Master and servant
Отказа се от обучението ми. Не само ме изпусна от поглед, а ме остави съвсем безнадзорна. И безпризорна. Да се прибирам сама призори... къде? Изпускаш ме. Изпускаш творението си. Не че ще те задмина. Но нямаш представа какво изпускаш. Дори не разбра какво създаде. Заслужавам си. А аз рядко си давам добра оценка. Но щом не искаш да повярваш... Сега търся друг учител, но няма да е същото, защото ще знаем ролите си. А учители колкото си щеш, час по час ме питат дали съм от техния клас, от тяхното неделно училище. А аз отричам всичко, но въпреки това се хвърлям презглава в тъмното. Ако ти беше, щеше да ме защитиш и всичко да ми кажеш. Чувствам се като в #гей, където всеки нов е подложен на въпроса 'активен или пасивен'. А сега игрички се играят повсеместно, поголовно и не само понякога. Аз не знам накъде да продължа, неси знам любимата игра.*Мога да гледамплахо, мога и по друг начин.
*Мога да говоря малко и тихо, мога и иначе.
*Мога да съм наблюдател, мога и да участвам.
Засега ще правя само първите неща: подходът на Рибите. Докато ненамерят their way.
Етикети: (непри)лично, personal
posted by dete @ 3:32 сл.об.
Comments: 7
