върви народе
онлайн известие... м. в Бг. добри новини. опел астра-синичък с климатик, жена го била карала, има и ръководство само на италиански, карана е в италия колата, до торино едно градче, кака ти каза, че до торино се намирало. кака ми се връща утре по обяд. а малка далка днес има рожден ден (на една годинка става малкото сладурче), или вчера, или 'кака ми' се връща днес. или който когато каквото иска да прави.измислила съм го - за да не мисля, се изтощавам с безсъние и безумно много телевизия и после като си лягам, нямам време да си разработвам едни диалози от една история, за която се вдъхнових всъщност от Numb видеото на Linkin park, напрао не знам как стана, но ми е в главата (историята) откак го видях. като мисля пък, пак нищо не става.. и в двете ситуации сътворявам филми, но с телевизията си имам 'извинението' да не ги опиша, а понякога се получават наистина интересни.
варна, ропотамо, балове, не знам къде съм в близките дни и лошото на почивните дни всъщност е, че всеки е замислил нещо - в случая - сестра ми се връща, балове, м. в бургас?!, волейбол във варна.
след сватбата на Ана, следва караница с майка ми по повод стаята ми и мамка й, изхвърлила е онези формички от восъка, който изливахме по ръцете си с петя и баща ми ни 'разтървава' и като го пиша изглежда толкова тийнейджърско, шит..., хаха.. и после седя на земята сред всички неща по нея и си пиша в бележника и мечтая вече за квартира и после спя.. а Ана се омъжи и всичките й роднини се засмяха тихичко, когато чуха Фабиан да казва 'да'-то си на български език, сякаш е някаква маймуна, която са научили да говори.. и на другия ден, вечер, нощ неща в стил полу-случил се имен ден с бране на цветя посред блоковите пространства в 'Славейков', защото кой да ти каже, че на имен ден сме канени и отново ситуацията на лека неадекватност като на сватбата, отново в компанията на тошо и мартЮ. и лени, която е доста свежа (appears so, когато не сме само двете) и колежката й, която се оказва уникална смесица между харесване на кристина агилера, бритни, пласибо, десислава и високи обувки с токове и ми даде телефона си, за да ме гримира и в последствие да ми оскубе веждите.
исках да напиша още нещо важно, но какво ли е то. но какво лети? делтапланерът! пастърма. с баща ми си говорехме как мама ще сготви пиле капама, но тя го направила с кисело зеле. и за десерт ядох банан. после пак пиле.. аман! много хубави рози има у валя и почнах да си мисля само как бихме живели с нея и мартин на квартируша, хах, каква съм хитруша. плам, обичам те и ще се видим скоро. .. обичам си тия безсмислени постове, (запетаййййка). пък тия в кухнята пак правят макарони и всъщност снощи мишо и нели така и не разбраха всички съставки на макароните, които им приготвихме.
Етикети: глупости, затворени очи, празник