в 7 сутринта вчера предприех крайни действия с ножица в ръка. сега вече няма да си запрятам бретона на всяка страна, а си направих и опашки. ири, написах ти писмо, което щях да ти пиша тук, но е прекалено тъпо, виртуалността не ми понася явно, и няма нищо интересно в него..
събудих се с 'there is a light that never goes out' в главата ми без да съм я слушала някога песента и в огледалото бях друг човек с тази коса. ебати пролетта!
Етикети: глупости