детски му работи

второ

29 окт, morning-бщро-кафе-супа

*Опитвам да стигна до теб по най-трудния възможен път. Най-непознатия тоест. И това не е метафора, а съвсем буквално стъпих в непозната земя, където практиките са други, а думите означават това, от което повечето се страхуват. Но аз тръгнах по този път с малка надежда, че все отнякъде и ти ще се появиш; защото ме предизвика. и все пак това май е и единственият възможен път, където мога да те мярна. Надеждата е малка, така че, ако те няма, ще го преживея (мразя пословицата 'това, което не те убива, те прави по-силен' - толкова употребявана и толкова изтъркана вече; по сигнатури, по блогове, по тефтери. Хора, измислете си ваши изрази, но и ги рефрешвайте). Но нека го има този непознат път път като възможност, защото ако не стигне до теб, може д астигне до друго - отдавна не съм изследвала психиката си. И като всеки нов път трябва да се сблъскам с какви ли не препятствия - много фалш, много патос, много пошлост, от които засега някак умело успявам да избягам. Не знам с какво се захващам и няма повече да се превъзнасям, че и аз ще стигна до патос.
И изведнъж в съвсем друга ситуация, съвсем други хора ми казват '... може д ая познава' и откриват едвали не нов път пред мен. И не знам дали да се изплаша или зарадвам. Просто ще продължа да хрупам Зайо байо. Сметана и копър, то се знае!

afternoon;alone
*Oпиумни сламки. Споделяй

*Пием бял чай. Бъркаме с малки лъжички, сякаш има какво да му се бърка. Трябва да го пием по-бързо, защото е студено и ще изтине. Прозорецът е свален, защото е на поправка и малките шумове отвън долитат и вътре. Капе си леко. цял ден е така. само по едно време реши, че сериозно ще вали и стана едно тъмно посред обяд. В отсрешния блок запалиха лампите. И ние запалихме, защото пишехме. После отмина и тихо капе. не мокри пода. Не е и студено чак толкова, а тръбите са топли от съседите.
Пием чай. Лъжичките машинално бъркат, а дори захар не сме сложили. В стаята има акустика, защото е голяма, а няма достатъчно мебели. Един голям гардероб би свършил чудесна работа, но не би. Изкънтява дори, когато телефонът ми кука за смс.
Пием и пушим. Мрачно е, но не включваме лампите. Димът излиза през липсващия прозорец. Другите стъкла са опръскани с капки, някакви листа безшумно си падат, усетили приближаването на вятъра. А тези, които остават по клоните, зашумяват от вълнение и се подиграват на падащите. Не ме бива в подобни описания. И спирам.
Пием бял чай (с мляко). Аз и моята вярна възглавница.

*We drink white tea
but we think it's opium.
The absinth is absent.
We are in a fridge.
We are the ice.
But we are still mice.
Damn you in the dungeon.
Damn you - you're a pigeon.
... and perhaps it was opium.
'cos there's no white tea in the stores.

Етикети: глупости, затворени очи, personal

posted by dete @ 12:22 пр.об. Comments: 0