stihcheta
21 June, after Plcb return train trip.Inspired by: Виргиния Захариева & all star
Търся хора по обувките,
да сме еднакви,
не различни.
да пишем къси стихове
с черни рими.
Описателни, буквални, прозаични;
или пък – отнесени, астрални, синкретични.
По обувките ще се познаваме,
по някой мъничък детайл,
по цвета на лака,
по звездичката
в ириса на окото.
Inspired by: mountain & train
Планината е по-осезателна от всякога.
По-влакова и по-гореща.
Но винаги така зелена.
И ничия студена бира
не може да изличи
онази слънчева поляна
най-горе.
А от влака пътят не личи –
2 платна ли са или едно.
И е идеално малък
за велосипедна алея.
Бавно-бавно пълзим,
но напред.
Inspired by: mArtin & В. Захариева
Ще си изстискаме мозъците
за последна надежда
капки от стихове.
Ще чупим душите си,
за да намерим сред отломките
парчета смисъл.
Ще се оставим на безсънието,
за да изваем най-чистата форма.
И ще й се предадем.
Inspired by: train & monday
Бели пътечки
край влакови релси.
Гърдите ми се полюшват
в такт,
отдали се на гравитацията.
Усетила ме е – знае кога
съм помислила за нея,
аз знам кога телефонът
ще писне. Търпеливо очакване.
Търпеливо изчакване.
Спокойна близост
все едно съм кротка овчица.
И после се превръщам
в истински дивак.
Inspired by: train
Дърветата са праскови.
Трябва да са праскови.
Искам ги да са все такива.
Едри, меки,
сокът да се стича по
брадичката ти,
дави те, сладни.
Прасковите растат
в гората под плътна сянка
хладна – за да са студени
при бране.
Горски хладилник.
Влаково
Еднакво изглеждащи чичковци –
късите крака обвити
в сиви панталони;
загащили бели ризи над
космато шкембе.
Еднакво ме болят и единият
и другият яйчник.
Закъсняваме.
Климатикът не работи.
Планината все повече
се превръща във фон и
отстъпва пространство
на равнината.
Значи – приближаваме.
Етикети: poetry
posted by dete @ 8:58 сл.об.
Comments: 1
