трето
2 ноември, evening-night, стая
днес:Ръсиш си калцонето с кетчуп.
Ръся си баничката с кетчуп.
Говорим за любов. За раздели. за чакане. За Риби и Скорпиони (като вечна и изконна тема при нас).
И ми се ще да те пребия с тая пластмасова половинлитровка дето си я взела, щото все не разбираш като ти обясняват хората и упорстваш още да ти обясняват и мноо ме ядосваш. И почти ти се карам, щото и без това само майка ти си позволява да го прави и явно ти е малко. Затова си използвам привилегията да те 'навиква' всеки възможен път - да видиш и ти какво е някой да се опитва да ти набие нещо в главата, а ти да не отбираш. И се измъквам с изрази като 'ти си зле', за да не изпадна в прекалено лични отклонения, защото приемам разговора по тази тема именно за такъв и ти много добре го знаеш и се възползваш като ме караш да отговарям на 'какво ми има' и фундаменталния въпрос 'какво ви има на Рибите'. няколко отговора от днес, и такива, които пропуснах.
- Не, любовта не е религия.
- Да, любовта е религия.
- мълчим преди да се доверим и избягваме сериозните теми.
- като проговорим обаче и се шашкаш какво сме премълчавали (тва го разбра вече)
- (Хрумна ми идея за книжка 'User's manual за Скорпиони: Рибите)
- Не можеш д ани отнемеш или отречеш вярата, че едно нещо е съкровено, докато ние сами не го пуснем да отплува.
- Приеми горното. Не можеш да го разбереш! Просто го приеми.
- Престани да мислиш, че другите виждат/помнят това, което и ти.
Защо си говорим за такива неща между 2 банички, между 2 зелени светофара, по магазините втора ръка между продавачките, лошо миришещите дрехи и зле облечените хора? Докато се прегръщаме, държим съмнително з аръце, гледаме една на друга бельото в пробните, почти ти крещя на кръстовища и ти се карам да не хвърляш фасове по улицата, а ти сякаш напук на всичките (и вече вечните) ми укори (щото сега Аз искам да се научиш) казваш колко ти е хубаво с мен и като те водя до чешмичката на Театъра, едва ли не, се изумяваш дотолкова, че да ми заговориш как ти липсват интелигентни хора (а аз да почувствам каква мъдрост е вляла водицата от чешмицата в кухо-тсърдата ти главицаТА)?(едно изречение, завършващо с '?', защото е като продължение на предното.)
И гледай колко просто пиша и пак нищо не обяснявам и не става ясно. Ти поне си имаш оправдание, ако някому не стане ясно от твоите писаници и говореници - впускаш се в истории за хлебарки, котки, портокалови дръвчета (които растат наобратно!), феи, разкази от 3то лице, от 2ро лице, обръщаш се към себе си и други, които са ми неразбираеми (примерно). Или прилепно. Приспивно. Прелетно. Прелестно. Словесно. Ужасии!
И от толкоз обикаляне аз да си купя само една (пак) риза, а ти само една блуза-жилетка-пуловер. шси помисля дали да ти върна парите. Може да ги сметнем за 'такса съвети и обяснения', за 6лв ли си сега!
*един бол=12. 12 бола = 1 сюрия. 12 сюрии = 1 билюк.... 12 бола сюрии!
*Още на никого не съм казала, че искам да ми се подари хубав черен химикал, а вече го очаквам все едно като коледен подарък.
*Самоков и Будителите - нямам сили да пиша от смях и планове за още и още куклен театър.
и между другото, леглото го заковахме. до следващото счупване, ебаси :)
Етикети: глупости, празник, пътувания, personal
posted by dete @ 12:50 пр.об.
Comments: 5
