друго вдъхновение
Това е първият ми пост от вкъщи. Декемврийско бургаско вкъщи с чисто нов компютър с чисто нов интернет, който не мога да отнеса със себе си. Но се радвам...... - това приблизително мислех да пиша от приблизително няколко дни и ето пиша го най-накрая.(снощи постът се затри точно като да го публикувам..запазило се само началото, мамка му)
1.Аз съм Шашица, Калоян е Шашко, Марто е класическа Шашка. В приказката, която пише мА. си ни представям някакви рошави същественца като Хомсчето на Туве, но той си ни представя като някакви човечета. Жалко, че не мога да рисувам. (тва дали беше тайна за коледа)
Като се сещам за мюзикъла на Алма Алтер, отварям уста да изкрещя без звук и се захилвам детски. Ако реша да ги сравнявам с този от преди две години, сегашният не беше по-добър (примерно), но се забавлявах повече. Тогава бях удивена, беше адски вдъхновяващо особено една едра кака, която беше доста кръшна, да й се ненадява човек и го правеше с огромен ентусиазъм. Сега се кефех, защото някои неща все още си спомнях, гледах как играе Марта и се влюбих в няква мацка с една коса; и 'импровизацията' на странния младеж. И накрая, докато с Плам търсим с поглед Марта да я поздравим и все я губим, тя изкскача отнякъде в бяг и аз явно съм наистина добре и отпусната някак, защото успявам да я прегърна почти толкова силно, колкото тя мен (вдъхновението, плам, но после ще ти кажа още за него) и сто часа да й роша косата и да й казвам колко е хубава до прекаляване.
2. I.don't.get.it.I.don't.get.it.I.don't.get.it.I.don't.get.it. I can't see her fucking point.her fucking point. Защото ме поздравява и се усмихва и после нищо повече и успешно се избягваме физически, дотолкова, че аз не мога да се движа и отказвам да мръдна не само заради омекналите колена, а нещо непонятно ме възпира от желанието да ходя тук-там. и едновременно с това не усещам почти нищо и ме успокоява и радва фактът да си говоря с определени хора, които са край мен.
3. Мария e с много дълга коса и снове между хора и автографи, между вино и стихове върху джаги, между свещи, музика и стена, на която прожектират 'Кошмари преди коледа' без звук и субтитри. и Поли, която е дошла с Ева, постоянно разгръща двете книжки, чете, кефи се нещо и е толкова хубава, накрая ги прибира в чантата си, а аз й пипам ухото, което е червено и горещо. и пием вино, ходейки в комплект тримата с Марта и мАРТин и още вино в очакване тълпите пред Мария за автографи да намалеят (колко много М-та таз вечер, в случая и аз се причислявам към тях, защото марта ми научила името, ще се разправяме с тодор..). и наистина изненадваща музика, въпреки че е позната. 'даваме пример' на 'гостите' в галерията да си тръгнат, не знам какво се получава.
4. след това студен(т)стваме към 3 уши за бритпоп парти на Ася с вмъкнат лейдис найт. масата ни е пълна с две свещи и шоколадови неща, с които подкупваме и Ася. Брит, поп, нещо средно и на места нищо като бритпоп, но танцуваме. затворени очи и о боже, още повече отворени. очи-очи-очи.пише ми се само с тирета и точки между думите. някои изречения го заслужават, защото разстоянието сякаш разкъсва зависимостта между определените думи, а така смисълът на самата емоция някак се изплъзва и изтича през празните полета. Задигаме коледни играчки от ледената пързалка на Батенберг и стискаме палци вратата на тавана да е авейлъбъл. Въпреки че му се спи, мартин ни пече сандвичи и заспиваме някак си на единствения матрак с музика.
5. 2 часа сън, за да се прибера до нас да си оправя багажа, където заварвам следната забавна картинка в моята стая - на земята тодор с духалка до себе си спи; на дивана нещо вероятно от женски род; калоян се гмурнал в голямото ми легло. с 'нещото' си казваме, че се познаваме отнякъде и после разбираме, че е от Браковете по любов на Алма Алтер, където се зажених и в този ранен час тя почва да ме пита какво мисля за театъра и определени представления и т.н. после двете установяваме: аз - че тя е тази, за която тодор ми казва, че е от театъра и че се познават с Марта (тук заприличва на латино-сериал, слава богу, бременни няма), а когато на тръгване тодор изръсва 'познавате се от минути и не сте спрели да говорите', тя решава да се запознаем по име, казва 'Але...?!?' и тук тя установява, че аз я знам под имената, 'Джаджа', 'онова с косата'.....
6. правя контролна в просъници, колежките ми казват, че по езикова култура съм изкарала най-високото 5,75 и някви суперлативи казала бабката...а във влака усещането е, че съм била замалко в софия. Вероятно заради хубавото на 20ти и заспалото на 21ви. спокойно ми е с натрупалия сняг навсякъде, макар мартин да не се качи на влака и смса 'не харесвам този град'. Да, има много гнило в цялото всичко, но раннозалязващото слънце скоро ме отнася към тъмната част на деня (какво заключение!) и си мисля, че скоро съм вкъщи и тия 6 часа ми се струват доста малко и преодолимо време. Не съм нетърпелива както бях последната седмица. А и ми се спеше и като става съвсем тъмно заспивам на музика и вкъщи-то само си идва. (вечеря-пиле със зеле, закуска-пиле със зеле, обяд-пиле със зеле. i just can't get enough. от недоспиването или именно това някак бързо прибиране не мога да си осъзная вкъщи-то. действията миса рутинни, но ми се приплака от радост като влизах в банята боса и оглеждах и вдишвах как мирише на чисто и мога да пипам плочките дори във всеки ъгъл и пак ще е чисто. и имаме най-голямата елха евър! и беше адски привично как си лягам, обръщам се наляво и главата ми се опира в мекото на облегалката на леглото и разглеждам онзи стар календар облепен с изрезки и съм отворила уста в почти невярване, че съм тук. иначе е някак ново с този компютър и новите телефони, шкафът е пълен с шоколади и ядки за коледа, купили са ми зелени маслини, син туборг и сладък пелин, в стаята ми има тиква-цигулка, саксии с лимони, но са малки още, долу саксиите са разместени заради елхата, а сега баба е долу..)
7. Петя навърши 18 вчера и това е много странно. винаги си я представяш на 15, 16, дори 17. сега няма незаконни неща, което всъщност наистина е без значение, но цифрите ми бяха важни.
Етикети: хубаво, personal, poetry
posted by dete @ 1:17 пр.об.
Comments: 1
