детски му работи

вдъхновявах се от теб, после ти почна от мен, после една от друга едновременно и това раждаше приказки, постове, писма - всяка необходима дума започва с П. това ме подсеща за една нощ у вас в студентски, когато беше дошъл бате Жорко и двамата си лежахте на едното легло, а аз зад вас ви слушах притихнала и пишех части от разговора ви и мои измислици, а когато ти го прочете, написа нещо пак с хлебарки и глупости и го предаде по арабски (и аз се чувствах адски значима). но няма да изброявам като теб какво помня (да, My sweet prince във влака го помня прекалено добре и изобщо всеки момент от това смутно време), идеята ми беше, че сме като верижна реакция, като перпетуум мобиле.

Освен това, избери си - познавам те от малка или не мога да те познавам в никакъв случай, защото не съм била ти последните 21 години? :) Друго - на мен не мие лесно да преживявам неща и точка за това, говорила съм го и писала вече много пъти. Да ми пука - от какво? или за какво? понякога от абсолютно нищо, друг път прекалено много, но и в двата случая не е довело до нищо добро..или знам ли.

А понякога с теб е никога нищо, а друг път винаги всичко и навсякъде. помня като ми казваше, че рибите сме такива, че си измисляме наши значения на нещата и толкова вярваме в тях, че се чудим и караме с другите, когато не ни вярват или не ги възприемат без да сме им ги обяснили.
същинско дете си. осинових те от малка и все ми се качваш на главата и бягаш от вкъщи при всеки удобен случай. нямам представа какво исках да кажа с това.

а това сме с Плам и Ачко на Зеления панаир.