*искам* на конвейр
Hey, big spender... след чудеса и малки чудесийки, тринощните ми дни се превърнаха в тринощна скука сама вкъщи. умряха нощите, червени от яркост като ризата ми и черни като вратовръзката ми. всъщност не бяха такива, но сравнението с дрехите ми ми хареса. искам пак размити часове, дни без граница, нощи без свършване и картофи всеки ден. нищо не ме напива, или не искам да ме.(* Моля ви, не вярвайте на преценките си за нещата свързани с мен. моля ви, те не са верни. само аз знам истината, или ако не точно я знам, то я усещам. моля ви, за всеки човек, всяка ситуация свързана с мен, грешите. защото тогава интуицията е само моя, отнета е от вас по космичен път и е дадена на мен. доверете ми се. също така не си въобразявайте неща, които не съм казала, нито мои мисли, които не съм помислила. много е важно. особено напоследък, особено! сега съм изострена или изнежена до порязване или до разтичане. не мислете, не. може и да звучи общо, но и затова ми се доверете. почти знам за какво говоря.*)
* искам да е така и да не е така. разбира се, че повече искам да Е. и ме е страх като от летене, защото крилата ми са слепени с восък и знам колко бързо мога да достигна слънцето, икаре. страх от началото и от края, които могат да настъпят независимо дали Е или Не е. защото ще настъпи независимо какъв край, но край. ако продължа така 'завоалирано', ще стигна до някакви математически формули, на които малко хора вярват, че съм способна, а съвсем никой, че имат нещо общо.
искам да съм още по-дълбоко, като глухоняма, за да развия интуицията си съвсем (в моя съвсем не развиващ нищо живот, усещам, че единствено с нея съм докарала донякъде) и да усещам всичко не чрез ненужни думи, а по смисъла, който излъчват от очите и да го усещам директно върху кожата си като целувка топла по врата. искам някои моменти да продължават безкрайно дълго, за да мога да знам как да им реагирам. А когато не знам, да натискам пауза и да излизам, докато намеря решение. но това никога няма да се случи и не харесвам лицето си с всички идиотски физиономии, които се е научило да прави, а те да не изразяват външно какво чувства, дори когато точно това иска да покаже. не харесвам не намирането на думи, не намирането на подходящи моменти за каквото и да било, не намирането си въобще. не става дума за смелост, или поне не още! а за чиста проба и доза страх нещо да не приключи заради моето въображение и филми. You may say it's just another boring lovesong. I'm doing it a different way - всъщност идеално знам какво казва тази песен и то не е някакво възвишено different way, а съвсем обикновено десетпроцентово (по закръглени сметки) different way - и това почти нямаше общо с нищо от по-горе.
питам, питам, за да съпоставя как се чувстват другите, да съм сигурна поне, за да видя какво да правя с главата си занапред. за да се развия - да е отърва от миналотии и от глупости, от страхове и от забавени развития, от страхове и от не преодоляването им; за да си дам възможност за нещо ново, най-малкото, защото усещам, че каквото и да се случва, поне не ме боли (а може би именно заради това се съмнявам) и засега блажено се радвам, въпреки че дори и наум съвсем бегло си позволявам да мисля за това с истинските му думи и очертания.
Искам да Е!
....обичам да спя по гръб. обичам да спя по гръб (пише накрая на бележника ми)
*не, не.. не може така! от толкова гледане на филми, очакваш някакви сцени да ти се случват и на реално (едва ли не!): очакваш някакво развитие; очакваш бързо развитие (трябва да се вместим в час-два); очакваш промяна; бърза промяна; очакваш обрати; очакваш велики моменти и смели хора; очакваш любов, че и любовна сцена ти се ще! очакваш добър саундтрак, душевни терзания и телефонни разговори посред нощ, ах! евтина романтика и кравешки погледи, а накрая все излиза, че хората знаят какво искат от живота и го постигат поне до последните минути на филма. моите филми са други - твърдя се за неромантична и не издържам дълго не само на изстрели, ами и на погледи; е, терзания, колкото си щеш, ама сега - смелост, бързи действия, обрати - къде ти! пък и не знам какво искам от живота... накъде съм тръгнала.
хайде, стига.
take me home tonite!
Етикети: personal
posted by dete @ 8:13 сл.об.
Comments: 0
