детски му работи

спомени в наличие

пияна съм, вие ми се свят, козунак, какво сънувах, кое беше сън, кое си го въобразявах, някой се е изгаврил с personal jesus, DM'snot for sale! Арлина също. пръстчетата ми не понасят топло, защото са ранени, и колко зле трябва да си, за да си прискрипеш зърното, докато си вкарваш колелото в асансьора. Взеха ми колелото! защото излизах с него нощем, но ще си го върна! по-добре ли е да замръзна за 20 минс. вървене, като мога да се прибера за 5 мин.? би било още по-приятно вечер, ако и топло беше. моментите, когато така умирам за сън, и не може да ми попречи нито музиката, нито ръчкането, нито пъхането на разни предмети под одеялото, така ги обичам, заради накъсаните сънища без грам спомени, но всяко затваряне на очите е равносилно на сън, но не мога да разбера защо се държат като бебета и ме ръчкат, при положение, че от седмица ставам в 6,20 и не мога да се наспя. спомена за леглото ми ме събужда и потеглям в студеното нагорнище. Имам си голямо легло! но вече е много зима по моите стандарти и скоро ще трябва пак да съм с обичайното си легло, защото на земята е по-студено. съвсем по ноемврийски. всично е знак, всичко е препратка, спомен, асоциация. Знак, като номерата на колите. Знак, че уж това същото се е повтаряло, но идеята се крие в 'уж', защото не се повтаря 'съвсем'. само леко близва повторението и ако се вгледаш е нещо напълно различно. но си мислиш, че има връзка с предишното, защото се случва една година по-късно, на същата дата например, или в някаква близост във времето. сега пък се сетих нещо интересно. (за ири - почват спомени по дати, часовете ще ги пропусна.) По изчисления (защото нямам запазени влакови билето от тази крехка въраст) съм се видяла с Деси на 12 сеп. (да, и с ири, и с м., но тях и после ги видях), а за втори - една година по-късно на същата дата, за концерта на пласибо, отново няма влакови билети, защото пътувах с камион... уф, че горещо беше, а после в софия какъв дъжд валя... Диктофон ще има! като част от мп3 плейър, даже май още утре. марка - световно неизвестна... Ах, защо нямах такава памет за усторическата наука, и защо не успях да напиша по-хубаво есе на изпита по фр. в СУ, защо си мислех, че под 'пушене на общ. места' се има предвид и градинки, и паркове, и всъщност затова писах пълни глупости. но кво ли се залъгвам, нямах и достатъчно лексика в резерв, и бях по-развълнувана от факта, че Мари от моя клас седи зад мен, отколкото от самия изпит... но това е трудно доказуемо, защото ми липсват спомени....

и понеже е студено, спя презглава, но никак не можах да заспя снощи, а така исках. вместо това си записвах поредния сън от онзи странен цикъл със сънища с развитие; опитвам да се приспя с музика и шума от духалката, но не се получава, по-скоро си спомням какво правех преди да се кача на колелото - как обичам да съм сама вкъщи и най-мирно да си разхвърлям, но уви, това никога не може да продължи повече от половин ден, заради парентс. няма я онази изтерзана квартира в софия, която още на първия ден, щом ме оставеха сама, се превръщаше в един съвършен мой хаос - на едното легло спя, а другото е превърнато в гардероб и бюро... студентска романтика... но снощи трябваше и да си 'подреждам стаята' и да я изчистя, като главно се съсредоточих върху второто. приличала на кочина, но съвсем искрено заявявам, че не е така, а и свидетели ще го потвърдят. не мога да живея в кочина; за мен е един приятен хаос, дори творчески (стоя сред него и чакам да сътворя нещо, хаха; и напук на сестра ми, която незнайно защо се нервеше на залепените неща, се получи нещо хубаво)... няма храна по пода, за да е кочина, изхвърлих и чипса от мАртин, който седеше от месец. чистя на увеличен М. Менсън, за да заглуши прахосмукачката, но не го намалям, когато стигам до праха. става ми горещо, събличам си блузата, а после и всичките дрехи, за да ги снимам в странна поза. излизам от не особено, в сравнение с преди, подредена стая, но затова пък вече с чаршаф на леглото и поюижама; и вече не мирише на цигари, а сладко упояващо на Ориент Експрес. и пак се заклевам да не пуша повече, защото ми излизат пъпки. вече и цигарите ще ги имам само за гледане. ангелите ми са слаби по всички параграфи.

Етикети: глупости, затворени очи

posted by dete @ 9:58 сл.об. Comments: 2