early 90s music
Култови години с култова музика. Когато попът беше истински поп и М. Джаксън беше крал. Когато наистина беше времето на бой-групите, а сега някак не подхождат и са жалки в доизживяването си и опитите за събиране (тейк дат!). Когато певиците-лесбийки бяха култови и си им личеше по чисто early деветдесетарски начин. Когато карирани ризи се носеха поголовно. Когато гледах с изумление и страх да не ме хванат Justify my love, защото нямаше такива клипове досега (по мои спомени). Когато МТВ беше КУЛТ и пускаше хубава музика, защото тя преобладаваше и се различаваше все пак една от друга. Когато one hit wonder в повечето случаи си заслужаваха и се помнят наистина до днес. Когато рапът беше истински рап и не се омесваше с ар енд би, а беше наистина негърски, gangsta, от гетата, никой не носеше ланци и TLC наистина пееха това. Когато още в трети клас харесвахме Нирвана и имаше едно смешно тълкуване на името им. Когато хората се запознаваха от списания, където са публикували адресите и музиката си и си пишеха хартиени писма. Когато се чудех, но и възхищавах на Скин за гладкообръснатата й черна глава. Когато за мен настъпи времето на Куин, защото е нямало как по-рано, а и доста ги пускаха след смъртта на Фреди. Когато щраках с пръсти на брадясалия Джордж Майкъл. Когато Аеросмит направиха ония яките клипове на Crazy и Cryin' с А. Силвърстоун и Лив Тайлър. Когато в България КУЛТ бяха Дони и Момчил и сестра ми имаше снимки с тях и автографи (и те и тя са с карирани ризи, хаха). Когато излезе онази чудна песен на Ник и Кайли със странния текст и Confide in me само на Кайли, която ми действаше потискащо на 9-годишното съзнание, но нито за миг не помислях да сменя канала. Когато още по така ми действаше Tom's dinner на Сузан Вега - имаше нещо в гласовете на тия жени точно в тези песни, което ми бъркаше в мозъка. Когато го имаше онзи стил 'grunge' и всички ходеха в едни широки странно-забавни дрехи цветни, с квадрати, карета, или помня ли кво още и разни плетени гривнички, които хора, надявам се, и до днес слушат хубава мзуика. Когато се говореше за Милена и аз й се чудех на тая кво врещи и как така ще има бели кичури по странната си коса (тези мисли са били единственият ми досег с Ревю и Нова Генерация примерно - чиито имена дори не бях чувала, или не помня да съм, защото просто сестра ми не слушаше, а аз доста се влияех от нея, въпреки че тогава се карахме за дистанционното - аз като порядъчно дете в нчалното искам картуун нетуърк, тя като порядъчен пубертет в гимназия иска МТВ). Когато вкъщи беше пълно с касетки на Джаксън, Куин... помня една на Енигма, записи на Jagged little pill na Alanis, Twin Peaks OST, който ме ужасяваше, Roxete, Ace of Base, Scorpions (добавя сестра ми), с онази култова Wind of change и още по-култовата Another brick in the wall на Pink Floyd, които възприемах много серизно - бях разбиращо дете.Етикети: писаници
posted by dete @ 4:45 сл.об.
Comments: 1
