Знаци
- before: date:10 june, 2005, afternoonlocation: sofia
Не бях спала, вече не помня защо, а деня вместо със закуска посрещнах с комбинацията ром-кафе-ром, от което ставам още по-неадекватна (знак 1). След училище имам уговорка със сестра ми да я взема от работа и да спя у тях. На спирката на тролея решавам, че не мис е чака и тръгвам пеша (знак 2). И там, точно с/у Военния клуб, виждам 2 момичета да вървят срещу мен, заглеждам се в едното, а чак като се разминаваме, и другото, и тогава (о, богове) - това е Тя! П. - човекът, когото години наричах 'братче', в когото всички бяхме влюбени или най-малкото неизменно обичахме; разминаваме се, тя не ме е видяла. Живее в щатите от 2 години и за това време редките й писма получавах само аз, и едно обаждане (за да се убеди, че не съм се самоубила). Разминаваме се. Обръщам се. ТЯ е! Стоя като чук на светофара и не мога да мръдна, да я настигна, да я питам как така е тук, какво прави. Почвам да се съмнявам в зрението си, все пак не съм спала и яла. През целия път до сестра ми говоря на глас 'Халюцинирам', 'Не, тя беше!', 'Не може да е тя!', 'Трябва да веднага да пиша на Мария като стигна в офиса'. На сестра ми казвам само 'вкарах се е един филм' и се залепвам за пи си. Мария отговаря на смс-а ми с обаждане и се хили, и тя не ми вярва, и аз не си вярвам. Продължаваме в Кю, където всичките ми изречения са с удивителни, а ако можеше да ми види очите, са били луди. Въпросът е, че не знам какво да правя, а не мога място да си намеря. Решавам да звънна у тях, за да докажа, че наистина съм я видяла - едва ли се е върнала от щатите сама; обикновено ходя с една чанта на училище, но сега съм с раницата, където имам и тефтер с телефонни номера (знак 3); вдига майка й, дава ми мобилния на П. и само аз си знам колко бях разтреперана, докато говорехме. Не смятала да се обажда на никого от старите приятели, но не искаше да ми каже защо, защото съм била знаела. Знанията ми са само догадки - момичето, с която я видях и факта, че като е обсебена от някого - не я търси. 10-минутния ни разговор се състои главно в моята лудост с въпроси 'защо' и как така няма да ни се обади, поне на мен, почти й крещя, а тя е в типичната си позиция да мълчи - Скорпион! Докато говорим, monday ми е пратила няколко много топли смс-а (знак 4, пък и тя е скорпионм по дяволите!). Сядам пак на компютъра, казвам на Мария какво се е случило, а на monday пиша само 'вече нямам братче', тя отговаря да спра да живея на илюзии и че никой никого няма. Сестра ми става свидетел как вилнея из целия офис, докато говоря или се местя по компютрите; нищо не й казвам, само че до утре ще ми е минало. Беше се случило нещо ужасно, което репди време би ме изкарало от релси за мнофо време, но сега знам, че утре ще съм добре. Вечерта излизам с Мария въпреки протестите на сестра ми, че сме се уговорили, в колата звучи 'Сбогом, моя любов', смея се и това няма как да е случайност (знак 5). Изхвърлянето на тази илюзия наистина ме е олекотило и съвсем спокойно заживявам с идеята, че няма да се видим и вече не ми пука. При п-късен разговор със Станислава - от старата компания, ми казва,ч е по същото време, когато и аз, е видяла П. във Варна - мисля си, че няма как да не се случи на нас двете да я видим - ние, рибите, и единствената ми причина едно време да не я харесвам, беше близостта им с П.
- nowadays: date: ноември 2006
месецът на скорпионите - ноември (някак са ми по-истински от октомврийските). П. наскоро имаше рожден ден (знак 1), като в този ден просто го отчетох като факт (паметливо дете), а на другия ден влязох в нета, в мирк стои Станислава, която не съм засичала онлайн от месеци - 'познай кой видях' - посреща ме. И представа си нямам. 'П. ми се обади да се видим. От август живеела във Варна.' Приемам всичко с много смях, вече на всичко вярвам. Изненадва ме само, че се е свързала с някого, после се потам защо точно С... ама че лесно - тя живее във Варна. Август... това си е моят месец! август 2003 тя замина за щатите (знак 2), а този август 2 пъти бях във Варна (знак 3)... etc.
posted by dete @ 2:53 сл.об.
Comments: 0
