бърза литература
Чака ме с бутилка вино от вратата.И с каквото още си поискам.
После ще пием кафе.
Цяла нощ.
За да можем на сутринта да сме будни.
***
Обиждам я, макар за нея да не са обиди,
а самата истина.
Крещя й ‘кучка’,
а тя се смее истерично.
Трябва да й се навикам,
защото бързам, закъснявам
за следващия гневен пристъп.
***
Той единствен крачи по паважа.
С дългото си черно палто,
но не защото си пада по класиката.
А сестра ми все забравя
на кого й прилича в лице.
***
Движенията й са танц,
съвсем естествени.
А моите сковани,
съвсем естествени.
Действие и противодействие си взаимодействат.
***
Сега не спи, защото е нощ.
Вампирясва по без нощница.
Пуши гола на балкона.
Знам, защото съм сънувала.
***
На снимката е мойта раница,
с нещо вече изгубено,
но тогава закачено на нея.
***
Слушай, не става дума само за очите.
Устата – тя е много важна!
Не само устните – те са романтика,
а устата като цяло.
Подчертава очите п-добре от всеки молив.
Такава огромна цялост,
че после е трудно да се отървеш.
***
Умело се прави, че не гледа
Аз правя същото.
Докато не стане по-тъмно,
и гостите не намалеят.
Тогава вече няма какво да гледаме.
Но всъщност го правим винаги по светло.
Както е тръгнало, така ще продължи.
Come on, baby, light my fire.
***
Oбръща се. Вероятно не е заспивала.
– Какво правиш?
– Пиша.
– Какво?
– Не знам. Неща.
– По-конкретно?
– Диалога ни в момента.
– Защо, толкова е тривиален?
– Може да го промениш, ако кажеш нещо уникално.
– Не искам. Това как звучи?
– Пропиля една възможност.
*****************************
Дес, тези дървета имат очи!
Като в илюзия на Twin Peaks.
Етикети: poetry
posted by dete @ 5:48 сл.об.
Comments: 0
