Let's talk about...let's talk about you and me
Въпросът е, че трябва да поговорим. Въпросът е и, че не знам как. Не мога да си представя, а от толкова време се опитвам. Виждам само минали неща, или си фантазирам. Виж, много по-сложно е, ще опитам да го опиша. Въпросът е, че не си представям нито една дума, реакция, поглед, усмивка, държание въобще. Не ми идват думи за това. Дали някой трябва да се извинява, дали другият да прощава – ще ти кажа защо е сложно, но не знам кого да си избера за ‘виновен’. Въпросът е, че сега е много по-сложно, защото, когато стана само ‘сложно’, аз не ти казах => съм виновна. Разбира се, имам си извинителна причина да не ти кажа и тя е на края на това. И понеже ти не знаеше, че е сложно, стана по-сложно. Въпросът е!, че аз мислех, че ти знаеше, че е сложно => излиза, че вината е твоя (и от повтаряне на едни и същи думи, стана тъпо). Въпросът е, че сама не знам как да се държа, ако заговорим. Да се унижа; да съм арогантна; да се придам важност; да се изкарам жертва (?!) – тези варианти не са приемливи, защото въпросът е, че не искам да действам като ‘детски гъз’. Да, въпросът е и, че продължавам да се осъзнавам ролята си в ситуацията, а оттам и държанието си. И не става дума да се прави някакъв компромис, или да се правим, че ще забравим, защото няма. Въпросът, по дяволите, е какво искам аз, какво искаш ти, и какво можем да направим по въпроса след като толкова се оакахме! Въпросът е не аз да си пиша глупости и да не знам какво мислиш ти и по тоя повод да се отнасям в телепатични умения. Въпросът също така е, че знам, че нищо вече не е същото и няма да бъде, но единственото, което успявам да си представя е заспиване заедно, защото го смятам за нещо съкровено и мамка му искам отново да се случва. Въпросът е това от сънищата ми да се случи наистина. Въпросът е, че трябва да ти кажа много неща, които не успях. Всъщност въпросът е, че ужасно ме е страх, а това не е достойно извинение за каквото и да било.
posted by dete @ 3:09 сл.об.
Comments: 0
