Обяснения
Трябваше да стана цинична, нямаше как. За да изляза на повърхността и да дишам. Другата алтернатива беше да се потопя в тъпата си чувствителност и не емоционалност и да се удавя. Защото не мога, ако не съм в някоя крайност. Защото посредата ми е ненормално в повечето случаи.Трябваше да стана брутална (или поне да си го въобразя или да накарам другите да го повярват). Защото е някакво доближаване до; някаква моя си съвършеност; моя фикция.
Трябваше, защото нежността вече не е на дневен ред и я отричам по всякаквио възможни начини. Но това са само ненужни заявления и думи. Поведението ми всъщност не говори никак красноречиво. Щом не са думите и поведението, тогава кое?
Всъщност наистина съм посредата:
от едната страна е тази толкова бленувана и сънувана нежност, на която се усещам вече неспособна и която вече не ми се култивира и съхранява за никого;
от другата е червено-черният садо-мазохизъм, чиято идея съм прегърнала (идея, казах) и нищо повече.
Всъщност (за трети път) това са пълни глупости, защото съм смешна и ако човек ме погледне в лицето, никога няма да помисли, че мисля за това. затова всяка ми дума е не на място. (А в тролеите или много рано сутрин в главата ми никнат стихове за рибешки очи и невинни момичета)..... оф, ква е тая нужда напоследък да се обяснявам....
*************************************************************************
*рано сутрин -
между зъбите ми рибешко око.
*малка и с черен лак
и на очите молив,
за да стъпче невинността,
но така само я въздига,
когато към теб вдигне поглед.
posted by dete @ 1:43 пр.об.
Comments: 2
