it's you

ти си устните си единствено и изцяло. с всяко помръдване на ъгълчетата, в застиналата от щастие усмивка. и не само. точно ти!
ти си очите и устните си заедно и изцяло, защото те създават образа на лицето, докато гледаш, гледаш и все едно създаваш нещо.
ти си очите си и бръчиците, които се появавят на челото при определени погледи, когато не знаеш, когато се чудиш, когато не можеш. да, ти.
ти си пръстите си, които докосват леко и внимателно и които също имат очи
ти си ръцете си, в които е ужасно уютно и топло, спокойно и напрегнато, до плач уютно и топло. ръцете, които държа понякога или съвсем не съм държала никога. които знаят или не знаят как да докоснат, но това няма значение.
ти си движенията си - понякога толкова бързи и притесняващи - откъм приближаване, друг път така бавни и притеснителни. да, знаеш, че си ти.
ти си дрехите си, които са винаги идеални за теб, идеални по теб, идеални са движенията ти в тях. и знаеш това. и не знаеш това. да, ти.
ти си тялото си, което също е съвършено, повярвай ми. всичко в него. да, всичко.
последното вдъхновяващо нещо (нели форевър!):