането'. и на нещо друго исках да го посветя, докато бях под душа, но сега забравих.

Ако разпознаеш себе си в това,

Sorry, всяка прилика с лица - случайна.

Нещо като смс от стар познат,

нещо като някаква следа нетрайна.

Седнали сме на единствената свободна маса в 'Чартър' - Филип, Магдалена, Мечтателка и аз. Сега сме спокойни и няма и следа от времето, когато отношенията ни бяха сложни. Магдалена за първи път се влюби в момиче и това беше именно Мечтателка, която нямаше подобни чувства към нея, но това не я спря да се възползва от нейните. В същото време Филип обичаше Магдалена и понасяше стоически връзката им. Скоро двете се разделиха и Маги се хвърли на Филип като в спасителна лодка. Мечтателка започна да сваля мен, което аз разбрах едва след месеци, когато и аз развих подобни намерения към нея. Станахме гаджета, а Маги я ревнуваше от мен, докато ходи с Филип, което не й пречеше и да има забежки с Девата. Аз от своя страна, въпреки Мечтателка, бях все още нещастно влюбена в Тина, чиято приятелка пък - Сияна, Мечтателка опитвала да сваля преди мен и то в присъствието на Тина и Маги. Така усложнени, скоро започнахме да се разпадаме - Мечтателка ми заяви, че не може да е с мен, защото неочаквано се влюбила, но не искаше да ми каже в кого. Не се разтроих особено, защото с нея бяхме наясно, че между нас не е сериозно. Аз подозирах кой може да е - Сребра, и когато по-късно все пак ми каза, че е тя, аз се изчуках със Сребра, въпреки че и тя си имаше приятелка. Междувременно Тина замина за Щатите и Сияна обяви обет за целомъдрие. Когато се събрахме да празнуваме рождения ден на Мечтателка, имах намерение през нощта с нея да се окажем в едно легло. Но бях изненадана - Маги 'временно' се разделила с Филип и смяташе да действа така, както и аз бях намислила спрямо рожденичката. Направих се на по-пияна, отколкото бях, когато ги заварих да се целуват на стълбите. Беше ми все едно, но най-наранен от всички беше Филип, който място не можеше да си намери.
И сега сме просто четиримата, спокойни. Филип и Маги отдавна не са заедно, ако не се брои, че понякога преспиват. Мечтателка си има приятелка от една година - Иглика, която пък си има и приятел - от три години. Тя по принцип е от Ямбол, но сега е дошла в София, защото 'гони гадже' - хубавата Даниела. Когато отидох в кафенето, където бяха само двете, още преди да пристигнат другите, и ги видях, че са се залепили една за друга, им предложих да направим тройка. Дани се нави с охота и после ми пусна ръка под масата, а докато Мечтателка беше в тоалетната, и език.
След 'Чартър' се запътваме към моята квартира. Перверзна ми звъни да я взема от Попа и с Филип отиваме натам, а на двете момичета давам ключовете си да отиват направо у нас. Имам особена слабост към Перверзна, може би дори е любов, не знам, но откакто веднъж преди 2 години правихме секс, не ми е излизала от ума. А и беше невероятен оргазъм. Въпреки че тя си има сериозен приятел. И въпреки че след нея се влюбих в друго момиче. Май чувствата ми и към двете съществуват успоредно. Не съм й го казвала, но съм сигурна, че тя е наясно... По пътя купуваме алкохол - бутилка ром, която отваряме още в тролея и пием. Перверзна ми разправя за момичето, с което се 'занимава' от известно време, дори я познавам, а аз й говоря за хапчето с изтекъл срок, което Чери ми даде, но не знам точно какво е. Забелязваме, че при наличието на осем празни седалки до нас, повечето хора се намират в другата част на тролея...
Събираме се най-накрая петимата. Мечтателка е виждала Перверзна само на снимка на телефона ми, която днес по-рано й показах, и каза, че е ужасна. Но когато се запознават на живо, не може да си затвори устата, не че говори, а просто остава без думи. Перверзна поема нещата в свои ръце и след 2 минути вече съм я оборудвала с нужното, за да гримира Маги. Получава се тежък грим, но доста интригуващ и когато сварвам Маги сама в кухнята, й казвам, че малко ми трябва да й налетя. После Перверзна й изтрива черния молив и я гримира в сиво-синьо. Следваща съм аз, а Мечтателка не вярва като ме поглежда. Тя се е отдала на мъка по Даниела. Родителите й не я пуснаха да дойде у нас, а след няколко часа е рождения й ден. Прегръщам я, както се е свила на леглото и размишлявам върху две противоположни неща - че едновременно нямам желание да съм с нея, но и като нищо мога да го направя.
