Няма вече
*Няма ги вече онези жени. Онези, които ти пеят силно през слушалките, за да заспиш и да забравиш. (За мен никога не ги е и имало.)*Няма ги вече онези моменти на непреодоляна невинност, когато гледаш в очите и чакаш зениците да ти проговорят, което искаш да чуеш. Няма ги откраднатите нощи, през които се изпълваш едносрвеменно и забързано със страх, възбуда, очакване и опити. Няма ги после сутрините-обеди, когато не ти се яде от певъзбуда, неосъществености и почти пазене на тайна. няма ги вече погледите - търсещите, бягащите. Няма го и заминаването в един момент. Няма ги глупостите, които после ти наговарят, защото не си разчел правилно морзовия код в зениците. Няма го и цялото последствие от невъзможността.
*Няма ги свещите и откриването на света. Остана откриването на тирбушона. Няма ги моментите на искрена и съвсем не жалка слабост. Няма ги разговорите.
Мразя да звуча патетик. Предпочитам циничността, ако някои пък предпочитат така да наричат думите ми. А сега от ден на ден и във всеки отделен момент се колебая между 'тъжно', 'влюбено', 'детско-щастливо' и 'спокойно-щастливо'.
..........censured......... (xa)
posted by dete @ 1:19 пр.об.
Comments: 2
