рисуваме се по бялата дъска
- блогна ли?- не. само тегля.
- ми земи блогни...
блогвам.
- ама толкова си IT с тая ризка.... очилцата
станева, не ми дърпай чорапа. и сега кво се мяткаш на 'бели пеперудки' на Ар И Ем. да, в строежа нямаше място за такава дейсност. сега изглих всички песни, ще блогвам за бялата дъска, дето стои до мен, ей там до виното ми и тонколони падат край мен - айм уолкинг он съншайн и след малко ще пусна ягодинските полета, стига да не ми е стдено на крачката.
дете е ди джей и от светлия екран на артифишъл интелиджънса пред мен, не виждам как весо, мишу, ирта и мАрчин танцуват... който разбира нещата, ги разбира. аз разбирам от запетайки, мишу се кефел, че нещо е розово.. а, ставало дума за опаковката на картата за намаление в градския. днес някъв тип от проверяващите билетчета се опитваше да ме глобява, аз не се давам и закъснях за някво упражнение и не можах да се запиша за тия дето ще говорят за готиката във франция (оплаква ми се пък).
бялата дъска е важна част от тази вечер, неволно превърнала се в нощ. ей на 4ч. е вече. даже не важна част, а направо главен герой като в холивудски блокбастър.
за бога, хора, не си говорете за болници и Пирогов. до паметника на Левски има поликлиника..
и аз също пиша репликите на другите хора, щото съм Риби. като четири пети от хората в стаята..
one way or another, i'm gonna find ya, i'm gonna getcha, getcha, getcha.... doncha!
Етикети: вино у весо
posted by dete @ 2:28 пр.об.
Comments: 8