Перверзна вече гримира Филип, който изглежда перфектно така. Съвсем скоро Мечтателка дотолкова се е впечатлила от нея, че й позволява да я просне с лице към земята и да й овърже ръцете и краката. Недостатъкът е, че го прави с въженцето за скачане на съквартирантката ми, затова няма голям ефект и бързо се разхлабва. Преди да се освободи напълно, я наблюдавам - вързана като агне пред заколение, унижена, там - на пода. И в тоя момент се радвам, че Перверзна не го направи с мен, както исках преди това и много пъти ме е 'заплашвала' да го стори, защото нямаше да понеса погледите на другите трима върху мен. Бих предпочела само тя да присъства... Правим си снимки с грима. Перверзна казва, че се кефи на BDSM зачатъците ми, а аз знам, че само с нея бих ги развила.
Става 12ч. и Мечтателка се обажда на Дани за рождения й ден, но тя й дава домашния си номер и аз я набирам. Казвам й веднага да дойде и й обещавам оргия за награда. А ако не, 'една лоша какичка ще те накаже'. Перверзна грабва слушалка - 'аз съм лошата какичка, идвай да те напляскаме, ще ти платим таксито'. Мечтателка пък обещава целувка за всеки, ако Дани наистина дойде. В крайна сметка успяваме, но Дани е с Ясен, някакво момче, неин съсед, без него нямало да я пуснат. 'Не се притеснявай, аз ще се оправя с него в кухнята' - казва Перверзна на Мечтателка.
С Дани пак се залепват, а Ясен наистина е отведен в кухнята, откъдето се връща също гримиран. Стои му много по-различно от на Филип - заради издълженото и по-бяло лице, и с Маги опитваме да го хванем в поза нещо средно между профил и анфас, затова го снимаме непрекъснато. Той се оказва не наясно с предпочитанията на приятелката си, но никой не му обръща внимание.
Магдалена лежи, зад нея Филип и Перверзна прокарват пръсти по ръцете й, на Перверзна й е интересна реакцията от допира. Аз само им се смея и гледам заговорнически към Дани и Мечтателка. Перверзна е по-директна, докато Филип още осъзнава ситуацията. Маги просто е затворила очи и се наслаждава. Започвам да се изкушавам аз какво да направя, защото я възприемам само като приятелка и никога не съм искала да спя с нея. Все пак се отпускам и когато я хващам за ръка, тя ми отвръща. Държим се много силно, че чак дланите ни се изпотяват. Леко повдигам блузата й - 'я, какво има тук', тя се сепва. Докосвам я между краката, но тя моментално ги затваря... добре, не толкова бързо. Гали ме. Това, което ме спира, е Филип, защото още помня репликата му, отправена към нея веднъж 'Ти ако спиш с нея (и сочи мен), нали знаеш колко зле ще се почувствам'. Затова просто не мога и се отказвам.
Перверзна се е изправила и й се танцува. Побутва ме да съм с нея. Мечтателка се присъединява. Далеч сме от идеята за танц, най-малкото, защото правим други неща, а аз си спомням как се разгорещихме веднъж с една 'затревена' приятелка на Depeche Mode - 'No good' и оттогава възприемам песента по много сексуален начин... Но сега не издържам Перверзна да прави демонстрации с други хора и отивам в кухнята. Намирам за забавно да чупя солети на малки парченца и да целя мивката. Идва Магдалена да вземе нещо, пита защо не съм при тях. След малко и Филип се появява на вратата, и на него отговарям, че искам да съм сама. После и Мечтателка, дори и Ясен. Перверзна нахлува, подава ръка; 'хайде, идвай', отказвам; 'нали ще дойдеш?', 'не, отивай в хола'. Не е свикнала да й отказвам. Пак Магдалена, не я поглеждам, а тя пита срамежливо 'може ли да те гушна?'. Много мило, като се има предвид, че е притеснителна относно физическата близост, дори и приятелска, независимо от колко години се познаваме. Седим прегърнати. Накрая пак 'Ще дойдеш ли?', 'Не'.
