Plcboooooo!
първо ще напиша нещо, което смятах да пиша последно, но нали винаги постовете ми са дълги, смятам това за особено важно и ще е първо. та колкото и сантиментално, разлигавено и бла-бла да звучи:
Благодаря на Деси, защото от нея прослушах Пласибо, задето ми пускаше клипове, когато си пожелаех и когато тя пожелаеше, хаха, заради снимките. Благодаря и че от поговорката ‘всяко зло за добро’, доброто в случая беше, че Meds стана ужасно важен за мен албум и песен в частност.
Благодаря на Венета, че Пласибо почнаха да значат много повече за мен след като се запознах с нея и чак тогава наистина ги прослушах. може да казва, че аз съм я научила на хубава музика, но и аз казвам същото за нея. и за онези нейни силни скорпионски прегръдки.
Благодаря на ири за оригиналния диск и всички записи, колкото и досадна да съм била.
Благодаря на мАртин и тошо за билета, задето се зарибиха, задето бяха с мен.
Благодаря на Жужу за черната коса и лака, на ирта за грима и търпението :) , на Ана, въпреки че и този път не изнасилихме Б. Молко, на бу’, че остана докрай и танцувахме разтърсващо много, а времето течеше неумолимо бавно,
и на всички приятели, които прегръщах, защото всички желания се сбъднаха и това беше истинското щастие, at last!
mmm, vsushtnost neka tova e vsichko. ostanaloto e za glavata mi :)
Етикети: концерт, personal
hyperlinks
а заради тази снимка си купих цяло списание, което всъщност е много як брой. препоръчвам с две ръце! чете се цялото и онлайн.
http://www.edno.bg/Етикети: action
Queen-cidence
каква е вероятността да вървя в бургас, по гурко къмто ЦентУрът и пред мен да има две момичета, аз през половината път да зяпям кутията цигари и телефона в задните джобове на едното и чак накрая да й погледна раницата, където виждам зашити с конци два преплетени женски символа и дори не остава място за 'обзеха ме едни съмнения!', и също така с конци е изписан ника й, и на всичкото отгоре тоз ник съм го виждала някъде... каква е вероятността!... каквато и да е, сега ми стои на онлайн в кю и гледа филм, хаха, и каза, че и тя ме забелязала и й се бил включил 'радара', господи, забавно е)
Етикети: глупости
а първи юни!
вечери. нощи. бира.
31 май-нощ с бира: не знам как успявам да ме замае за първи път бирата, сега ми се губят спомените от тогава, но денят трябваше да го прекарам в учене (нали заради това си отмених урока за следващия ден), но не се получи, а си бях оствила цяло есе за тогава.... от вила вилекула, където новата сервитьорка се притеснява, когато мартин я пита как се казва, после сигурно си мисли, че й се смеем, но всъщност не беше така, връчва ми ролка тоалетна хартия в ръцете и е ужасно сладка и коланът й е с цветовете на дъгата и такива работи. а когато сме у нели, нося 'перлената огърлица', на която викам 'аналните топчета', и го казвам и на деси, която се обажда от германия, и на стефчо лалчев, когото засичаме по пътя към магазина и за когото вече пишат глупости в жълтите вестници... а по пътя към вкъщи пея на глас емилиана торини!
1 юни е денят на детето! нещо като мой измислен имен ден, на който всички 'се вързаха' и го приемат съвсем насериозно, което е яко пък.. и цяло щурчово радиопредаване бе отменено по този повод, защото предстоеше събиране у нас... но есето! за първи път наистина се вдъхнових, а имах ужасно малко време за писане и мислех как ще карам колелото на зиг-заг до урока. венета каза, че в такова състояние е идеално да се пишат съчинения на френски и беше в софия... (жлъчно, венето, жлъчно!). интересно, че първият, който ми се обади беше георги, и то не рано сутринта. а именния ден честити дори учителката ми по френски след като я уверих, че е много сериозно! после спринт по александровска с колелото да се добера до мААААртин, откъдето излизаме и с неговото колело и весо ни чака със своето да караме, което каране се състоя главно в ядене, но поне си взехме шоколадови яйца.. и на тримата ни се падна мечо пух под една или друга форма.. у нас мъкна бири в торбички с щампа на ариана, що не, и ме заболява гърбът (нивеата на петя за под мишниците мирише хубаво, даже прекалено). липсваше музика на 'купона', както вика баща ми, който чак сутринта разбра, че си празнувам имения ден. но пък, докато изпращам петя и вървим ужасно бързо, аз-с бира в ръка, тя ми разказва някакви неща, аз само питам 'защо не ми каза преди, защо не ми каза преди', вкарва/м (се) във филми пак и на връщане дома вървя още по-бързо, а бирата съм я изпила и се затварям в банята, за да съобщя на диктофона си кво ми е казала петя, за да не го забравя.... ужасно! и с мартин и весо на морето, където с м. влизаме по гащи и 'е, те наистина не ти висят', о богове! дълъг пост пак стана а? нищо...но водата е много студена и мартин повръща по пътя, което едва ли помни, но весо се грижи за него, докато се прибират и едва вярвам, че е станало 5 сутринта. ужасното е, че петя ме събужда в 11, за да си вземела забравената тетрадка и когато идва се оказва, че не очаквала да ме види по пижама, а да сме пиели бира. да, ама не.сънувам интересни неща и мразя като ме събудят и ги прекъснат.
2 юни: Ботев, Ботев. ако знаеш Ботев, че днес е твоят ден и че е единственият ден, когато има сирени. гледам през прозореца, а навън никой не е спрял по време на тези 2-3 минути. а помня веднъж в подготве едно момиче влиза закъсняла в час и казва как сирените я сварили докато се качвала по стълбите и останала там. после решила да влезе в час и всъщност стоеше на вратата права, докато спрат да вият... Ботев, ако знаеш, това са същите сирени, които биха се използвали да предупредят населението от въздушна опасност...
Етикети: затворени очи, празник
