summertime
От векове лятото винаги идва. И след това си отива. Не му омръзва. И не се съобразява с никой и нищо. Хората го възпяват. Спомнят си моменти от всяко лято. Плачат. Радват се. А то все така си заминава и пак идва. Wish you were here. Дори когато приключи съществуването и на последния човек на Земята, лято пак ще има. Тихо лято. Като след атомна бомба. Къщите ще са празни, вратите ще се блъскат от вятъра, но няма да има кой да ги чува. Компания ще им правят само прозорците, забравени за последно отворени и също мятащи се на пантите си. От един такъв забравен в офис прозорец ще нахлува топъл вятър и ще разпилява документи и листи, които вече на никой няма да служат и никой hняма да се втурне да ги гони. По улиците ще се търкалят топки от вестници, ще се спират в гумите на колите и при смяната на вятъра ще поемат в друга посока. Големите сгради ще се издигат самотни без да бъдат посетени никога вече от никого. Влаковете ще са спрели направо на главните релси, никой няма да ги използва. Магазините ще са все така пълни. За кого ли? Храните ще се развалят, а техниката ще си остане винаги нова. Няма да има кой да играе с конструкторите, да кара колело, да се катери по дърветата. Стадионите ще остаряват. Галериите ще си останат не посетени. Книгите ще прашасат, няма кой да види филмите. За първи път парите ще са ненужни.С хората ще изчезне и споменът за тях. Доказателства за съществуването им ще има, разбира се. Като цяло. Но има и прекрасни хора, които не са известни на света... и това ги прави още по-прекрасни. И те ще изчезнат, и за тях няма да има никаква следа... никъде. И толкова красота, толкова тайни и идеи ще изчезнат с тях! А за това няма да знае никой, защото и няма да има никой вече. Ние ще унищожим света. Не напълно, но поне ще го опропастим. А ще унищожим себе си. Завинаги. От суета.
Вече няма да се чуват никакви други шумове освен природните. Дъжд. Гръмотевици. Вятър. Плясъкът на морето, разливащо се с радиоактивните си вълни по пясъка. Но никой няма да чуе дори това. Няма да е останало кой. И тежко на най-последния човек, който ще умре. Защото той ще понесе най-огромната самота на света. И вътрешна и външна.
А това, че 2000 години след нашата смърт на планетата ни ще кацнат извънземни и ще намерят как да ни клонират... то е само във филмите и показва колко голямо е желанието ни да не се затрием. Но всъщност все в тази посока караме. И с все по-бясна скорост се движим.
Лятото ще продължи да идва, но няма да топли никой вече. Никой няма да хваща тен и да купува плажно масло. Ще се научим да ценим живота, когато вече ще е много късно. И ще искаме да съберем всяка радиоактивна частичка и няма да можем. Наистина е страшно да гледаш как умира Тя или Той и да знаеш, че това е Краят. Няма кой да ти каже, че животът продължава, защото този път няма да продължи.
И тогава наистина ще е Тихо.
weak as i am, veneto
Етикети: писаници
posted by dete @ 3:37 сл.об.
Comments: 7