Изтъпявам в тая кухня и след като съм задръстила мивката с всички налични солети, си събирам останалото спокойствие и непукизъм в изражението, и се присъединявам към другите с чаша чай в опит да спася гърлото си от изпушените тази вечер цигари. Сядам тихо на леглото. Перверзна идва при мен - 'Аз ли нещо направих?', 'О, ти си луда!' - просто не искам да й признавам, защото има много за признаване. Държи си телефона пред мен - 'Искам да те снимам', 'Аз пък не', 'Тогава двете заедно?', 'Не'.
Дани и Ясен са купили още алкохол, но не ми се пие. Не знам кой какво количество е поел, но тримцата пак се търкалят по леглото, а Перверзна ме е умилостивила дотолкова, че пускам само песни, които знам, че са й особено любими. Дани и Мечтателка са изчезнали в кухнята и Ясен току отива да ги притеснява.
Тримата се завиват с пердето - виждам ръце, опипващи навсякъде и Перверзна, която ми казва 'ела при нас'. Между две парчета личат звуци от целуване. Искам да ги разделя и някое друго мое аз го прави и крещи на Филип и Магдалена 'вие сте ми приятели!сякаш не знаете че имам чувства към нея!какво правите?!' Вместо това светвам лампата, за да намеря хапчето от Чери в чантата си (от леглото ехти смях, на Перверзна е). Изпивам го с малко ром, както ми беше казала.
Дани и Ясен тръгват, а Мечтателка изглежда толкова съкрушена. Бутам я да върви към кухнята и нося одеяло. Свиваме се на малкия диван и я питам какъв е пък проблема при нея. Ясен бил досаждал и изобщо е объркана какво става с Даниела. Прегръщам я да се успокои и силно стискам ръката й под одеялото. Ходи й се в хола. Съжалявам, без мен. Надявам се от тъпото хапче да ми стане хубаво, но няма промяна. Звъня на Чери да я питам какво ми е дала. Оказва се приспивателно. Голям късмет, няма що. Скоро наистина заспивам. Диванът е неудобен и се будя въпреки хапчето. В хола изглежда тихо и отивам там, почти със затворени очи да не би да попадна на някоя гледка, която да ме ослепи. Магдалена и Филип на по-голямото легло, тя спи. На по-малкото спи Перверзна, а Мечтателка едва намерила място до нея, си говори с Филип. Без да им кажа нищо, изгасям тонколоната и се завивам презглава до Магдалена, като се старая да не се допирам до нея. Отвращавам се от всички. Филип скоро тръгва на работа и най-накрая заспивам.
Някъде към 10ч. всички се будят, защото Перверзна имала урок по някое време. Отново не-говореща, правя чайове, докато Мечтателка разказва на Магдалена как преди да замине, Филип будел Перверзна (тя му била казала - за да тръгне по-рано) около 10 минути, но тя не помръдвала. Докато той се опитваше, аз си мислех, че съм единствената, която може да я събуди, но се правех на заспала. В крайна сметка тя успя да му каже, че остава да спи, а те много се смяха.
'Ти какво искаше да ти записвам?' - пита ме изведнъж Перверзна. Учудвам се, защото за първи път се сеща сама, чак ми става мило. Изброявам й нещата. 'Знаеш ли, че Пласибо имали един много лесбийски клип!' - въодушевява се, приготвяйки се да тръгва. 'Да, аз го имам на диск' - отговарям вяло, но вътрешно се кефя, че този път аз ще й покажа клип, не тя на мен. Докато си гледа телефона, промърморва 'не мислиш ли, че е гадно да скъсат с теб чрез смс...', предполагам става въпрос за момичето, за което ми е казвала, но не показвам реакция. На излизане ни прегръща всички, а на мен ми иде да повърна, когато Маги й казва 'Чао, беше ми приятно', а Перверзна отвръща 'Ха-ха, и още как!'. Когато и Маги е на вратата, и тя понечва да се приближи до мен, аз се дръпвам и отговарям, че сега съм по-скоро за къпане.
После не се обаждам на никого от тримата. Мисля, че Маги първа ще ме потърси, съвсем не наясно колко зле съм се чувствала и, че ще се държи както обикновено, но и тя не го прави. Десет дни след това, пътувайки в тролея, имам натрапчивото усещане, че Перверзна ще се качи от спирката до тях. (Продължавам да се чудя как ще реагирам, ако видя някой от тях случайно, или ми се обадят.) Няма такова нещо, но след час тя ми звъни да се видим. Отказвам, тя отговаря 'Добре'. Не е победа за мен. Alone at the end of the race we catch the last bus home.

