първо
28 окт., after midnite; квартира-сама-бюро-радиоаз да кажа
Въобразявам си някакви неща. и не само им вярвам, ами и почти им се навивам. една чисто моя игра, без която би ми било скучно до смърт. Добре, обичам тези мисловни игри, признавам си без бой. толкова свикнала на бездействие, че му противодействам с игрички, самозалъгвания, вкарване във филми със сценарии, роли и продължения дори. Защото, ако не е това, ще си ям ноктите. Защото, когато не мога да заспя от Незаспиване, ми трябва да си изфантазирам някаква тъпотия (вече дори и не със секс) и да се унеса преди да я завърша. И на другата нощ пак със същата история мога да карам, и така доста време. Такава съм от 8-9-годишна, не е нещо ново - просто нуждите от 'филми' да се променили. Понякога нуждите се изострят, но скоро това не е било. Да се изострят значи... и аз не знам кво значи... Значи някой да ми е сторил нещо и да не мога да спя и да трябва да се приспивам с глупости насила. Но тъй като напоследък никой нищо, спя почтио спокойно, а минат ли и менструалните болки - съвсем. Идеално е - ставам все по-безчувствена и по-безразлична (но кой знае, може и това да си въобразявам), по-цинична и саркастична.
Искам нещо. Измислих го.
Да съм добре.
Ама наистина този път.
И тогава вече ще мога да правя нещата.
*Чета си някакви 'литературни' раути (повечето публикувани я тук, я в хомили) и много им се кефя, направо им се наслаждавам; чета си ги на глас след един безумен превод бг-френски на Светослав Минков - Асфалт!
*The choice is yours - hit or miss.
What's mine is yours. Confide in me.
*Довери ми се. Омръзна ми.
И искам някой да ми подари хубав черен химикал, че тия шнайдери много бледи; ама не и от онези тънкописци, които се отразяват от другата страна на листа. Наистина имам нужда.
*О! и искам да правя секс на музика без да мисля за нищо... но и химикал ще ме зарадва, даже ще пиша с него!
Етикети: затворени очи, филми, personal