Бяло..
знаеш ли какво бяло нещо съвсем не тихо се сипе вън? почнало е от дъжд, после от трамвая ми се привиждат бягащи хора и докато установя какво става, се сипе бялото нещо вън. разтърквам запотеното стъкло и се хиля срещу него, станало е още по-студено! и се засилва, падат парцали, огромни. после щастие, докато се оправям за излизане с грим и лак на бързи обороти. щастието малко се помрачава, когато плащам и таксито на сестра ми и оставам с половината си пари само и после това:С поглед ми посочва какво да направя. Правя се на ударена. Пак ми сочи. Отричам с пръст. Пак сочи. Отказвам на глас 'Не'. Играя го 'невинно дете неориентирано'. Преди години играех само 'дете невинно', сега имам за самозащита и 'неориентирано'. Постоянно вкарване в роли. Вечна игра. И никаква истина една... и неща, които виждам за първи път, но сякаш не ми правят впечатление, а са впечатляващи!
Етикети: затворени очи, personal
posted by dete @ 1:01 сл.об.
Comments: 3
