Неделно..
да си напомня повече да не бърша праха след 11 вечерта, и да не реша да си шия нещо като съм вече легнала, но пък без да искам хващам Туин Пийкс и тъкмо се зарадвах, че не съм гледала таз серия, се оказа онази, в която Лиланд умира...във влака някви метъли обявяват, че имат запазени места в локомотива и че вагона е за пушачи и тъкмо почват да ги обсъждат лелките колко миришели, а аз си мисля, че обсъждането помежду си никога не е вършело работа, идва кондукторка и се оказва, че тъпаците са 8 човека с 2 билета и ги свалят на Айтос. а срещу мен се е настанил един симпатичен младеж (хаха), който дори поздравява с добър ден, въпреки безбожно ранния час. с него има и симпатичен огромен куфар в стил Свръхбагаж и кондукторката го обира по този повод с 10 лв. после е спане, с някви промеждутъци, в които гледам как отляво слънцето се опитва да изгрее и небето е кафяво-тъмночервено, като есенно листо. а пича до ме от първия момент ми е заприличал на Свилен Оставски, дори и гласът му е така фалцетен (защо само някви хора ми приличат на други и все на музиканти) и спи адски дълго. дори пропуска съобщението, че от карлово ще отидем до пловдив, щото сме си платили за експрес и трябва да закъснеем някак и че вместо в 11;30, ще пристигнем около 2ч. по-късно и всеобщото възмущение. в пловдив се радва нещо като минаваме над марица, но изобщо не отчита къде се намираме, докато не му казвам и тогава наистина се събужда и почваме да си говорим, давам му от желираните бонбонки, с които замезвах, докато си пишех какво съм правила на по-миналия 17ти дек., обича лакриц, обича и депеш, по-скоро той ми се чуди като разбира, че и аз обичам депеш и пласибо и остава, а аз бях абсолютно сигурна за него, историята на пътуването му от германия е почти трагична, но все пак с много късмет, и също минава през истанбул, казвам му да намери да слуша Нова Генерация и си говорим за училище, той сега учел в Лондон и аз се влюбвам в някво свои неясни представи. ей разменихме си телефоните и ми е много забавно....
а у леля ми ме чакат мързеливи сърми (хаххахаха) и после ми предлагат направо да си легна при братовчед ми, който спи от нощна смяна, но издържам да дойде и сестра ми, която пък от 2 дни не може да се съвземе от 2 купона в една вечер, но вече е разбрала в подробности как се е прибрала до тях, въпреки че е неясно как е успяла да си свали лещите без да си извади очите. заспивам незнайно по диагонал на леглото почти под лампата и звуци от телевизор и чоплене, а котката - Бианка, по някое време ми се намърдва в краката, това малко чудо бяло... и сега що не спя а?
Етикети: пътувания
posted by dete @ 12:39 пр.об.
Comments: 0