Етикети: (непри)лично, филми

posted by dete @ 9:42 сл.об. Comments: 1

Англия,

я заобичах по комплексни причини; по несъстоятелни също; по неприлични; но като че ли най-вече по неоснователни. Заобичах британския английски (който преди ненавиждах) като нещо култово, на което се кефиш. Не помня кога изведнъж почна да ми харесва, минахме с него през стадия да му се подигравам, да го имитирам. Но мисля, че някъде от езика започна любовната ни игра с Англия – тази жена с много бяла кожа и червена дреха.
И не е кралицата, не е Биг Бен, нито Бъкингамският дворец, и червеният автобус на 2 етажа не е; всичко минава през зачервените лица на рижавите момчета, които се бият с феновете на другия отбор – нищо не знам за тях; минава през мъглата, дъжда, липсата на слънце, за които също нищо не знам. Не знам и за ‘английските джентълмени’, за цилиндъра, бомбето, чадъра/бастунчето и специалното му полюшване при ходене. За малките градчета, пълни с работници в мина и свързването на двата края – съвсем нищо. Минава през London night life, за който пак нищо; през всеки клуб с много музика, с много хубава музика и с много хора (които... за там не знам, но в Бг в такива моменти искам да спя с половината от тях). Заради галериите, заради списанията, заради Уайлд, заради Сохо.
Заради музиката (заради ‘the’ пред имената на групите) – от Pistols през Beatles до Placebo (аз съм до там) – заради зъбите на Брайън (добре де, бил роден в Люксембург), сякаш специално изпилени, за да ми прилича на вампир; заради косата му, независимо от дължината; заради момчешко-момичешкото му тяло, лице и излъчване; заради това, че искам да го чукам, да го рисувам, да го закова на тавана; заради това, че се сбъдна сценарият ми на видеото към Meds; заради още 863 неща, които не мога да обясня.

Етикети: писаници, филми

posted by dete @ 2:30 сл.об. Comments: 0

green pumpkins

Нищо общо с главния.
Дишаш. Кихаш. Just to stay warm. Be honest. Eat honey. Sell cookies. You search for shelter to calm the storm, shaking for an instinct... time, give me time, I’ll be fine. I am colour-blind. If love was red, then she was colour-blind. All her friends...! The friends are green pumpkins standing on the balcony while they’re drunk. И тогава я прегръщаш след като си целувал някой друг на земята и си спал в нечии трети ръце. И това се повтаря като филм, като шоу, или пийп-шоу, все тая. И после правиш грешки, докато пишеш на английски, хахах and that’s just Fine! ‘cos the complications are too much, but you donno what the consequences are. Shit... happens... every... day... to all the people... not the good ones only.
Хей, кифличке! Sweet pumpkin on the balcony, you were so drunk and you so donno what’s happened inside... shaking for an instinct but still staying outside, trying to get sober. And I’ve gotta pee. ‘I was standing, you were there. And they could never tear us apart’, hahah. An orange by my side, it’s so orange. And then I got high.‘Let’s get drunk on Saturday’ has always been the answer (of my prayers) – the ultimate answer of the ultimate question.

Етикети: глупости, филми

posted by dete @ 3:37 сл.об. Comments: 7

мания

И НЕБЕТО НАД МЕН.
И НЕБЕТО НАД МЕН ТЕ ИСКА!
А МОРЕТО Е В МЕН.
А МОРЕТО Е В МЕН! ПРЕЛИВА!

(Ирино! Флорин такава! какво си ми вкарала тия думи в мозъчето и ми звучат като от перфектен запис на живо)

Етикети: филми, personal

posted by dete @ 10:53 сл.об. Comments: 0