мишо-лов!
не очаквах така да завърши деня(тоест да не завърши-както пише марчин-един ден преминава в 2-3 следващи), а тази клавиатура е толкова странно съставена, че все опитвам да натискам други бутони.на кратко-за мишовден сме в мишо - 2 шашки (мА. и аз), една ирта, която да ме прощава за онова дето не ми се точно сърди и един мишо без да се смята факторът 'братовчед мишов'. бтв, сега при мен е 7 сутринта, а как стигнах дотук, ами ето как! : почва да се тегли и гледа Монти Пайтън, аз обаче заспивам, дори съм спала докато е ставало и Футурама гледане, но после става едно шумно и дете вече не може а спи, а тъкмо се е затоплило и му е хубаво. и сега те всички спят кой където свари, аз сварих за директорския стол пред комп. и като се почна едно ровене по хомили-поща-блогове, па и накрая фейсбук, в което баси-имам регистрация. търсех и аз не знам кво търсех, но не намерих нещо задоволително. преди малко изключих духалката и вече треперя. пак я пуснах. а огладнях толкова зверски, че направо ми се повръщаше и довърших някви спагети с кетчуп.
написах си домашната по едно нещо и с гордост щях да я дам, ако ми я поискаха, но изведнъж изниква, че конференцията с Линч ще е баш по това време. сори, г-н Сунгарски, ще се видим другия петък. сега ще се представяме, че сме от вестник Стандарт, а като ни се усъмнят в детските физиономии с мА. (еле мойта), ще си 'признаваме', че всъщност сме от някво училище. и ми е едно такова, че ми се ще след всяка дума да пиша по едно 'ебаси', ама на, не става, ебаси! насочих духалката към себе си. мишо ще му звънне телефона точно в 7.30 и трябва се изнасяме кой откъдето. искам този ден да свърши с чисто бельо, но за целта трябва да пера. господи, колко прости постове има в тоз блог, господи!...
всяка вечер си пиша за Ирис. когато стане достойно дълго и поносимо за четене, ще постна. Нели, по-дълго е от обикновените ми 2-3 страници на уърд.
...май им е топло, марчин са е отвил чак, но няма да му гъделичкам краката.
предната подобна безсънна нощ портокалов сок ме върна към живота за доста време, сега трябва да си потърся...и шоколад.
по дяволите, за трети път сънувах, какво да направя!
Етикети: глупости, затворени очи, празник
posted by dete @ 6:59 пр.об.
Comments: 3
