детски му работи

my own personal Елада Пиньо

много исках да споделя тук нещо от Кортасар от Игра на дама, но книгата остана в софия, и Ирис там остана, а сега в ръцете ми е Елада Пиньо (Ирис е вдъхновена от Пиньо) и на моменти ми се доревава от кеф и изписани думи и не знам какво вълшебно има в тази книга и много усместно се връзва със Smashing Pumpkins Cherry без текст в момента. последно странно ми подейства Камю Чумата, където последната една трета от книгата прекарах в рев, добре, че тошо го нямаше този ден - а аз я изядох за 3 дни, обикновено се бавя нарочно - ръсех влажни кърпични навред. но тогава не бяха думите, а историята от един момент нататък, или май те бяха, но по друг начин. нищо, обичам малки букви, главните са при други обстоятелства.. и запетаи обичам, а тирета пък как любя...
трябва ми листа с онова ми писано за думите по принцип и писането по принцип.. не, не ми трябва, искам да си го спомня, щото тогава съм била в точното състояние да го напиша и да е това, което искам да кажа, защото обикновено в главата ми е велика история, особено в автобуса или под душа, но не като пеенето фалшиво под душа, та да реша да запиша албум, а именно под душа е великата история, а после не мога да я напиша - думите са криви, не пасват, тромави, не ме намират, или аз тях, и изобщо не става това, което искам, представата се замазва, защото вече съм излязла от вглъбяването, не знам... не съм в същото съзнание, в което съм била тогава....
Вдъхновение!

- По-голямо от щастието е страданието. по-голямо от страданието е щастието и страданието, когато едновременно са споходили човека. (....) и да не вием до небето от самота, без да знаем, че е от любов.
(........)
Жените внесоха Хрисула в колибата, опънаха тялото й върху сламеника, маруля изми с мокра престилка бедрата й и спусна ризата, отгоре метна вълнена завивка. повдигна главата й, положи я върху сгънатия си лакът и наля в устата й отвара от лековита трева.
Жените се изнизаха от колибата, всяка захвана работата си. Катерина влезе тогава. постоя откъм краката на сестра си, похлупи лице в шепи, сестричето ми, малкото ми сестриче, коленичи сковано, вдигна едрата си длан и внимателно я постави върху оросеното с пот чело на момичето. започна да шепне много бързо кратки думи, аз се свих на кълбо на пода, не ги разбирах, но усещах, че са древни някакви, особени, въздухът наоколо оживя и се задвижи. когато думите на Катерина секнаха, чу се как Хрисула въздъхна. беше в безсъзнание, преживяното бе я потресло и бе възпалило мозъка й.
Катерина излезе, хрипавото дишане на Хрисула изпълни колибата. заскимтях като зверче, скимтенето ми премина в тих вой. влизаха понякога жени, никоя не ме пъдеше, не ми обръщаха внимание и аз си виех необезпокоявана. жените сменяха мокри кърпи върху челото на Хрисула, носеха мед, пилешка чорба, мляко и насила ги изливаха в устата на болната, като разтваряха с пръсти челюстта й.
На третия ден привечер в колибата влезе Йоргос. постоя до главата на Хрисула, посяга няколко пъти да отмести от челото й залепната къдрица. под златистата брада мускулите на лицето му играеха. мълчеше, заслушан в Хрисулиното свистящо дишане. сетне излезе.
Хукнах след него, аз съм виновна за всичко, убий ме, Йоргос, премажи ме с камък, стъпчи ме като змия, аз съм виновна. Йоргос не ме и чу. отметна със замах цедилката и влезе в колибата при Катерина. (.....) Вечерта Катерина пак влезе. под окото й имаше морав оток, лицето й беше подпухнало. застана до главата на болната, зашепна своите древни целителни думи, въздъхна накрая, погали бегло Хрисула по изтънелите пръсти и излезе.
На другатс сутрин Хрисула някак особено се протегна цялата, простена блажена и отвори очи:
- Пиньо, съмна ли?
Скоро тя започна да върши онова, което винаги бе правила. помагаше на жените да прецедят млякото и да го подсирят, заиграваше се с котетата си, опитваше се да среше гъстите ми, подивели от ветрищата и драките коси, опъваше с дървения волски гребен, аз хленчех, тя ме назидаваше, трай сега, трябва да си хубава, щото си жена по природа. нито веднъж не заговорихме за онова, което бях предизвикала с невъздържанието си, нито упрек не чух от Хрисулината уста, бяхме го преживели взаимно в потрес и нямаше какво да си прощаваме,
по някакъв свръхестествен начин бяхме успели да си кажем всичко с настръхналото си мълчание, докато тя лежеше полумъртва в колибата. че има нещо по-силно от думите, аз, Пиньо разбрах тогава и завинаги. твърде рано научих тогава, че по-силно от думите е онова, което не може да бъде изговорено. в мигове на страдание, то е силно като раждането, човек се ражда отново,
истина ви казвам,
ако успее да оцелее, става нов човек. двете с Хрисула бяхме станали нови хора, Хрисула - по-дълбока и надвесена над себе си, аз - внезапно и непоправимо пораснала. променила се беше и Катерина. бе станала още по-мълчалива. и без друго думите й се свидеха и за добро, и за лошо, сега съвсем бе затворила уста. но тя бе намерила сили да прости и прошката й беше успяла да спаси от гибел и Хрисула, и нея самата. бяхме оцелели всичките, всеки от нас бе заплатил своята цена.
(...........) А късно през нощта Хрисула ме разтърси за раменете и когато уплашено изписках, постави пръст върху устните си ш-ш-ш-т! хайде, тръгваме! къде, сепнах се, още в люлката на съня, Хрисула предупредително постави длан върху устата ми и несръчно ме заоблича, макар че отдавна сама си вършех тази работа. хвана ме за ръка и двете излязохме от колибата, и тръгнахме по пътеката. обърнахме се за последно в мига, с който Йоргос излизаше от семейната колиба и се канеше на пръсти да се вмъкне в нашата.
- Ще трябва без мене да се научиш да дишаш, човече! - рече Хрисула и двете продължихме пътя си.

Етикети: хубаво

posted by dete @ 3:10 сл.об. Comments: 0