Венета
Много говориш. И то бързо. А когато ми е апатично, чувам само половината. Но ти искаш да си го кажеш anyway. Аз съм ти като кафе към цигарата, или обратно. Вече едва те помня мълчалива и спокойна. Сега си пълен гей с тези коси и само пушиш. Едно време имаше едно философско отношение към цигарите. Кажи ми кое от старото 'ти' още е там някъде - кои навици, мисли и желания? Вярваш ли още в нещо?************************************************
Пръстите ми сами са се научили.
Като карането на колело. Като писането.
Но само ако поискат.
А те никак не искат.
Никак никого не искат.
Етикети: personal
posted by dete @ 1:32 пр.об.
Comments: 5
